Решение № 113 от 05.04.2023, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Русе, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета А. като разгледа докладваното от Антоанета А. Въззивно гражданско дело № 20234500500200 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Г. Н. К., лично и в качеството й на ЕТ „Деметра А.Н.Г. К.“, в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20228330401019 по описа на ЧСИ рег № 832 на КЧСИ против Разпореждане № 2520/20.02.2023 г., с което съдебният изпълнител отказва да спре изпълнението по отношение на описани на 22.02.2023 г. недв. имоти, находящи се в гр. Глоджево. Заявява, че въпреки, че изрично сезирала ЧСИ, че имотите от една страна са несеквестируеми, а от друга, че не притежава изключителната собственост върху тях, съдебният изпълнител издал обжалваното разпореждане. Твърди, че по отношение на имотите в гр. Глоджево притежава 5/6 ид. части. Останалата 1/6 ид. част била собственост по наследство на сестрата на А.Н. – Ю.. Отделно заявява, че с тези имоти била регистрирана като земеделски стопанин, поради което се позовава на чл. 444, т. 5 ГПК. Твърди, че е поела ЕТ на 30.11.2022 г. и веднага след това е предприела процедура по заявяването си като земеделски стопанин. Това били единствените имоти на физическото лице Г. К. и тя не е имала избор с кои имоти да се регистрира като такъв. Заявява още, че построеното жилище в имот № VІ-882, ведно с ид. части върху които е построено, представлява единствено нейно жилище. Претендира отмяна на обжалваното от нея Разпореждане № 2520/20.02.2023 г.

В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК не са депозирани възражения по жалбата от взискателя Банка ДСК ЕАД.

1

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваното действие, с които намира жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.

Настоящият състав на съда счита, че жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирано лице - длъжник по изпълнението и същата е допустима като насочена срещу подлежащо на обжалване действие, съгласно чл. 435, ал.2, т. 2 ГПК - насочване на изпълнението срещу имущество, което счита за несеквестируемо.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Изп. дело № 20228330401019 по описа на ЧСИ В. М., с район на действие ОС Русе е образувано за събиране на парични задължения на Г. Н. К., лично и в качеството й на ЕТ „Деметра А.Н.- Г. К.“. Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжниците и на 10.01.2023 г. в СВ Русе е вписана възбрана върху три недв. имота, собственост на длъжницата Г. Н. К. – ПИ VІ-882 в кв. 91 по плана на гр. Глоджево, ПИ ІV-882 в кв. 91 по плана на гр. Глоджево и ПИ V-882 в кв. 91 по плана на гр. Глоджево, за която длъжницата е уведомена на 12.03.2023 г. По молба на взискателя от 01.02.2023 г. ЧСИ насрочил опис на тези три имота, както и на имот с идентификатор *** в гр. Русе за 22.02.2023 г. от 12 ч. Поради постъпили възражения, както от страна на длъжницата, така и от страна на трето-лице съсобственост, описът на имот с идентификатор *** в гр. Русе е отложен. По отношение на имотите в гр.

Глоджево от страна на дл. Г. К. е постъпило уведомление на 17.02.2023 г., с което същата е заявила, че притежава само 5/6 ид. части от тях, а останалата 1/6 ид. част била собственост по наследство на Ю. Г.. Отделно от това, възразила срещу описа им, като се позовала на чл. 444, т. 5 ГПК и заявила, че с тези имоти била регистрирана в качеството й на ЕТ „Деметра А.Н.- Г. К.“ като земеделски производител. Представила и регистрационна карта на земеделски стопанин, издадена на 17.01.2023 г. от ОД „Земеделие“ Русе, ведно с анкетна карта, видно от окято била заявила трайни насаждения в имоти 99994882, 9995882 и 99996882, находящи се в гр. Глоджево, ЕКАТТЕ 15151 с обща площ от 200 хектара. С разпореждане № 2520/20.02.2023 г. ЧСИ намерил възраженията й за неоснователни по съображения, че имотите, към които насочил изпълнението не представлявали земеделски земи по смисъла на закона, а били предназначени за жилищно застрояване. Позовал се и на вписаната преди регистрацията й като земеделски производител възбрана в полза на взискателя. Поради това оставил без уважение искането за спиране на насрочения опис. На 22.02.2023 г. бил извършен опис на трите имота в с. Глоджево по местонахождението им, като описаното имущество било оставено за управление на длъжницата Г. К.. Имотите били оценени от вещо лице. За ПИ VІ-882 кв. 91 на гр. Глоджево съдебният изпълнител 2 назначил отделна експертиза, вещото лице по която дало заключение, че по отношение на този имот не са налице предпоставките на чл. 39, ал. 2 ЗС, вр. чл. 444, т. 7 ГПК.

Като съобразил това, с разпореждане № 3072/27.02.2023 г. съдебният изпълнител спрял принудителното изпълнение по отношение на този имот, тъй като същият се ползва от закрилата на чл. 444, т. 7 ГПК. В законоустановения срок дл. К. оспорила пазарната оценка и ЧСИ назначил нова оценка и на трите имота.

Безспорно се установява от данните по делото, че единият описан имот- ПИ VІ882 кв. 91 на гр. Глоджево е несеквестируем. До този извод е стигнал и съдебният изпълнител след назначената от него експертиза, че не са налице условията по чл. 39, ал. 2 ЗС. Доколкото обаче, съгласно т. 1 на ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС описът на несеквестируемото жилище е допустим, то подадената жалба относно този имот се явява неоснователна. По отношение на ПИ VІ-882 кв. 91 на гр. Глоджево не следва да бъдат извършвани последващи изпълнителни действия, насочени към неговото осребряване от съдебния изпълнител.

Неоснователни се явяват и изложените в жалбата съображения, че от описаните недв. имоти длъжницата притежавала само 5/6 ид. части. Наличието на съсобственост върху тези имоти е установено от съдебния изпълнител, в т. ч. и притежаваните от съсобствениците идеални части. Съгласно чл. 500 ГПК, когато изпълнението е насочено върху съсобствен недвижим имот за дълг само на един от съсобствениците, той се описва и оценява целият, както правилно е процедирал съдебният изпълнител.

Що се отнася до позоваването на чл. 444, т. 5 ГПК, следва да се отбележи следното:

От приложените по делото скици на процесните имоти се установява че същите представляват урегулирани поземлени имоти, намират се в границите на урбанизирана територия и са част от подробния устройствен план на гр. Глоджево. Предназначени са за жилищно застрояване, като нито се твърди, нито се установява предназначението им да е било променено по законовия ред на друг вид имоти, попадащи в приложното поле на закрилата по чл. 444, т. 5 ГПК. Видно от извършения опис и оценка, тези имоти не са били и използвани фактически като градини и лозя, респ. ниви или ливади.

И не на последно място, чл. 444, т. 5 ГПК изисква длъжникът да е "земеделски стопанин", а не "земеделски производител", като тези две понятия са различни с оглед на законовата дефиниция на параграф 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители по отношение понятието "земеделски производител" и т. 23 по отношение понятието "земеделски стопанин", която препраща и към РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика. От дефинициите на закона се налага изводът, че земеделският производител цели печалба, а земеделският 3 стопанин - препитанието си, поради която именно причина процесуалният закон защитава неговото имущество, а не това на производителя, т. е. екзистенциалните нужди на длъжника - земеделски стопанин от доходи и храна.

Ето защо жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран така и на основание чл. 437 ГПК, Окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. Н. К., лично и в качеството й на ЕТ „Деметра А.Н.- Г. К.“, в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20228330401019 по описа на ЧСИ рег № 832 на КЧСИ против Разпореждане № 2520/20.02.2023 г., като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4