Решение № 309 от 26.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Теодора А. Карабашева като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600707 по описа за 2022 година С присъда от 24.11.2021 год., постановена по НОХД № 20037/2019 год. по описа Софийски районен съд, подсъдимата С. Н. СТ. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК същото е било отложено за изпитателен срок от 3 години. На подсъдимата е наложено и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.

На основание чл. 343г от НК на подсъдимата е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимата е била лишена от право да управлява МПС по административен ред.

Със същата присъда С.С. е осъдена да заплати и направените по делото разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт на Софийски районен съд е останала подсъдимата, която чрез двама свои защитници е депозирала въззивна жалба и допълнение към същата.

Въззивната жалба е депозирана от адв. А. Т., която твърди, че присъдата е несправедлива и поставена в противоречие със събраните по делото доказателства. Предвид горното се иска постановяването на нова справедлива присъда, която да е оправдателна, алтернативно да се отмени присъдата и да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на СРС.

По делото е входирано и допълнение към въззивната жалба от адв. КР. Ч.. Прави се искане да се отмени първоинстанционният краен съдебен акт и да се постанови нова оправдателна присъда. Защитникът релевира доводи касателно опорочена процедура по извършване на проверка на подсъдимата затова дали управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Инвокират се твърдения и че не са налични доказателства подсъдимата изобщо да е управлявала лек автомобил на инкриминираната дата.

1

В разпоредително заседание на 07.03.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че с оглед изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване не се налага провеждане на разпит на обвиняемия и свидетели, както и изслушването на вещи лица.

В открито съдебно заседание, проведено на 06.04.2022 година, защитникът на подсъдимата, адв. Ч. моли съда да постанови акт, с който да отмени първоинстанционната присъда и да признае подзащитната и за невиновна. Релевира доводи касателно липса на годни доказателства, от които да се установява касателството на подс. С. към инкриминираното деяние.

Представителят на СГП не намира основания, поради които да бъде отменена присъдата. Също така счита, че СРС подробно се е мотивирал. Прокурорът излага твърдения, че първоинстанционният съдебен състав не е допуснал съществени процесуални нарушения, поради което и моли настоящата инстанция да потвърди присъдата на СРС.

Подсъдимата редовно призована, не се явява в съдебно заседание пред СГС.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите изложени във въззивните жалби, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, за да се произнесе взе предвид следното:

Първостепенният съд е извършил задълбочен, прецизен и внимателен анализ на доказателствената съвкупност по делото и правилно е установил фактическата обстановка.

Без да променя изводите на районния съдия, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата С. Н. СТ. е родена на *******. в гр. Силистра, българка, български гражданин, неосъждана. с висше образование, неомъжена, трудово А.жирана, с постоянен адрес гр. София, ж.к. *******, с ЕГН **********.

На 18.09.2019 г. около 14.40 ч.,подсъдимата С. управлявала лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег. № ******* в гр. София, ж.к. „Овча купел“, по бул.

„Монтевидео“, с посока на движение от ул. „Народно хоро“, с посока на движение от ул.

„Народно хоро“ към бул. „Президент Линкълн“. Тя била придружавана от свидетеля Т.У., който се намирал на предната седалка до водача. Полицейските служители М.Р., Т.Т. и К.Л., извърпвайки обход в района със служебен автомобил забелязали, че лекият автомобил „Ауди“ с рег. № ******* е управляван от жена, като същата ускорила скоростта на движение и завила в една пряка на бул. Монтевидео“. Полицейските служители последвали непосредствено автомобила, като го установили паркиран за бл. ** и извършили проверка. В хода на същата била установена самоличността на водача С.С. и на пътника в автомобила Т.У.. Свидетелите Р., Т. и Л. се усъмнили, че подсъдимата е управлявала автомобила след употреба на наркотични вещества, поради което поискали съдействие от ОДЧ 06 РУ-СДВР.

На място бил изпратен екип от ОПП-СДВР в състав Д.Г. и Г.Т.. Свидетелят Г. тествал С. с техническо устройство „Drug test 5000” c № ARAM 007, който отчел положителна проба с №163 за употреба на наркотични вещества – канабис. С оглед на това свидетелят Т. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 307284/18.09.2019 г. срещу С.С., който й бил предявен и тя подписала без възражения, а свидетелят Л. съставил протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. На подсъдимата бил издаден и талон за медицинско изследване № 0006898, в който тя вписала, че не приема показанията на техническото средство, след което била придружена до ВМА, където същата отказала да даде кръвна проба и урина. Подсъдимата била задържана за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.

Със Заповед № 5398/18.09.2019 г. на С. била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временна отнемане на свидетелството за управление на МПС за не повече от 18 месеца.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава и от обясненията на подсъдимата (частично), от показанията на свидетелите Д.В. Г. (дадени както в хода на съдебното 2 следствие, така и депозираните в ДП и прочетени на осн. чл. 281 от НПК), Г.Х.Т. (дадени както в хода на съдебното следствие, така и депозираните в ДП и прочетени на осн. чл. 281 от НПК), Т. Г. Т. (дадени както в хода на съдебното следствие, така и депозираните в ДП и прочетени на осн. чл. 281 от НПК), М.С. Р. (дадени както в хода на съдебното следствие, така и депозираните в ДП и прочетени на осн. чл. 281 от НПК), К.В. Л. (дадени както в хода на съдебното следствие, така и депозираните в ДП и прочетени на осн. чл. 281 от НПК), Т.

Ц.У. - частично (дадени както в хода на съдебното следствие, така и депозираните в ДП и прочетени на осн. чл. 281 от НПК), както и от писмения доказателствен материал – АУАН №307284/18.09.2019 г., талон за медицинско изследване, заповед зяа прилагане на ПАМ №5398/18.09.2019 г., протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, справка-картон на водача, справка за съдимост, протокол за медицинско изследване, заповед за задържане №2142/18.09.19 г., заповед с рег. № Iз-1583/20.07.2010 г.,правила за пробовземане с „ Drug test 5000”, ръководство за употреба на техническо средство „Drug test 500”, разпечатка от проба №163, протокол за сервизна проверка на „Drug test 500”, заключение по КСППЕ.

В съответствие с правилата на формалната логика и доказателственото право, първоинстанционният съд правилно е подходил при анализа на процесния доказателствен материал, приемайки, че от същия в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти изясняващи обстоятелства, релевантни към основния факт предмет на доказване по делото, касателно времето, мястото на извършване на инкриминираното деяние.

На първо място, напълно акуратни са доказателствените изводи на първия съд касателно свидетелските показания на полицейските служители Т., Л.а и Р.. Изброените гласни доказателствени средства напълно кореспондират както помежду си така и с находящата се в кориците на делото доказателствена маса. Свидетелите излагат факти досежно авторството на деянието, а именно че подс. С. е управлявала лекия автомобил марка „Ауди“ с рег. № *******. В тази връзка за СГС се явяват несъстоятелни възраженията на защитата, че в хода на досъдебното производство и съдебното следствие на първа инстанция не са събрани доказателства, установяващи, че подсъдимата изобщо е управлявала МПС на 18.09.2019 г. В тази връзка и тримата свидетели заявяват, че възприели автомобил марка „Ауди“, управляван от жена.

Тези факти се потвърждават и от заявеното от свидетеля У. в хода на досъдебното производство. Свидетелят е придружавал подсъдимата в автомобила й на инкриминираната дата, като подробно разяснява къде са пътували с превозното средство, управлявано от подс.

С.. Действително, У. в хода на съдебното следствие пред първия съд изнася информация диаметрална от депозираното в хода на ДП. СГС, подобно на контролираният съд, намира, че следва да се даде вяра в пълнота на показанията на свидетеля У., депозирани в досъдебната фаза на процеса.

Съображенията на настоящия съдебен състав са свързани с обстоятелството, че на първо място, спомените на свидетеля към момента на проведения разпит от разследващ полицай са депозирани на инкриминираната дата, т.е. в момент, в който спомените на разпитваното лице се явяват възможно най-приближени до относимите събития.

На следващо място, не без значение за съда се явява фактът, че коментираният свидетел се явява близък близко до подсъдимата лице, с оглед на което същият би могъл да има интерес от определен изход на настоящето наказателно производство. Тези обстоятелства пораждат в настоящия съдебен състав известни съмнения, че към момента на провеждане на разпит пред първоинстанционния съдебен състав Т.У. е имал възможността да стикова разказа си с линията на защита на подс. С.. Допълнителен аргумент в тази насока е и факта, че единственият доказателствен източник, в който намира опора заявеното от У. в хода на съдебното следствие, че подсъдимата изобщо не е шофирала автомобила, са обясненията на подс. С.. Поради гореизложеното, СГС, намира, че следва да се кредитират като достоверни свидетелските показания на Т. У., депозирани в хода на ДП, както и частично тези, дадени пред съдебния състав на СРС, с изключение на твърдението, че подсъдимата не е управлявала МПС на 18.09.2019 г.

3

На последно място, свидетелските показания на Т., Л.а и Р. се потвърждават и от заявеното от свидетелите Г. и Т.. Последните двама действително не са възприели пряко авторството на деянието, но същите са пристигнали при колегите си Т., Л.а и Р. към момента, в който подсъдимата е била тествана за употреба на наркотични вещества, като са възприели резултатът от направения тест. Обсъжданите свидетелски показания се явяват еднопосочни и кореспондиращи си, без наличието на съществени противоречия, необясними с индивидуалните възможности за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане, поради което и резонно първият съд им е дал вяра.

Напълно акуратни са изводите на СРС и касателно обясненията на подсъдимата С..

Към последните съдът подходи с особено внимание, отчитайки двойствената им процесуална природа – на гласно доказателствено средство и същевременно на способ за защита. Поради тази причина, СГС много внимателно и критично ги сравни с целия останал събран по делото писмен и гласен доказателствен материал, за всяко едно от фактическите обстоятелства, за които се отнасят, и в зависимост от резултата от съвкупната им преценка с останалия доказателствен обем и съотнасянето им към всеки един отделен доказателствен източник, досежно конкретното фактическо обстоятелства, формира своя извод за достоверността им, за всяка една тяхна част по отделно. В случая, настоящият съдебен състав прецени, че в частта им относно авторството на деянието депозираните обяснения се подкрепят единствено от свидетелските показания на Т.У. в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Касателно тези показания съдът по-горе изложи подробно съображения защо не следва да им бъде давана вяра в тази им част. Обясненията на подсъдимата и показанията на У. относно обстоятелството дали подсъдимата е управлява МПС на 18.09.2019 г. остават напълно изолирани както от останалите гласни доказателствени източници, така и от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства.

Разпечатката съдържа 39 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65bc1774-5af1-4747-9804-ed07c5cb8d95