Акт от 08.11.2019, Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Момчилград, 08.11.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено на 04.11.2019година в състав;

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ О., при участието на секретаря АНИТА

ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 238/ 2019г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба срещу наказателно постановление и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Жалбоподателят О.А.М. с ЕГН- **********,***, мах.“****“ №5, общ.***, чрез пълномощника си адв.Я.С. от АК- София, е обжалвал НП № 19 -0318- 000278 от 27.08.2019г. на Началника на РУ- *** към ОДМВР- Кърджали, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, както и са му били отнети 10 контролни точки. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваният акт, и се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез своят процесуален представител, поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, и сочи, че е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията.

Въззиваемата страна- АНО, не се представлява и изразява становище за неоснователност на жалбата, и иска потвърждаване на акатуванато нак.постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59–

60

ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 01.06.2019г. около 14,20ч. 2-ма служители на РУ- ***-

С.М., и А.К. /Свидетел и актосъставител на АУАН/ са изпълнявали служебните си задължения по охрана на общественият ред на територията на общ.***- на път, в района на село Добромирци /3-то класен път №867, на км.43+300м./, когато са спрели за проверка лек автомобил "***“ с рег. № ***АХ, управляван от жалбоподателят по настоящото производство. При извършената проверка са установили, че автомобилът е собственост на лицето И.Р.Ч, , който не е бил регистриран по надлежния ред и е бил с служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.5 от ЗДвП. За така установеното служител на РУ- *** е съставил АУАН №195/ 01.06.2019г. /бланков № Д 475788/ против жалбоподателят, за допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

По този повод в РП- Момчилград е била образувана проверка, която е приключила с отказ на Прокуратурата да образува срещу жалбоподателят досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК /за управление на МПС , което не е регистрирано по надлежният ред/. Посочено е, че жалбоподателят по настоящото производство е закупил посоченото по-горе МПС на 14.12.2018г. от лицето И.Р.Ч, с писмен договор, но в двумесечен срок не е изпълнил задълженията си Наредба № 1-45/24.03.2010г. да регистрира същото на свое име, поради и което и на осн.чл.143 ал.15 от ЗДвП е била прекратена по служебен път регистрацията на същото. Прокуратурата е приела в мотивите, че контролните органи /сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали не са изпълнили задължението си за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратяване на регистрацията- сиреч новият собственик не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. Прокуратурата е приела, че незнанието на фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на деянието, изключвало умисъла- сиреч, няма вина. Няма данни това прокурорско постановление да е било обжалвано, поради и което се приема, че същото е влязло в законна сила.

Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено процесното НП № 19 -0318-000278 от 27.08.2019г. на Началника на РУ- *** към ОДМВР- Кърджали, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“- били отнети и 10 контролни точки.

В хода на съдебното производство е разпитан един свидетел, като акто съставителят, редовно призован, не се явява, и жалбоподателят изразява становище, с което съдът се солидаризира, че с показанията на същият няма да се установят нови факти по обстоятелствената част на нак.постановление /респ.по акта/ и затова същият е заличен от списъка на лицата за призоваване.

Предвид горното и от анализа на доказателствата по безспорен начин се установи, че на 01.06.2019г. около 14,20ч. в района на село Добромирци, общ.***, жалбоподателят е управлявал лек автомобил- описаното по-горе МПС, собственост на друго лице, като автомобилът не е бил регистриран по надлежният ред / автомобилът е бил с служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 ЗДвП /на 03.10.2018г. поради това, че бил не е регистриран по надлежният ред/.

Като доказателства са представени; извлечение от информационните масиви на МВР /от което е видно, че посоченият по-горе автомобил е със служебно прекратена регистрация/, удостоверение за техническа изправност и застрахователна полица /за това, че посоченият автомобил е преминал технически преглед и има застраховка „ГО“/.

При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са следните; Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14 ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото закон.

При извършена служебна проверка не се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното постановление на това основание. Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като същият е записал, че няма възражения.

В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган– началник РУ-*** към ОДМВР- Кърджали, видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи /което е служебно известно на съда, предвид много на брой дела от тази категория, разглеждани от съда/. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице– посоченото, което безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.

Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на §

6 т.11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателят на път, отворен за обществено ползване. Жалбоподателят не оспорва и фактът, че автомобилът е собственост на друго лице

/от което е закупил чрез договор, но не е направил необходимата регистрация в системата на КАТ/ .

Съдът споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателят, обективирани в жалбата и пледоарията, че деянието не било съставомерно, както и че жалбоподателят е нямал възможност да узнае, че МПС е било с служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, като и че не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията /въпреки, че автомобилът се води на името на друго лице, той е собственик по силата на договора/, и че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е узнал за този факт по надлежният ред- до деня на проверката. Съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.143 ал.15 ЗДвП, съгласно която служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, които в 2-месечен срок от придобиването на собствеността по надлежният ред /чрез писмен одоговор за попукпо- продажба/ не са регистрирани в системата на МВР /КАТ/ на името на новият приобретател. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, но само след като бъде уведомен собственика, като в случая това не е сторено от компетентния орган съгласно издадената на осн.чл.140 ол.3 от ЗДвП /като в тази насока е и подзаконов нормативен акт Наредба №1-45/ 24.03.2000г.

Допълнително от Постановление на РП-

Момчилград се установява, че до времето на проверката жалбоподателят не е знаел, за прекратена регистрация на управлявания от него автомобил /и собственикът на автомобила не е знаел за прекратена регистрация на автомобила/.

Наличието от друга страна на регистрационни табели на автомобила и регистрационни талони, дават достатъчно основание на водача да приеме, че същият е надлежно регистриран, доколкото водачите нямат достъп до база данни КАТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не е доказана субективна страна на нарушението. Сиреч, за да бъде съставомерно деянието на жалбоподателя административно нарушение, то трябва да бъде виновно извършено, като съгласно чл.11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК, като в случая деянието на жалбоподателя следва да бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл.7 ал.2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18 „б“ ал.1 т.10 от същата наредба - по реда на чл.143 ал. 15 от ЗДвП. В същото вре съдът приема, че следва задължително следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ/ПП към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация.

Безспорно установено е по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил с прекратена служебна регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП, но съдът счита, че в конкретния случай липсва вина от негова страна. Същият е мислел и е бил сигурен, че управлява МПС регистрирано по надлежния ред. В случая процесното МПС е собственост на друго лице, било е оборудвано с необходимите два броя регистрационни табели, имало е валидна задължителна застраховка "гражданска отговорност, знак за технически преглед и свидетелство за регистрация, поради което жалбоподателят не може да предполага, че това МПС е с прекратена регистрация. Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и административно наказващият орган, като нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65b9d7ce-76e4-4fe4-a5d4-f9965abbf7c7