Решение № 289 от 10.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Пловдив, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20215001000972 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването е въззивна жалба от „С.С.И.“ ООД, ЕИК *********, гр. К. против постановеното по т. дело № 9/2021 г. по описа на К. окръжен съд решение № 21108 от 26.10.2021 г., с което „С.С.И.“ ООД, ЕИК *********, гр. К., ул. „Ч.с.“ №* е осъдено да заплати на ИВ. К. Х., ЕГН **********, гр. К., ул. „Б.“ №*, вх.*, ет.*, ап.** следните суми:

- 32 250 лв., ведно със законната лихва върху нея от 26.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи внесена на основание решение на общото събрание на съдружниците на „С.С.И.“ ООД от 11.01.2018 г. допълнителна парична вноска, подлежаща на връщане, - 6 990 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 32 250 лева, за времето от 05.12.2018 г. до 26.01.2021 г. и

- 3 369, 60 лв. направени по делото разноски, от които 1 569, 60 лв. ДТ, 5 лв. ДТ за издаване на обезпечителна заповед, 100 лв. депозит за вещо лице и 1 1

695 лв. платено адвокатско възнаграждение.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението и е поискана отмяната му.

Насрещната страна е на мнение за неоснователност на жалбата.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

На 26.01.2021 г. в К. окръжен съд е постъпила изходяща от ИВ. К. Х., ЕГН **********, гр. К. искова молба против „С.С.И.“ ООД, ЕИК *********, гр. К..

В обстоятелствената част на същата се говори, че до декември на 2018 г. ищецът бил съдружник в ответното дружество. Тогава по негово желание той продал последните притежавани от него дялове от капитала на дружеството и прекратил участието си в него. Това обстоятелство било вписано в ТРРЮЛНЦ на 04.12.2018 г. До тази дата от негова страна на три пъти били извършвани действия по продажба на различни по брой притежавани от него дялове от капитала. Съответно се пояснява , че при учредяване на дружеството той притежавал 50 дяла, които съставлявали 50 % от капитала.

Споменава се съответно за проведено на 11.01.2018 г. било проведено общо събрание, на което единодушно от всички съдружници към онзи момент /ищецът и С.В.Х./ било взето решение да подпомогнат дейността на дружеството, като направят допълнителни парични вноски. То било обективирано в протокол подписан от двамата съдружници. В ИМ от страна на ищеца са посочени и причините за вземане на решение за извършване на допълнителни парични вноски - нужда от средства с оглед предстоящи разходи във връзка със сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу строителство. В тази връзка се споменава, че впоследствие на 02.05.2018 г., бил сключен и договор за учредяване на право на строеж в предвидената за това нотариална форма- Нотариален акт

№***, том ***, рег. № ****, н. Дело № 476/ 2018 г. на Нотариус рег. №*** на НК.

Според взетото решение всеки съдружник следвало да внесе по 32 250 лв. като допълнителна парична вноска по банков път по сметка на дружеството до 15.05.2018 г.

2

По отношение на срокът след който сумите подлежали на връщане било решено, че това е по - рано настъпилата дата от:

- тази, на която изтичат 10 г. от сметка на дружеството или

- постъпването на сумата по банковата тази на напускане на съдружник.

Ищецът твърди, че на 02.05.2018 г. по сметка на ответника той внесъл първата част от гласуваната допълнителна парична вноска - сумата от 12 250 лв.

На 04.05.2018 г. превел и втората част от допълнителната парична вноска или сумата от 20 000 лв.

Съответно по- надолу в исковата молба се споменава, че с прехвърлянето на дружествените дялове и заличаването му като съдружник по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ настъпил един от алтернативно уговорените с решението на общо събрание за внасяне на допълнителни парични вноски падежи за връщане на сумата от 32 250 лв. По тази причина се прави извод, че за ответното дружество възникнало задължение да му върне обратно внесената от него допълнителна парична вноска, което не било сторено.

Неизпълнението на това задължение се свързва и с пораждането на такова за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от 05.12.2018 г. до датата на предявяване на иска. Неговият размер е определен на 6 990 лв.

На тази база е отправено искане за осъждане на ответното дружество да му върне обратно предоставената от него на дружеството допълнителна парична вноска в размер на 32 250 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска, както и сумата от 6 990 лв. обезщетение по 86 от ЗЗД.

С исковата молба е посочено, че ако съдът не присъди сумите на изложените по- горе основания то следва да се разгледа и евентуален иск, по който сумата от 32 250 лв. се претендира като дадена в заем при условията на чл. 240, ал.1 от ЗЗД. По повод на тази претенция след конкретизация по искане на съда е уточнено, че с предоставяне на сумата по сметка на ответника бил сключен договор за паричен заем. Съществените условия по същия били материализирани в протокола от ОСС от 11.01.2018 г. , за които 3 стана реч по- горе.

Така с факта на прекратяване на участието в дружеството на 04.12.2018 г. за последното възникнало задължението за връщане на отдадената в заем сума.

Съответно се твърди, че от 05.12.2018 г. върху сумата от 32 500 лв. се дължи и обезщетение по 86 от ЗЗД, което до датата на завеждане на иска е определено на 6 990 лв.

Така с евентуалния иск също е поискано осъждането на ответника да заплати тези две суми на посочените евентуални основания.

С исковата молба е предявена и трета евентуална искова претенция.

При нея сумата от 32 250 лв. се претендира като получена без основание.

За този иск след уточнението му е посочено, че на 02.05.2018 г. е внесена по сметка на ответника без основание първата част от исковата сума в размер на 12 250 лева, а на 04.05.2018 г. също без основание и сумата от 20 000 лв. или общо сумата от 32 2250 лв.

Твърди, че тя подлежи на възстановяване, ведно с лихвата до окончателното й изплащане, считано от датата на връчване на поканата, която в случая била исковата молба.

В отговора ответното дружество говори за недопустимост, респ. за неоснователност на предявените искове.

Във връзка с недопустимостта се споменава, че решението на ОСС по чл.134 от ТЗ било нищожно, с което се обуславя и твърдението, че ищецът няма право да претендира връщане на същата по съдебен ред на това основание. Подобно е положението и досежно претенцията за връщане на сумата като получена по договор за заем, като тук се споменава, че недопустимостта следва от това, че ищецът не е предоставял заем на ответника и няма право да търси по съдебен ред връщане на такава сума на това основание.

Досежно претенцията за неоснователно обогатяване недопустимостта се извежда от лисата на яснота на коя от трите предпоставки на чл. 55 от ЗЗД се търси сумата.

По същество на спора по отношение претенцията за връщане на сумата 4 от 32 250 лв. като дадена на ответника на основание чл. 134 от ТЗ се твърди, че решение на ОСС за предоставяне на допълнителни парични вноски с участието на всички съдружници не е вземано от общото събрание на дружеството. Наред с това отново се говори за нищожност на същото на основание чл. 26, ал.1, изр. 1 от ЗЗД/противоречие на закона/по причина, че то не отговаряло на изискванията на чл. 134 от ТЗ. В тази връзка се конкретизира, че било взето без да е налице необходимост от допълнителни парични вноски и при срок за връщане, който очевидно не адекватен във времето.

По отношение на евентуалната искова претенция за дължимост на сумата на основание сключен между страните договор за заем по л. 240 от ЗЗД е изразено становище за липса на такъв договор между страните, което изключва възможността да се твърди, че за ответника е възникнало задължение за връща на сумата възоснова на същия.

По третия предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, не ставало ясно при коя от хипотезите на чл. 55, ал, 1 от ЗЗД се осъществило имущественото разместване на претендираната сума. Твърди се също, че липсвало и неоснователно имуществено разместване - обедняване при ищеца и обогатяване при ответника, което правело претенцията неоснователна.

Тук за яснота е нужно да се спомене и че във връзка с трите иска се излагат доводи, че в периода 02.06.2018 г.-20.09.2018 г. ищецът изтеглил от сметките на дружеството сумата от 34 560 лв., с което реално възстановил дадената от него с плащанията от 02.05.2018 и 04.05.2018 г. суми.

С ДИМ ищецът е изразил становище за неоснователност на направените с отговора защитни възражения. Така на първо место е споменато, че на 11.01.2018 г., когато е взето решението на ОСС по чл. 134 от ТЗ съдружници в дружеството били ИВ. К. Х. и С.В.Х..

Изложени са и аргументи за вземане на решението за извършване на допълнителни парични вноски, размерът им и срокът, за който същите са предоставени, които като цяло са свързани с основания предмет на дейност на дружеството.

По отношение възражението за нищожност на това решение на ОСС поради противоречието му със закона е изразено становище, че то не следва 5 да се обсъжда с оглед липсата на конкретизация за закона, на който решението противоречи.

С отговора на ДИМ отново са преповторени възраженията за нищожност на решението на ОСС като са изложени аргументи за липса на предпоставки за вземането му и е посочено, че то не е съобразено с изискванията на чл. 134 от ТЗ.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

В него е прието, че на 11.01.2018 г. ОСС на „С.С.И.“ ООД е взело решение за внасяне до 15.05.2018 г. г., на допълнителни парични вноски в размер на по 32 250 лева за всеки един от двамата съдружници за срок - порано настъпилата дата измежду изтичане на 10 години от постъпването на сумата на допълнителната парична вноска по банковата сметка на дружеството или напускане на съдружник.

По повод на това решение е посочено, че за него не са приложими общите критерии за недействителност определени в ЗЗД и че подлежи на контрол по реда на чл. 74 от ТЗ, което не било направено. Така е формиран извод, че същото е законосъобразно и действащо.

Това съобразено с установеното внасяне на парите от ищеца и настъпване на една от датите обуславящи възникване на задължение за връщане на вноските е навело съдът до извод, че дружеството с настъпването й е следвало да върне същата на ищеца. Липсата на данни за изпълнение на това задължение са довели до заключение за основателност на иска.

Това е обусловило и извода за налачие на забава за времето от 05.12.2018 г. до предявяване на иска и пораждане на задължение по 86 от ЗЗД.

По отношение на същото е посоено, че изчисления от вещото лице размер на обезщетение е по- голям от този предмет на иска и акцесорната претениця следвало да се уважи в пълиня й размер.

Уважаването на основните искове е изключило необходимостта от разглежадне на евентуалните такива.

Недоволен от решението е останал ответника и е подал жалбата стнала причина за започване на настоящето въззивно прозиводство.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност 6 и неправилност на решението. Първите са свързани с доводи за недопустимост на същото, с оглед на това, че е разгледано от незаконен състав, тъй като съдията не се е отстранил от разглеждане на делото, въпреки наличие на предпоставки за това.

Изложени са и доводи за недопустимост на исковата претенция по чл.

134 от ТЗ идентични с тези правени пред първата инстанция.

Разпечатката съдържа 60 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65bbf53b-b85c-4121-85a2-900038a23e5a