Разпореждане № 49754 от 21.04.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 58839/2022
- Вид
- Разпореждане № 49754
- Подписан
- 21.04.2023
- Състав
- КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 49754 гр. София, 21.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Частно гражданско дело № 20221110158839 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.
В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение.
Отделно от това, същите услуги съставляват по същество такива, свързани с усвояването и управлението на кредита, за което законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). От изложеното следва, че се касае за претенция, която по същество прикрива истинската цел на клаузата, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК).
Съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, като изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, посочената клауза противоречи на императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „.......... ЕООД срещу С. Б. ..........., ЕГН ********** в частта за сумата от 150 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и сумата от 450 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и 30 лв., представляваща такси по Tарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
1
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2