Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 834 от 26.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7436/2023
Вид
Решение № 834
Подписан
26.02.2024
Състав
Таня Аспарухова Георгиева - Точевска

Цитирани разпоредби

  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. Пловдив, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330107436 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК и е образувано по молба на ищеца.

Съдът намира, че не е необходимо призоваването на страните в съдебно заседание за разглеждане на молбата, доколкото документите, на база на които се прави искането, и следва да се произнесе съда, са приложени по делото – още в исковата молба, и не е необходимо разглеждането им в о.с.з..

С Решение № 4659/20.11.2023г., постановено по гр. дело № 7436/2023 г. по описа на ПРС, XI-ти гр. състав е осъдено „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. О. Ц. К., да заплати на Г. Д. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. И. К., сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева), представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди- направени разходи за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.11.2018 г. в производството по ***.

Със същото решение е осъдено „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. О. Ц. К., да заплати на Г. Д. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. И. К., направените по делото разноски, както следва: сумата от 50 лева (петдесет лева)държавна такса, сумата от 24 лева (двадесет и четири лева)- такса за изискване на *** ***, както и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева (петстотин лева).

Решението е връчено на ищеца на 28.11.2023г., а на ответника – на 24.11.2023г., влязло е в сила на 13.12.2023г., като след влизане в сила, но в едномесечен срок от връчването му, на 20.12.2023г. е постъпила молба от ищеца Г. М., чрез пълномощника й, с искане за допълване на 1 решението на осн. чл. 250 от ГПК. В молбата се сочи, че в решението е пропусната законната лихва върху претендираната сума, въпт4еки че с исковата молба е била претендирана. Ето защо се моли да се допълни диспозитива на съдебното решение, като същата да бъде включена.

Препис от тази молба е изпратен на ответника, който в дадения му срок не взема становище по нея.

Съдът, като разгледа делото и като прецени предпоставките на чл. 250 от ГПК, намери следното:

Молбата е допустима, като депозирана в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна, поради следните съображения:

С исковата молба ищецът е претендирал присъждане на сумата 250 лева, представляваща претърпени имуществени вреди – платено адв. възнаграждение, което *** *** е отказал да присъди след прекратяване на изп. процес, ведно със законната лихва върху нея от датата на увреждането – 25.06.2020г., до окончателното плащане. Съдът е счел иска за основателен, и е присъдил търсената сума. Понастоящем решението е влязло в сила. Що се касае до лихвата, вземането е лихвоносно, и тъй като основанието на присъждане на сумата е непозволено увреждане, то началния момент на забавата е датата на увреждането – датата , на която сумата е излязла от патримониума на ищеца. В случая това е датата, на която са платени сумите. В договора е посочено да са платени през м. ноември 2018г.,. като доказателствата за тяхното плащане са представени пред *** с молба от 22.03.2019г. Законната лихва обаче се претендира от период три години преди завеждане на делото, считано от 25.06.2020г. Съдът намира, с оглед диспозитивното начало в процеса, че няма пречка сумата да се присъди от тази по-късна посочена дата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 4659/20.11.2023г., постановено по гр. дело № 7436/2023 г. по описа на ПРС, XI-ти гр. състав, като в диспозитива на решението, на стр. 5 от решението, л. 81 от делото, след първия осъдителен диспозитив, с който е осъдено „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от у. О. Ц. К., да заплати на Г. Д. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. И. К., сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева), представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди- направени разходи за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.11.2018 г. в производството по *** ***, се постави запетая и се чете „ведно със законната лихва, считано от 25.06.2020г. до окончателното плащане на дължимите суми“.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3