Решение № 1088 от 22.09.2025, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 1088/22.09.2025 г. по АНД № 20255330205266 по описа за 2025 г. на Районен съд – Пловдив, XXI наказателен състав.

Производство по реда на чл. 4 и следващите от Указа за борба с дребното хулиганство.

Образувано е по внесен в съда Акт за констатиране на дребно хулиганство № 12 от 22.09.2025 г., съставен от В.В.Г., ** в РУ Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, срещу нарушителя Н. Л. Б., ЕГН: **********.

В съдебно заседание нарушителят Б. се явява лично, заявява, че ще се защитава сам и не желае адвокатска защита. Дава кратки обяснения, в които признава да е отправял псувни към лицата, осъществяващи пропускателна дейност на посетения туристически обект, след като не е допуснат да влезе. В хода на съдебните прения заявява, че признава фактическата обстановка, описана в акта и че съжалява за извършеното деяние. С последната си дума моли да му бъде наложено наказание, което по вид да бъде глоба.

Районна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не се представлява.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Нарушителят Н. Л. Б. е роден **, б., б.г., живущ ** с постоянен адрес: **, със средно образование, женен, работещ, осъждан, ЕГН: **********.

На 21.09.2025 г. в дворец „Кричим“ в с. Куртово Кунаре се провело светлинно представление. Организатор на събитието бил Г.Н.К., а за пропускателния режим на входа отговаряли охранителят Д.М.Ч. и П.С.Д. – служители на „Алфа Гард 22“ ЕООД. П.П.К. също се намирала на входа, като извършвала проверка на билетите на посетителите.

Същата вечер след 22:00 часа нарушителят Б. заедно със съпругата си и двете им деца отишли до двореца „Кричим“, където семейството имало намерение да посети светлинното представление. Преди това нарушителят бил употребил алкохол. Пристигайки на място, той не бил допуснат до влезе зад загражденията в обекта, тъй като охранителите преценили, че бил във видимо нетрезво състояние. Съпругата му и децата им влезли в обекта, като през това време нарушителят останал да ги изчаква. След известно време Б. забелязал на входа свои познати, които го попитали какво правел навън.

Тогава нарушителят станал агресивен, като започнал да блъска и да бута загражденията в обекта. Многократно повторил към намиращите се на входа охранители Д.М.Ч. и П.С.Д. обидни думи и закани: „***“. Охранителят Ч. отишъл до нарушителя, като се опитал до го успокои, но тогава Б. го ударил в лицето. Посетителите в обекта, намиращи се наблизо, сред които била и Е.Х.Д., чули и видели поведението на нарушителя Б. и се почувствали възмутени. За случилото се бил подаден сигнал на ЕЕН: 112.

Местопроизшествието било посетено от автопатрул № 511 при РУ 1

Стамболийски в състав мл. инсп. Н. И. и мл. инсп. В.Г.. Те установили очевидците на деянието и от същите били снети писмени обяснения.

Нарушителят бил отведен в сградата на РУ Стамболийски, където също бил поканен да даде писмено обяснение. След това му бил съставен предупредителен протокол на основание чл. 65 от ЗМВР и била измерена концентрацията на алкохол в кръвта му чрез измерването й в издишания въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен № ARBA0078, като пробата отчела 1,53 промила. Нарушителят Б. бил задържан за срок до 24 часа и срещу него бил съставен процесният Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство № 12/22.09.2025 г. в присъствието на двама свидетели.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните и проверени по делото доказателствени материали – от обясненията на нарушителя Б., от снетите по преписката писмени обяснения на Г.Н.К.; П.С.Д.; Е.Х.Д.; Д.М.Ч.; Д.А.М. и П.П.К. и от справка за лица от АИС „БДС“ за нарушителя Н. Л. Б.. Извършването на деянието с неговите признаци от обективна страна е доказано по несъмнен начин от писмените обяснения на установените очевидци. От тези материали се разкриват самоличността на нарушителя, съдържанието на точните изречени от него думи, както и времето и мястото на извършване на деянието. За всяко от разпитаните лица се установява да е очевидец и да има непосредствени възприятия за поведението на нарушителя. По преписката обяснения са снети и от трети за инцидента лица като Е.Х.Д., която е била посетител в обекта и е станала случаен свидетел на деянието, поради което по делото не възниква съмнение в нейната непредубеденост. Разказът на Д. за случилото се изцяло кореспондира с този на останалите разпитани лица. По преписката са снети обяснения от шестима очевидци, като многобройността на разпитаните лица позволява обясненията им да служат за взаимната си проверка при съпоставката им едни с други. В тази връзка съдът намира, че не се установяват никакви съществени противоречия в доказателствения материал.

В обясненията си пред съда, макар и оскъдни, нарушителят Б. също признава да е изрекъл неприлични, обидни думи към охранителите на входа на туристическия обект. По тези съображения съдът приема, че доказателствата по делото са еднопосочни, взаимно подкрепящи се и позволяващи да се направи категоричен извод относно случилото се от обективна страна, поради което ги ползва с доверие при формиране на фактическите си изводи.

При така установените факти съдът приема, че от правна страна Н. Л. Б. е осъществил състава на нарушението по чл. 1, ал. 3 от УБДХ. От обективна страна на 21.09.2025 г. около 23:00 часа в с. Куртово Конаре, пред дворец „Кричим“ нарушителят Б. е извършил непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни и други неприлични изрази: „**“ към лицата Д.М.Ч. и П.С.Д., на публично място пред повече хора, с което е нарушил 2 обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл. 325 от НК. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява изричането на установените по делото закани, обидни думи и неприлични изрази. Тези действия на нарушителя Б. са несъвместими с установените в обществото порядки и правила за общуване. Деянието е извършено на публично място, тъй като нарушителят се е намирал в туристически обект по време на провеждането на достъпно за посетители събитие. По делото се доказва и че изказаните неприлични думи реално са възприети от присъстващите лица, сред които и свидетелите по акта Д.М.Ч. и П.С.Д.. В снетите им по преписката обяснения установените очевидци изясняват да са се почувствали възмутени, а някои дори и уплашени от поведението на нарушителя. Съдът намира, че преценени в тяхната цялост действията на дееца са годни да увредят защитаваните обществени отношения по опазване на реда и общественото спокойствие. Интензитетът на увреждане на защитаваните обществени отношения обаче налага извод, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо престъплението по чл. 325 НК и представлява проява на дребно хулиганство.

От субективна страна нарушението е извършено виновно от дееца и при форма на вината пряк умисъл. Нарушителят Б. е съзнавал отрицателната оценка, която обществото дава на изречените от него обидни думи към свидетелите по акта Д.М.Ч. и П.С.Д.. Формирал е представа, че тези думи ще бъдат непосредствено възприети от присъстващите лица, както и че се намира на публично място, където присъстват повече хора. Предвиждал е, че с действията си ще наруши обществения ред и спокойствие, като е целял настъпването на тези съзнавани и предвидени последици.

По тези съображения съдът приема, че нарушителят Н. Л. Б. е извършил от обективна и субективна страна описаното в акта деяние, което представлява дребно хулиганство по чл. 1, ал. 3 от УБДХ.

При определяне на наказанието съдът намира на първо място, че с оглед конкретната проявна форма, в която се е изразило общественоопасното поведение на нарушителя, следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативно предвидени в УБДХ наказания, а именно „глоба“. Наказанието „задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ включва в съдържанието си по-голям обем държавна принуда, но в случая и наказанието „глоба“ ще въздейства в достатъчна степен предупредително и превъзпитателно върху нарушителя. Прилагането на държавна принуда в повече от необходимите предели за постигане на преследваните цели е неоправдано, поради което съдът приема наказанието „глоба“ за найподходящо и справедливо, съобразно обществената опасност на деянието и на дееца.

Наказанието „глоба“ съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ се определя в размер от 100 до 500 лева. За смекчаващо отговорността обстоятелство съдът 3 приема направеното самопризнание от страна на нарушителя и изразеното от него съжаление за стореното. Значително повече са обстоятелствата, които отегчават отговорността на дееца. На първо място за такова се приема проявената упоритост в общественоопасното поведение на нарушителя, като от писмените обяснения на установените очевидци се доказва заканите, ругатните и останалите неприлични изрази да са многократно повторени и съпроводени с блъскане на загражденията при обекта. В тази връзка от материалите по делото се установява и нарушителят да е ударил на местопроизшествието свидетеля по акта Ч.. Това обстоятелство не е описано в акта за констатиране на проявата на дребно хулиганство и така остава извън обхвата на обвинението. Същевременно то е доказано в хода на съдебното следствие, поради което може да бъде съобразявано единствено на плоскостта на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и при преценката за обществената опасност на дееца. В случая съдът приема нанесения на охранителя Ч. удар от страна на нарушителя Б. за обстоятелство, отегчаващо отговорността му. Доказано е по делото и че деецът е бил в пияно състояние и под въздействие на алкохолно опиване при осъществяване на процесната проява, което също завишава обществената опасност на извършеното. Накрая, съдът съобрази и установеното от обясненията на разпитаните очевидци обстоятелство, че на мястото на деянието са присъствали малки деца, които са възприели поведението на нарушителя и са били уплашени.

При така установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и предвид интензитета на увреждане на защитаваните обществени отношения съдът приема, че наказанието трябва да бъде определено при превес на отегчаващите обстоятелства и да бъде определено над средния предвиден размер. Поради това с решението си съдът наложи на нарушителя Н. Л. Б. за извършената от него проява на дребно хулиганство административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.

Наказанието се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред. Настоящият състав намира така определената санкция за справедлива и за годна да изпълни целите на наказанието.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. Пловдив, 22.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330205266 по описа за 2025 година

РЕШИ:

НАЛАГА на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ на Н. Л. Б. – **, б., б.г., живущ в ** и с постоянен адрес: **, със средно образование, женен, работещ, осъждан, ЕГН: **********, административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 (четиристотин) лева за извършено на 21.09.2025 г. около 23:00 часа в с. Куртово Конаре, пред дворец „Кричим“ дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, представляващо непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни и други неприлични изрази: „**“ към лицата Д.М.Ч. и П.С.Д., на публично място пред повече хора, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 24-часов срок от постановяването му пред Окръжен съд – Пловдив.