Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1633 от 30.06.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 706/2026
Вид
Решение № 1633
Подписан
30.06.2026
Състав
ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1633 гр. Бургас, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20262120100706 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявените от С. Г. П. против „БОХЕМИЯ“ ООД искове за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със Заповед № ДН-001/13.01.2026 г. на управителя на ответното дружество, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „****“ в „БОХЕМИЯ“ ООД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 4 908,40 евро, представляваща обезщетение за оставането й без работа за период от 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата, както и направените разноски по делото. Претендира се допускане предварително изпълнение на решението на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ. Ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 01.05.2005 г. е работила при ответника на длъжността „***“.

Заявява, че на 30.12.2025 г. е поставила на входната врата на туристическия офис на ответното дружество в гр. Б** табела с надпис: „*******“, което било възприето от работодателя й като нарушение на трудовата дисциплина, поради което й било наложено процесното дисциплинарно наказание „Уволнение“. Според ищцата уволнението й е незаконно, тъй като тя не е допуснала нарушение на трудовата дисциплина – работодателят не е изисквал, нито са й представяни правила, които да забраняват изразяването на мнение по обществено значими въпроси. Ако съдът приеме, че ищцата е допуснала нарушение на 1 трудовите си задължения, се моли да бъде прието, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят й е допуснал нарушение на чл. 189, ал. 1 от КТ, а именно не е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението й на работа. Сочи се, че за 20-годишния й стаж като служител в „БОХЕМИЯ“ ООД ищцата няма наложени дисциплинарни наказания, нито е влизала в спорове с клиенти или с други служители на ответника, поради което се твърди, че тежестта на наложеното й дисциплинарно наказание не съответства на допуснатото нарушение. Сочи се също така, че едно от основанията за наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „Уволнение" е уронване доброто име на предприятието, като се твърди, че тя е действала невиновно, с идеята да изрази мнението си, а не да причини вреди на работодателя си или да урони доброто му име без причиняване на вреди, като липсата на виновно поведение изключва налагането на дисциплинарно наказание. На следващо място ищцата твърди, че работодателят не е взел предвид обясненията й, сочещи, че тя не е действала виновно, още по-малко е вложила умисъл за уронване на доброто му име. Според ищцата работодателят й не е претърпял вреди от твърдяното нарушение, тъй като няма клиенти, които да са заявили отказ от пътуване, организирано от „БОХЕМИЯ“ ООД, нито е имало отказ от клиенти, които са имали интерес да се ползват от услугите на „Бохемия" ООД. Сочи се, че работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „Уволнение“ с две заповеди - Заповед № ДН001/13.01.2026 г. и Заповед № 22/13.01.2026 г., като се твърди, че Заповед № 22/13.01.2026 г. не съдържа задължителните реквизити, предписани с чл. 195 от КТ, а налагането с две заповеди на едно и също дисциплинарно наказание за едно и също нарушение противоречи на императивната разпоредба на чл. 189, ал. 2 КТ. Поради това се моли да бъдат отменени Заповед № ДН-001/13.01.2026 г. и Заповед № 22/13.01.2026 г. като незаконосъобразни.

Ищцата е оспорила отразеното в Констативен протокол от 02.01.2026 г., въз основа на който са издадени и уволнителните заповеди, а именно, че е била нарушена нормалната организация на работа и оперативната дейност в „БОХЕМИЯ" ООД в периода от 2 до 4 януари 2026 г., тъй като се касае за бъдещ период, а освен това през този период офисите на дружеството не са работили. На следващо място се твърди, че работодателят е допуснал нарушение на чл. 333 от КТ, тъй като не й е предоставил декларация за ползвана предварителна закрила при уволнение на основание чл. 333 KT, с което е накърнил правото й на защита и прави уволнението й незаконно. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата, който поддържа исковете, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.

225, ал. 1 от КТ, като същите са допустими.

С исковата молба са били предявени и искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 711,29 евро - обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 14 работни дни, сумата от 8,62 евро - лихва за забава върху главницата от 711,29 евро, дължима за периода от 13.01.2026 г. до 13.02.2026 г., както и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, но с молба от 18.05.2026 г. ищцата е направила отказ от тези искове, поради което с протоколно 2 определение от 01.06.2026 г. съдът е прекратил производтвото по делото в тази част.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който се твърди, че исковете са неоснователни и се моли да бъдат отхвърлени. Сочи се, че процесното уволнение е наложено на ищцата за извършено от нея тежко нарушение на трудовата дисциплина, а именно уронване на доброто име на ответника - нарушение по чл.

187, ал. 1, т. 8, предл. 2 от КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 от KT. Заявено е, че съгласно чл. 126, ал.

1, т. 9 от КТ служителят е задължен да пази доброто име на предприятието, като неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2 от КТ. В случая с поставянето на вратата на офиса на ответника на плакат със съдържание: „*************" ищцата е нарушила гореописаното трудово задължение. Сочи се, че съдържащата се в плаката информация е невярна отразената в нея позиция срещу еврото не се споделя от останалите служители в офиса в гр.

Б***, нито от ръководтвото на компанията. Освен това надписът е поставен на публично място и е бил видим за всички минувачи, като поставянето на процесния надпис на вратата на офиса е предизвикало лавинообразен и изключително полемичен отзвук в социалните мрежи и медиите, който е въздействал подривно и компрометиращо върху престижа на ответника и върху оценката на обществото за способността му да ръководи и контролира трудовия процес. Сочи се, че нарушението „уронване на доброто име на предприятието“ е съставомерно независимо от настъпилите вреди за работодателя, като е достатъчно поведението на служителя да създава възможност за злепоставянето на работодателя пред трети лица. Твърди се също така, че в процесния случай ищцата е действала умишлено, като са изложени подробни доводи. Според ответника процесното нарушение на трудовата дисциплина е тежко с оглед момента на извършването му, а именно един ден след официалното въвеждане на еврото в Република България, когато тази тема е била водеща в българското общество, при силно изострено противопоставяне между поддръжниците и противниците му. Заявено е, че процесното нарушение е предизвикало изключително широк обществен отзвук и е станало национално обсъждана тема, т.е. обхватът на вредното въздействие върху репутацията на ответника е поне с национални измерения. Интензитетът на засягане на репутацията на ответника е бил много висок поради актуалността на темата, моментът на извършването на нарушението и поради това, че нарушението е дало реално отражение върху отношенията на ответника с негови настоящи и редовни клиенти.

Признато е, че ищцата няма други дисциплинарни провинения по време на работата й при ответника. На следващо място са оспорени твърденията на ищцата за допуснати процесуални нарушения при налагане на процесното наказание, като се твърди, че ответникът е спазил предписана в чл. 193 и чл. 195 от КТ процедура, а наличието на фактическа неточност в констативния протокол не я опорочава. Сочи се, че с връчените на ищцата две заповеди не се налагат две наказания за едно и също нарушение, като дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено със Заповед № ДН-001/13.01.2026 г., а със Заповед № 22/13.01.2026 г. е констатирано уволнението и прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

3

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че ищцата е работила в офис на ответника в гр. Б*** на длъжността „*******”.

Със Заповед № ДН-001/13.01.2026 г. на управителя на ответното дружество на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, поради извършено от нея тежко нарушение на трудовата дисциплина, представляващо уронване на доброто име на работодателя в обществото – нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2 от КТ, изразяващо се в това, че служителят е нарушил задължението си по чл. 126, ал. 1 т. 9 от КТ да пази доброто име на предприятието, както и задължението си да използва повереното му в качеството на отговорник на обекта имущество единствено за служебни цели. Посочени са и конкретните действия, чрез които е извършено нарушението, а именно поставяне на писмено съобщение /плакат/ на входната врата на офиса, използван от „БОХЕМИЯ” ООД в гр. Б***, на видно за клиенти и минувачи място, със следния текст:

„***************”. В заповедта са изложени изключително подробни мотиви относно констатираното нарушение, дадените от служителя обяснения, твърдяните неблагоприятни последици за работодателя от това деяние на ищцата, формата на вината й, тежестта на нарушението и в резултат на това работодателят е счел, че е справедливо на ищцата да бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”.

Със заповед № 22/13.01.2026 г. на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на осн чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради наложеното й дисциплинарно уволнение. Указано е също така на ищцата да бъде изплатено обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 729 евро.

По делото е представен констативен протокол от 02.01.2026 г., съставен от двама служители на „БОХЕМИЯ” ООД, в който е подробно описано вмененото на ищцата деяние, което тя не оспорва в настоящото производство, а именно поставянето на горепосочения надпис на входната врата в офиса на дружеството в гр. Б****, на видно за външни лица място, без разрешение от страна на работодателя.

С искане от 06.01.2026 г. работодателят е изискал писмени обяснения от ищцата във връзка с вмененото й дисциплинарно нарушение, като такива са били дадени от нея на 09.01.2026 г. В обясненията си ищцата не е оспорила поставянето на табелата на вратата на офиса, но е заявила, че същата отразява личната й гражданска позиция във връзка с въвеждането на еврото в РБългария. Посочила е също така, че това нейно действие не е довело до репутационни щети за фирмата, като около 80 % от коментиращите в социалните мрежи са подкрепили позицията й. Посочила е и че дните в периода 02 – 04.01.2026 г. са били неработни и не е била нарушена организацията на работа на фирмата, а през работните дни след това никой от посетителите в офиса, нито в телефонните обаждания е бил споменат процесния случай и работният процес е текъл нормално и без никакво напрежение.

4

Ответникът е представил по делото извадки от имейл-кореспонденции с клиенти на дружеството и от публикации в електронни медии и в социални мрежи, от които се установява негативно отношение на обществеността във връзка с поставеното от ищцата съобщение на входната врата на офиса в гр. Б***, както и че се е наложило в ответни имейли и публикации ответникът да се дистанцира от поведението на ищцата и от съдържанието на поставения от нея надпис.