Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 18.05.2023, Районен съд - Ген. Тошево

Съд
Районен съд - Ген. Тошево
Дело
Административно наказателно дело 43/2023
Вид
Решение № 16
Подписан
18.05.2023
В сила
07.06.2023
Състав
Росен Минков Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 638, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Г.Т., 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно наказателно дело № 20233220200043 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. А. М. с ЕГН – **********, от гр. Д., срещу Наказателно постановление № 23-0265-000026/13.02.2023г., издадено от Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ), на основание чл. 638, ал.3 от КЗ му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна като незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните норми и материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателя е редовно призован, явява се, представлява се от адв. Н. В. от АК - Д..

Въззиваемата страна РУ - Г.Т. при ОД на МВР – Д., редовно призована, не се представлява.

1

Районен съд - Г.Т., като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

На 20.01.2023г. около 09.45часа, служители от Районно управление – Г.Т. при ОД на МВР – Д., спрели по третокласен път 9701 в посока към с.„ П., общ. Г.Т., за проверка лек автомобил „Опел – Зафира“ с рег. № ТХ0926АР.

Автомобилът бил управляван от жалбоподателя М. М.. При извършената проверка се установило, че има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/23/123000287138 за въпросния автомобил, собственост на Р.Р. М. с ЕГН - **********, но същата е валидна от 10.05 часа на същата дата. С оглед констатираното актосъставителят Ж. Ж. съставил на жалбоподателя АУАН, като приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 638, ал. от Кодекса за застраховането. Свидетел по съставянето и връчването на акта станал колегата му Я. Д. С.. Впоследствие, въз основа на съставения АУАН, Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д., издал обжалваното наказателно постановление като наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, като приел, че жалбоподателят, който не е собственик на моторното превозно средство го управлява, а за същото няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество е основателна.

От събраните доказателства и установената, и неоспорена фактическа обстановка става ясно, че жалбоподателят М. е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/23/123000287138 за въпросния автомобил, валидността на която настъпвала в 10.05часа, т.е. към момента на проверката в 09.45часа тя не е била валидна. От събраните и кредитирани гласни доказателства, показанията на актосъставителя и свидетеля става ясно, че жалбоподателят М. е управлявал автомобила с убеждението, че има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Двамата твърдят, че от тях е научил, че сключената от него застраховка е валидна от 10.00часа, като обяснил, че при сключването й са му обяснили, че вече има застраховка.

2

Предвид горното съдът намира, че при извършване на нарушението жалбоподателят е действал без умисъл, т.е. същият не е съзнавал, че извършва нарушение. При така установеното липсва субективния елемент при извършването на деЯ.ето, което е основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

Отделно от посоченото, като и предвид обстоятелството, че застраховката „Гражданска отговорност“ при извършване на проверката вече е била сключена, а не постфактум, за съда са налице и категорични предпоставки за прилагане разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН.

В наказателното постановление не е обективирана преценка от административнонаказващият орган във връзка с приложимостта или неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай.

Преценката, която е направена е формална и неконкретна.

Решението на админиетративнонаказващия орган дали да наложи наказание е задължително обусловено от предхождаща такава дали деЯ.ето съставлява маловажен случай. Тази преценка не може да е необоснована и немотивирана, защото подобна липса ще наруши правото на защита на жалбоподателя. Такова задължение административнонаказвашият орган има и по отношение на формалните нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган не налага наказание, като предупреждава нарушителя писмено, че при извършване на друго административно нарушение от съшия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

По силата на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

При така установените данни от събраните доказателства не се констатира, жалбоподателят трайно да не зачита разпоредбите на чл.638, ал.3 3 от КЗ, а именно Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Няма данни и да е системен нарушител на ЗДвП.

В конкретния казус по делото са установени множество смекчаващи обстоятелства, които определят случая като маловажен, тъй като обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид – застраховката е била сключена преди да бъде констатирано нарушението и жалбоподателя е управлявал автомобила с убеждението, че има сключена валидна такава..

Поради гореизложените обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че в конкретния казус е приложима правната норма на чл. 28 от ЗАНН и случаят следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на закона.

Това обуславя прилагането на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 4 от ЗАНН - отмяна на наказателното постановление и предупреждаване на нарушителя, че в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ако извърши друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, ще му бъде наложена имуществена санкция.

Неприлагането на института за маловажност от административнонаказващия орган води до отмяна и на наказателното постановление.

Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 400лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. ал. 4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0265-000026/13.02.2023г. на Началника на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., с което на М. А. М. с ЕГН – **********, от гр. Д., за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ), на основание чл. 638, ал.3 от КЗ му е наложено 4 наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА М. А. М. с ЕГН – **********, от гр. Д., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Д., да заплати на М. А. М. с ЕГН – **********, от гр. Д., сторени разноски по Договор за правна защита и съдействие, в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по пред Административен съд – Д., в 14 дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 5