Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 05.03.2024, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Административно наказателно дело 1096/2023
Вид
Решение № 77
Подписан
05.03.2024
Състав
Мариела Викторова Йосифова

Цитирани разпоредби

  • чл. 75 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 22 ал.5 · Закон за местното самоуправление и местната администрация

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Видин, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20231320201096 по описа за 2023 година

Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №11/17.08.2023г. издадено от Кмет на община Макреш, с което на Ц. Л. В. от с.Киряево Маджарово, общ. Макреш на основание чл. 22 ал.5 от ЗМСМА е наложена Глоба в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл.21 т.7 от Наредба за определяне обема на животновъдната дейност, местата и реда за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Макреш.

Жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява.

За АНО се явява адв. Д. с пълномощно от по- рано, която развива аргументи за потвърждаване на НП.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.

Видинският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото 1 доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.08.2023 г. М. Г. - кметски наместник на с. Киреево общ. Макреш е съставила АУАН на жалбоподателката , за това , за това, че на 27.07.2023г. отглежданите от жалбоподателката крави са навлезли в имоти с идентификатори ***, ***, *** в землището на с. Киреево, община Макреш с насаждения от домати и царевица, собственост на Денислав Цветозаров Дочков, където са нанесли щети и са унищожили селскостопанска продукция, с което е нарушила чл.21, т.7 от Наредбата за определяне обема на животновъдната дейност, местата и реда за отглеждане на селскостопански животни на територията на община Макреш.

Въз основа на АУАН и при същата фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя М. Г. и свидетеля Стилиян Борисов както и писмените доказателства , приобщени към делото.

Разпитана в с.з. св. Г. изцяло поддържа констатациите по АУАН , като сочи , че жалбоподателката гледа животните за които няма регистрация в БАБХ.

Свидетеля Борисов, който работи в община Макреш е присъствал на проверката по жалбата на Денислав Дочков. Заявява, че при проверката са установили унищожена продукция от едри преживни животни – крави. Твърди , че на територията на село Киреево единственият човек който гледа крави е Ц., като по оставените следи установили, че са такива големи животните. Категоричен е , че следите на кравите и конете се различават и не биха могли да се заблудят.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, същите кореспондират помежду си и с приобщените по делото писмени доказателства и взаимно се допълват.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

2

Неоснователно е възражението, изложено в жалбата, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган. В чл. 21, ал. 2 ЗМСМА е предвидено, че наредбите, които по своята правна същност представляват нормативни административни актове по смисъла на чл. 75 АПК, следва да се приемат от общинския съвет, а кметът следва да контролира изпълнението им. В чл. 22, ал. 5 ЗМСМА е посочено изрично кои лица могат да издават наказателните постановления въз основа на актовете на общинските съвети, а именно: кметът на съответната община или негов заместник. От тук следва да се приеме, че компетентността за издаване на наказателни постановления произтича от самия закон съобразно чл. 47, ал. 2 ЗАНН.

По отношение на възражението на жалбоподателката, че АУАН е издаден в нарушение на процесуалните норми – в нейно отсъствие и без неин подпис Съдът счита , че тази теза не намира опора в закона.

Предявяването на адмнистративното обвинение /запознаване със съдържанието на АУАН/ се извършва, чрез връчване на препис от съставения и подписан от актосъставителя и поне един свидетел АУАН. Предявяването се удостоверява от нарушителя с подписването на акта. Подписа е удостоверително изявление, което потвърждава, че е запознат с повдигнатото му обвинение, без което административно наказателното производство не се счита за редовно образувано и по аргумент от чл.52 ал.2 от ЗАНН е условие, без което не може да бъде издадено наказателно постановление. Ето защо законодателя е предвидил в чл.

43 ал.2 от ЗАНН, че отказа да се подпише акта се удостоверява с трите имена и подписа на един свидетел, който да замести липсващото изявление, потвърждаващо изпълнение на процедурата по чл.43 ал.1 от ЗАНН. Изисква се и посочване на точен адрес на свидетеля на отказа, което обаче не представлява обстоятелство, без което наказателното постановление да не може да бъде издадено, съответно не е условие за завършване на фазата по образуване на административно-наказателно производство с подписване на АУАН от актосъставителя, свидетеля по акта и нарушителя. Адреса на свидетеля има функцията да осигури призоваването му за разпит и когато същият е длъжностно лице, както в настоящия казус, няма основание да се счита, че липсата на точния му адрес препятства правото на нарушителя да възрази против верността на удостоверителното изявление на този свидител с доводи, че актът не му е предявен за запознаване и за подписване. Според чл. 43 ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Предявяването на акта за запознаване с неговото съдържание е задължение на контролните органи, което се изпълнява, чрез връчване на препис в момента на неговото съставяне, ако нарушителя присъства. Поредността и съдържанието на действията са ясно описани в чл.43 ал.1 от ЗАНН – акта се предявява на нарушителя след като актосъставителя и свидетеля са го подписали, чрез предоставяне на препис от него, по аргумент от чл. 43 ал.5 от ЗАНН, след което и нарушителя го подписва и с това процедурата по образуване на административно наказателно производство приключва, защото е удовлетворено изискването за запознаване 3 на нарушителя с обвинението. Съдържанието на думата «предявява» използвана в чл.43 ал.1 от ЗАНН е разкрита в чл.43 ал.5 от същия закон, представляваща хипотеза на предявяване на акт, който е съставен в отсъствие на нарушителя, поради което не може едно и също задължение да бъде изпълнявано, чрез различни действия. Оттук и предявяване на акта означава връчване на препис, след което акта се подписва от нарушителя – това е удостоверителното му изявление, че препис му е предоставен на разположение. Дали той ще го вземе е негов избор, не задължение. Участието в производството по ЗАНН е диспозитивно. Изключение от правилото, че АУАН се предявява в момента на неговото съставяне, е предвидено в чл.43 ал.5 от ЗАНН за случаите, когато е съставен в отсъствие на нарушителя. В тази хипотеза административно наказателното производство се счита за образувано, а АУАН за редовно съставен след спазване на същата процедура като разписаната в чл.43 ал.1 от ЗАНН, но с тази разлика, че предявяването се извършва от длъжностно лице по чл.43 ал.4 от ЗАНН. В тези случаи се попълва разписка за връчване на препис от акта, в която нарушителя посочва датата на която му е предоставен. Тази дата се вписва от актосъставителя като дата на подписване на акта и е датата, на която е образувано административно наказателното производство, тъй като връчването на препис е условие, без което не може – аргумент от чл.52 от ЗАНН. По причина, че връчителя по чл.43 ал.4 от ЗАНН няма компетентността да вписва каквито и да било удостоверителни изявления, в това число и за датата на подписване на акта от нарушителя, тази дата се вписва в АУАН от актосъставителя. Извода, който следва е, че датата на подписване на АУАН съвпада с датата на неговото съставяне, когато това дейсвие е извършено в присъствие на нарушителя и разписка не е необходимо да се попълва. Датата на подписване на АУАН не съвпада с датата на съставянето му като документ, когато нарушителя не присъства на това действие и съответно тази дата, на която е подписан от нарушителя се удостоверява от актосъставителя, според изявлението на нарушителя в разписката. Ако в случаите по чл.43 ал.5 от ЗАНН нарушителя откаже да подпише акта, то връчителя удостоверява с подписа си в разписката, датата на която го е предявил и отказа, при спазване на правилата по чл.43 ал.2 от ЗАНН. В случаите на чл. 43 ал.1 от ЗАНН, свидетеля удостоверява възприетия от него отказ на нарушителя в самия акт за установяване на административно нарушение. След като подписването на акта има смисъла на удостоверително изявление за връчване на препис от него, а спазването на процедурата по чл.43 ал.2 от ЗАНН, конкретно подписа на свидетеля на отказа замества неговата липса, то се налага извод за охранено право на защита. Тук следва да се каже, че връчването на преписа приключва с предоставянето му на разположение на нарушителя, който може да го приеме или да не го вземе. Избора е негов, а участието в административно наказателното производство е диспозитивно, като в тежест на контролните органи е да поканят нарушителя за съставяне на АУАН, да му предявят обвинението, чрез връчване на наказателното постановление. Отказите на нарушителя да се яви за съставяне на АУАН, да подпише акта, с което заявява, че отказва да получи препис, не препятстват развитието на административно наказателното производство, съответно не водят до незаконосъобразност на наложеното административно наказание, при условие, че същият е редовно призован, спазен е реда за удостоверяване на отказа му да получи акта.

4

Съдът не констатира и нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Вменените във вина на нарушителя нарушения са конкретизирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените наказания са индивидуализирани, в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.