Определение № 452 от 29.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. Варна, 29.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20243001000329 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е производство по частна жалба вх. № 13942/03.06.2024 г., по описа на Окръжен съд - Варна, подадена от името на Ф. К. Ч. и К. Г. Л., двамата чрез адв. Г. А., против определение № 701/27.05.2024 г., постановено по електронно дело 20223100900330 (ТД № 330/2022 г.), по описа на Окръжен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Районен съд – Варна, на основание чл. 118, ал.

2 ГПК във вр. чл. 104 т. 4 ГПК.

В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че с оглед стадия на исковото производство проверката по допустимостта и в това число подсъдността на спора следва да е приключила, а не тепърва да се съобразява, като извършените до момента действия по неоснователното спиране на разглеждането на делото, последвано от възобновяване и размяна на книжа до обявената нова пречка пораждат съмнение за тенденциозен отказ от правосъдие, тъй като късното препращане на делото допълнително намалява възможността спора по частичния иск да се разреши преди да е изтекла давността за непредявените части и така предоставя на ответниците неоправдано процесуално предимство, съответно възлагат на действащите в интерес на дружеството ищци неоправдано поемане на допълнителни разходи.

Жалбоподателите сочат, че предприетата защита неправилно е квалифицирана като съединени искове, въпреки че обезщетението, което се търси за различните по вид вредоносни деяния се претендира на едно и също основание като обща законова отговорност на членовете на съвета на директорите на АД да обезщетят дружеството за вреди нанесени в резултат на дейността им по управление на дружеството. Считат, че препращането на делото на районния съд цели да осуети и евентуалното касационно обжалване 1 на крайния акт. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщането на производството на същия съд за продължаване на съдопроизводството като компетентна първа инстанция по една частична претенция.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК отговори от насрещните страни(ответниците, които вече са упражнявали право на отговор по иска) не са постъпили.

Въззивният съд след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Ф. К. Ч. и К.

Г. Л. - двамата в качеството им на акционери в „СТРОИТЕЛЕН И ТЕХНИЧЕСКИ ФЛОТ“ АД, ЕИК 103328302, Варна, притежаващи повече от 10% от капитала на дружеството, предявена съвместно срещу членове на Съвета на директорите на дружеството – И. П. Д. и С. Я. С.(последният като изп.директор и представляващ дружеството). При първоначалното сезиране на окръжен съд Варна, ищците са описали както общото неизпълнение на възложените с договор за управление задължения за ефективно изпълнение на бизнес задачи и полагане на грижа за ръководене, управление, стопанисване и запазване на повереното имущество, довело до влошаване на финансови показатели и фактическа неплатежоспособност на предприятието, но и конкретно описани неизгодни сделки, с които активи (плавателни средства и недвижими имоти) на дружеството са били продадени под действителна себестойност, без да бъдат обезпечени интересите на дружеството - продавач за получаване на договорени престации и при пренебрегване на инвестиционни възможности, както и са поети задължения и са направени необосновани разходи по повод на тези неизгодни сделки. Още в този първоначален момент, наред с посочен сборен размер от 643 269.10лв., са били пояснени и включените в него суми в лева и левова равностойност на валута, като конкретни части, които формират сборната частична претенция като суми, предявени за плащане от иначе по-високи стойности на вредите от различните увреждащи действия. Така заявените за защита размери на осъдителния иск, насочен солидарно срещу двамата управляващи ответници, са били допълнително променени след указаното задължение за внасяне на такса, като с молба с вх. № 16194/05.07.2022 г., част от исканията са оттеглени, а останалите са редуцирани като размери до суми, формиращи общ сбор от само 50 000лв., пояснени като части от нанесени на предприятието вреди при договаряне на седем различни разпореждания и поемане на задължения. Именно така уточнените размери са били приети за разглеждане с определение № 1147/26.07.2022 г., при конституирането на носителя на материалното право като съищец на субституентите – акционери. Последваща промяна на частичните размери и свързаните с тях вреди, причинени при четири сделки с недвижими имоти, една с движимо имущество и едно поемане на задължение за разходи, е извършена по молба на ищците от 06.01.2023г. След заявени възражения от ответниците в хода на размяна на книжа, делото е било спряно на 27.01.2023г, а след отричане от касационна инстанция на преюдициалността на решенията на органите на дружеството, формирани от мнозинството, с обжалваното определение е била констатирана непосъдност на спора на първоинстанционен окръжния съд.

Настоящият състав съобразява, че след корекциите на обема на 2 предприетата защита по инициатива на самите ищци, извършени както в хода на предварителната проверка за редовност, така и след неоснователното спиране, съдът е останал сезиран със сборна частична претенция на субституенти, овластени с малцинствени права да търсят обезщетяване на дружеството (actio pro socio) за вреди, нанесени от лицата, натоварени със съвместен управленски мандат като членове на колективен управителен орган (чл. 240а ТЗ). Фактическият състав на такава претенция не се изчерпва с възникването на задължението за управление със съответна грижа за дружествените работи (породено от избора на лицето като член на органа и приемането на ангажимента с договор за управление), но включва и конкретното вредоносно поведение и съответно настъпилите като резултат от него вреди, като загуби или пропуснати ползи. Отговорността за неполагане на дължимата грижа при осъществяване на конкретно неправомерно поведение под формата на действие и бездействие при всяка неизгодна сделка (предварителен договор, нотариално разпореждане, регистрирана продажба или поемане на задължение за извършване на разход и сервитут), се индивидуализира и като засягане специфичното имуществено благо

(намаляване на стойност и пълна липсата на актив или увеличаване на пасив), чрез което намалява имуществото на увреденото юридическо лице. Затова в съдебната практика се налага тезата, че претенцията за репариране на вреди от лошо управление може да бъде предявена с отделни искове, обособени съобразно тези критерии, включително и предявени при условията на обективно съединяване за съвместно разглеждане в едно производство, когато ищецът ги е разграничил според обекта на увреждането и изрично е ограничил претенцията си за обезщетение за всяка категория материални носители до размера на конкретно посочени суми (така определение № 876/26.10.2023 г. постановено по ч.т.д. № 965/2023 г., на I т.о., тк, на ВКС). В този смисъл критерии за обособяване на искове за такива вреди са поведението на отговорното лице (отделни нарушения на договорните задължения за управленска грижа с различни сделки, сключени с дружественото имущество) и засягане на различни блага според обекта на увреждането (загубена стойност на различни активи).

Като са поискали осъждане на ответниците за солидарно заплащане на суми: 1) 15 000 лева, част от претърпяна вреда от общо 3 946 700 евро, разлика между продажната цена, договорена в предварителен договор от 16.08.2019 г. за покупко-продажба на НИ, сключен с ПОДДЪРЖАНЕ ЧИСТОТАТА НА МОРСКИТЕ ВОДИ АД; 2) 15 000 лева, част от претърпяна вреда от общо 2 993 873 евро, представляващи разлика между продажната цена, договорена в сключен с купувача БЪЛГЕРИЪН БИЛДИНГ КЪМПЪНИ ЕООД и пазарната цена на ПИ с идентификатор № ****************** по КК и КР, ведно с построената в имота САМОСТОЯТЕЛНА СГРАДА с идентификатор № ************.1; 3) сумата от 15 000 лева, представляващи част от претърпяна вреда от общо 2 709 359 евро – разлика между продажната цена на общо 25% ид.части от ПИ с идентификатор 1 № ************* в КК и КР, ведно с всички подобрения и приращения с начин на трайно ползване – за пристанище, и двата с купувач БЪЛГЕРИЪН БИЛДИНГ КЪМПЪНИ ЕООД; 4) 500 лева, част от разходите за изграждане на кабелна линия и поемане на сервитут от МЗХГ по Договор №РД-53-3/16.02.2021 г.; 5) сумата 3 от 2 500 лева, част от претърпяна вреда от 148 980 евро, представляващи разлика между продажната цена, договорена в НА №177, том трети, рег.

№7737, дело №405 от 2021г., сключен с БЕЛ ИНВЕСТ БГ ЕООД, относно ПИ в гр.Белослав с идентификатор № ************ по КК и КР и 6) сумата от 2000 лева, вреда от общо 107 000 лева, представляващи разлика между цената, на която е продадена несамоходна многокофена дълбачка Тракия и нейната пазарната цена, на която е заведена по баланса на дружеството като полезен отпадък, ищците на практика са очертали по двата критерия и са разграничили ясно шест частични иска, които са предявили общо до сборна сума от 50 000лв, а не една единствена частична претенция за нанесени на дружеството вреди.

Наличието на един общ елемент от различаващите се фактическите състави, пораждащи предявените за защита права на дружеството, не е достатъчно за заличаване на различията, а обуславя само връзката между съединените претенции като основание за съединяването им по почин на ищците. Трайна е съдебната практика, че при кумулативно съединяване на искове подсъдността се преценява не съобразно сбора от цената на кумулативно съединените искове, а предвид цената на всеки от тях поотделно.

Предявени са искове за парични вземания, за това цената на исковете следва да се определи от размера на търсената сума(като част от по- големи вземания), на основание чл. 69, ал. 1 т. 1 ГПК. Предявените частични искове са съединени, но нито един от конкретизираните и уточнени неколкратно размери не надхвърля 25 000лв, за да обоснове надлежното сезиране на окръжен съд (чл. 104 т. 4 ГПК). Въззивният съд достига до извод за наличие на процесуална пречка за разглеждане на делото от този съд като първа инстанция и затова оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на този извод на първата инстанция не е основателно.

За пълнота на изложението, съставът констатира и че цитираната от жалбоподателя практика по индивидуализиране на претенции за отговорност за вреди от непозволено увреждане не е относима, тъй като се отнася за случай на едно вредоносно поведение (на деликвента), и макар засегнатите неимуществени блага (телесно здраве и психика) да са различни, вредите се формират като неотделим комплекс от болки и страдания, оценявани в една съвкупност. Напротив, като индивидуални претенции, макар и съединени за общо разглеждане, са преценявани други случаи на засягане на различни блага (авторски права върху различни произведения), когато накърняването е резултат от различни деяния, дори и те да осъществени при сходни обстоятелства( определение № 500068 от 22.03.2023 г. постановено по търг. дело № 1251/2022 г., на ВКС, I т.о.).

Останалите оплаквания нямат отношение към предмета на жалбата, ограничен до наличието на пречка за продължаване на съдопроизводството от окръжен съд. Отделно от това, сами по себе си доводите за тенденциозно отношение към ищците не кореспондират на фактите по делото.

Действително, отводът за родова непосъдност не е бил обявен при началното сезиране на окръжен съд, но преди прецизирането на размерите на нередовно предявените искове, някои от размерите на частичните искове са надхвърляли прага и това е било достатъчно за приемането на делото по чл. 104 т. 6 ГПК.

От 18.07.2022г.( когато с уточнение, действащо с обратна сила размерите са 4 намалени до суми под 25 000лв за всяко от различните увреждащи деяния) до 1.12.2022г. действията са извършвани от съдия-докладчик, различен от докладчикът, констатирал пречката на 27.01.23г (непосредствено след последното уточнение на размерите) и затова забавянето на десезирането на този съд като първата инстанция не индикира някаква особено отношение спрямо една от страните по делото. Напротив, доколкото родовата подсъдност е процесуална предпоставка от категориите, изискващи служебна активност на съда през цялото продължение на процеса, включително във втората инстанция( чл. 119 ал.1 ГПК), действията на новия докладчик следва да се преценят като своевременни. Изцяло ирелевантни са доводите за влиянието на допълнителната продължителност на делото поради препращането му към друг компетентен съд върху изтичане на давност, доколкото за предявените части от иска давност не тече, а обемът на защитата, избрана от ищците е изцяло в тяхна преценка, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ал.2 ГПК). В тази връзка, несъстоятелно е и позоваването на някакво предимство или затруднение в инстанционния контрол в резултат на определената от съда подсъдност, тъй като достъпът до касация не се определя от родовата компетентност на съда, издал обжалваем акт, а от цената и вида на иска, такъв какъвто е предявен от ищците. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва самостоятелно от върховната инстанция независимо от правната квалификация на претенциите, дадени от долустоящи съдилища.