Решение № 870 от 22.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100501685 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на „Д.З.“ АД срещу постановление от 30.11.2022 г. на ЧСИ М. Д. рег. № 787, с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20217870400129 Жалбоподателят твърди, че обжалваните действия са незаконосъобразни и претендира отмяната им. Счита, че дължимото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на взискателя следва да бъде определено по реда на чл. 10, т. 1 НМРАВ в размер на 200 лв., а не както е определено с обжалваното постановление – 864 лв. с ДДС. В случай на уважаване на жалбата моли и размерът на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ да бъде намалена, доколкото размерът на разноските за адвокатско възнаграждение са включени в общото задължение, върху което е изчислена посочената такса.

Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – Г.Е.И., не изразява становище по същата.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ М. Д. е посочил, че жалбата е неоснователна. Твърди, че приетите разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя са съобразени с минималния размер, 1 съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 НМРАВ. Твърди също така, че при изчисляване на размера на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ не са взети предвид разноските на взискателя, поради което и същата не следва да бъде намалявана случай на уважаване на жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Жалбата е депозирана на 16.12.2012 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 30.11.2022 г., за което няма данни да е връчено на длъжника. Следователно, жалбата е подадена в срок.

С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.

Изпълнителното дело е образувано по молба на Г.Е.И. срещу „Д.З.“ АД за събиране на парична сума, представляваща обезщетение за имуществени вреди, неимуществени вреди, лихви и разноски. Видно от изпратената до длъжника „Д.З.“ АД покана за доброволно изпълнение от 02.08.2021 г., връчена му на 03.08.2021 г., ЧСИ е приел за събиране сумата в размер на 864 лв. с ДДС - разноски по изпълнението, представляващи хонорар за защита от адвокат в полза на взискателя. На 03.08.2021 г. е връчено запорно съобщение на трето лице – „Уникредит Булбанк“ АД, с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника. В резултат на посоченото на 10.08.2021 г. в срока за доброволно изпълнение дължимата сума е преведа по сметка на ЧСИ. Впоследствие, по молба на взискателя на 06.10.2021 г. сумата е върната изцяло до влизане в сила на съдебния акт, който се явява изпълнително основание. Същият е влязъл в сила на 09.11.2022 г., поради което на 10.11.2022 г. е връчена нова покана за доброволно изпълнение на длъжника и на 09.11.2022 г. отново е връчено запорно съобщение на трето лице – „Уникредит Булбанк“ АД, с което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника. В резултат на посоченото на 17.11.2022 г., т.е. отново в срока за доброволно изпълнение, задължението е погасено изцяло от страна на длъжника, за което е приложено платежно нареждане.

При така установените факти настоящият състав намира частната жалба за основателна.

Това е така, тъй като задължението по изпълнителния лист е погасено в двуседмичният срок по чл. 428, ал. 1 ГПК за доброволно изпълнение, изцяло от 2 взискателят. Предвид плащането в срока за доброволно изпълнение и тъй като по делото не са извършени други изпълнителни действия от взискателят освен подаването на молба за образуването му, в полза на същия се дължат разноски за процесуално представителство по изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 НМРАВ само за образуването му. Не се дължи възнаграждение по т. 2 от цитираната разпоредба на НМРАВ, тъй като същата визира случаи на осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело, извън образуването му, каквото не е било налице, с оглед извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение.

Съобразно изложеното обжалваното постановление следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което претендираното адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано от 864 лв. с ДДС на 240 лв. с ДДС.

ЧСИ не следва да редуцира и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, доколкото не се установява същата да е начислена и върху разноските на взискателя, поради което жалбата в посочената част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

Настоящото производство касае оспорване на размера на дължимите разноски по изпълнително дело. В този смисъл, недопустимо се явява кумулирането на нови задължения за разноски в рамките на настоящото производство, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Ето защо, не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 30.11.2022 г. по изпълнително дело № 20217870400129 по описа на ЧСИ М. Д. рег. № 787, район на действие – СГС, с което ЧСИ М. Д. е отказал да намали разноските за защита от адвокат на взискателя, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените за събиране в полза на взискателя Г.Е.И. разноски за защита от адвокат по изпълнително дело № 20217870400129 по описа на ЧСИ М. Д. рег. № 787, район на действие – СГС, от сумата в размер на 864 лв. с ДДС на сумата в размер на 240 лв. с ДДС.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д.З.“ АД срещу постановление от 30.11.2022 г. по изпълнително дело № 20217870400129 по описа на ЧСИ М. Д. рег. № 787, район на действие – СГС, с което ЧСИ М. Д. е отказал да намали разноските по посоченото 3 изпълнително дело за дължима такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4