Решение № 58 от 30.01.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Дупница, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20241510101666 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по следните предявени от Р. С. Д. срещу „Царев Връх“ ЕООД обективно съединени искове:

I. Осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 4 619.92 лв. – трудово възнаграждение по трудов договор № 015/01.09.2012г. за периода 01.09.2023г. – 21.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2024 г. до окончателното й плащане;

II. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 397.45 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 4 619.92 лв., начислено за периода от 25.10.2023 г. до 16.07.2024 г.;

III. Осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1 560 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор от служителя без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ;

IV. Осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за присъждане на сумата от 3 120 лв., представляваща обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2022г. в размер на 20 дни и за 2023 год. в размер на 20 дни.;

V. Осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за присъждане на сумата от 10 920 лв. – обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка в периода 21.12.2023 г. - 16.07.2024 г., ведно със законната лихва върху нея, 1 считано от 17.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между него и ответното дружество „Царев връх“ ЕООД, е съществувало трудово правоотношение за периода от 01.09.2012 г. до 21.12.2023 г. Сочи, че е заемала длъжност „Търговски директор" с месечно възнаграждение в размер на сумата от 1560 лв. На 18.12.2023 г. ищецът подала (чрез поща) до управителя на дружеството заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неплащане на трудовото й възнаграждение, което било получено на 21.12.2023 г. Ищецът счита, че трудовото й правоотношение е прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора - считано от 22.12.2023 г. Твърди, че към 21.12.2023 г. - датата на подаване на заявлението за прекратяване на трудовия договор и към настоящия момента не са й изплатени трудови възнаграждения за периода от м. 09.2023 г. до 21.12.2024 г. общо в размер на 4619,92 лв., а именно неизплатени възнаграждения както следва:

• за м. 09.2023 г. в размер на 1597,27 лв. и мораторна лихва от 25.10.2023 лв. до датата на подаване на исковата молба в размер на 156,99 лв.

• за м. 10.2023 г. в размер на 1319,48 лв. и мораторна лихва от 25.11.2023 лв. до датата на подаване на исковата молба в размер на 114,78 лв.

• за м. 11.2023 г. в размер, на 1319,48 лв. и мораторна лихва от 25.12.2023 лв. до датата на подаване на исковата молба в размер на 100,36 лв.

• за м. 12.2023 г. в размер на 393,69 лв. и мораторна лихва от 25.01.2024 лв. до датата на подаване на исковата молба в размер на 25,32 лв.

Сочи още, че при прекратяване на трудовото правоотношение от служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ответното дружество му дължи и обезщетение на основание чл. 221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение в размер на сумата от 1560 лв.

Ищецът заявява, че не й е изплатено и полагащото й се обезщетение на основание чл. 224, ал.1 КТ в размер на 3120 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 20 дни и за 2023 г. в размер на 20 дни.

На следващо място твърди, че до момента на подаване на исковата молба в съда, работодателят не е оформил трудовата й книжка, което поискала още с подаване на заявлението за прекратяване на трудовия договор. Сочи, че още при първоначалното й постъпване на работа при ответника, предоставила трудовата си книжка в деловодството на дружеството, като до момента същата се съхранява в личното й трудово досие. Излагат се съображения, че с непредаването на трудовата й книжка работодателят я препятствал и тя не успяла да се регистрира като безработна и 2 да получава обезщетение по КСО. Непредаването й попречило и да кандидатства за работа при друг работодател и да реализира трудов доход, поради което търпи вреди.

По тези съображения и на осн. чл. 226, ал. 3, пр. 2 КТ, счита, че „Царев връх“ ЕООД, й дължи обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка в периода от 21.12.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда в размер на 10920 лв.

При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение с което да осъди ответника да й заплати следните суми: сумата от 4 619,92 лв. неплатено трудово възнаграждение по трудов договор № 015/01.09.2012 г., за периода 01.09.2023 г. – 21.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2024 г. до окончателното й плащане; сумата от 397,45 лв. – обезщетение за забава (законна лихва) върху главницата за неплатени трудови възнаграждения, начислено за периода 25.10.2023 г. – 16.07.2024 г.; сумата от 1 560 лв. – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на едномесечно брутното трудово възнаграждение; сумата от 3 120 лв. – обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 20 дни и за 2023 год. в размер на 20 дни. сумата от 10 920 лв. - обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка в периода 21.12.2023 г. - 16.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се съображения, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено, поради злоупотреба с права от страна на ищеца. Ответникът сочи, че със заповед № РЗ-07-23-42/06.12.2023г. е разпоредил на търговския пълномощник - Р. Д. да представи подробен доклад за текущото финансово състояние на дружеството, а при наличие на обективна пречка пред Д., заповедта да бъде изпълнена от гл. счетоводител - ищеца в настоящото производство. Причините за издаване на заповедта били лошото финансово състояние на дружеството, тревожните констатации на комисията извършваща годишна инвентаризация на активите на дружеството за установени значителни хранителни продукти над счетоводно отразените в баланса на дружеството и опитът на ищеца да уговори управителя и законен представител на дружеството да подпише граждански договори, без подпис на изпълнителите, за определени суми пари, в т.ч. и.разходни ордери към тях, без да може да обясни на какво основание се предлага извършване на плащането, за какъв период и т.н. Ответникът счита, че неизпълнението на заповедта (по т. 6) представлява нарушение на трудовата дисциплина, тъй като пречи на работодателя да формира пълна и точна картина на състоянието на дружеството като права, задължения и фактически отношения. Липсата на доклад по т. 6 от заповедта обосновавала отговорността на ищеца свързана с неизпълнение на законните 3 нареждания на работодателя, както и осъществява състава на злоупотреба с доверието на работодателя – предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.

Сочи се още, че в процеса на инвентаризация на дружеството и извършената финансова проверка от експерти се установили съществени несъответствия между касата на дружеството и предоставените счетоводни справки. Установила се манипулация на счетоводната информация - изтриване на счетоводния годишен архивен запис с дата предхождаща молбата за прекратяване на трудовото правоотношение, което според ответникът представлява особено съществено нарушение на трудовата дисциплина, тъй като води до невъзможност дружеството да приключи счетоводно финансовата година пред органите на НАП и влече след себе си административно-наказателна и имуществена отговорност.

В отговора на исковата молба се излагат съображения, че възнагражденията на работниците и служителите в дружеството са одобрявани от Р. Д., на която са били предоставени права и изплащани от А.Т. в качеството му на счетоводител и касиер.

Възнагражденията на всички работници и служители за процесния период били изплатени, с изключение на възнаграждението на ищеца, от когото всъщност е зависело това. Ето защо ответникът счита, че се касае за получено месечно възнаграждение, без за това да е оформена съответната документация или за злоупотреба с права, за да си осигури ищеца удобна причина за прекратяване на трудовото правоотношение.

Сочи се още, че изявлението на ищеца за едностранно прекратяване на правоотношението не е било депозирано пред работодателя, а пред Рилската света обител, видно от сигнатурата върху документа, поради което едностранното волеизявление не е породило своето правно действие и трудовият договор продължавал валидно да обвързва страните по правоотношението, откъдето следва неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетенията за неизползван платен годишен отпуск, обезщетение за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор и обезщетение за вреди от неоснователно задържане на трудовата книжка.

Ответникът оспорва размера на претендираните трудови възнаграждения, тъй като от счетоводната информация, с която разполагал не било възможно да се установи дали ищецът е престарал работна сила, кога и с каква продължителност, тъй като липсвало надлежно оформена форма 76 за присъствените дни на служителите на дружеството. Счетоводителят и търговският пълномощник Р. Д., въпреки че били длъжни, не оформяли по надлежния ред и в архива на дружеството такава документация не била намерена, за което била информирана Д“ИТ“ – Кюстендил.

Излагат се съображения, че поведението на ищеца следва да се квалифицира като 4 злоупотреба с права, тъй като именно на нея били предоставени правата (т.5 от нотариално заверено пълномощно с изх. № РЗ-07-22-6/09.03.2022 г.) - „Да представлява дружеството пред физически и юридически лица, независимо от правноорганизационната им форма, както и работодателя във връзка с възникването, развитието, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения, в това число и в дисциплинарните производства.“ С оглед на това ответникът счита, че ищцата е разполагала с пълната правна и фактическа възможност да получи от дружеството работодател полагащото й се възнаграждение (ако такова е било дължимо), както и да бъде оформена трудовата й книжка, но не е упражнила тези права, поради което следва да търпи неблагоприятните последици на собственото и бездействие.

Ответникът оспорва „датата на оформяне, съдържанието и авторството на трудовите договори“ представени с ИМ, подписани от Д., като съставени за целите на процеса, за да ползват и обслужат интереса на ищцата и въвежда възражение по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗД срещу действията на договаряне сам със себе си на ищцата за всички сключени трудови договори. Сочи, че правата да договаря сама със себе си не са й били предоставени и следователно трудовият договор, за да произведе своето действие е следвало да носи подписа на законния представител на работодателя. С оглед това, ответникът счита, че всички допълнителни споразумения, представени от ищцата, са нищожни на основание чл. 74, ал, 1, предл. 1-во КТ, досежно договорения размер на възнаграждението. При тези твърдения моли съдът да отхвърли предявените искове, като неоснователни и претендира разноски за производството.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: