Определение № 3789 от 11.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3789 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300503200 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** , чрез адвокат *** срещу определение № 13044/10.10.2025 г., постановено по гр. д. 9633/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което производството по делото е прекратено, поради направено възражение за местна подсъдност и е постановено изпращане на местно компетентния Районен съд Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Претендира отмяна на постановеното определение и продължаване на съдопроизводствените действия пред Районен съд Пловдив.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата – „Спийд Еуро Транс” ООД с ЕИК 205252861, със седалище и адрес на управление: *** не е подал писмен отговор.

След преценка на приложените доказателства и въведените оплаквания, съдът достигна до следните изводи:

Производството пред Пловдивския районен съд е образувано по искова молба на В. И. И. против „Спийд Еуро Транс” ООД, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 215, ал. 1 КТ вр. чл. 31, ал. 1 Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина; чл. 128, т. 2 КТ; чл. 224, ал. 1 КТ; и чл. 86 ЗЗД. Твърди се, че между страните са съществували трудови правоотношения, по силата на които ищецът бил назначен на трудов договор при ответното дружество на длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 тона или повече“, без фиксирано работно място и с работно време 8 часа. Изложените са съображения, че работодателят не бил изпълнил поетите към работника задължения за изплащане на командировъчни пари и работна заплата, като правоотношението било прекратена. Не било изплатено и дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

В срока за отговор ответника- „Спийд Еуро Транс” ООД с ЕИК 205252861 е депозиран такъв, с което е въведено възражение за местна подсъдност, състоящо се в това, че приложение намира чл. 105 от ГПК, регламентиращ, че исковете се предявяват по 1 седалището на ответника.

За да постанови обжалваното определение, Пловдивският районен съд е достигнал до решаващия извод, че съгласно чл. 105 от ГПК искът следва да бъде предявен по седалище на ответното дружество, като в търговския регистър било отразено, че се намира в *** и след като възражението е въведено в преклузивния срок по чл. 119, ал. 4 от ГПК, то е основателно. Приел е, че съгласно чл. 114 ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Под място, където обичайно полага своя труд, се има предвид труда, свързан с изпълнение на трудово правоотношение и осъществяване на трудовите функции, а не където обичайно пребивава служителя към момента на предявяване на иска. Отбелязано е, че характерът на работата на ищеца като шофьор на тежкотоварен автомобил предполага, че той няма конкретно място, на което да изпълнява своите трудови задължения, тъй като работата му е свързана с мобилност и пътуване, при това основно в чужбина, както се твърди в исковата молба. В самия трудов договор липсва уговорено работно място. Поради това за място на полагане на труд следва да се приема ***. В заключение приел, че е налице съвпадане на специалната местна подсъдност по чл. 114 ГПК и общата местна подсъдност регламентирана в на чл. 105 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за процесуално допустима подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК, във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Настоящият правен спор е трудов, а ГПК въвежда изключение от общото правило за местна подсъдност исковете да се разглеждат по местоживеенето, респ. седалището на ответника. В чл. 114 от ГПК е предвидена изборна подсъдност по трудови спорове, като по волята на работника те могат да се разглеждат и от съда по местоизпълнение на трудовата функция, когато това място е различно от седалището на работодателя.

В случая обаче е налице съвпадане на местната подсъдност по така предявения иск, предвидена в чл. 105 ГПК, и тази, предвидена в чл. 114 ГПК. Този извод следва както от приложения трудов договор, в който за място на работа е посочено „без фиксирано работно място“, а за длъжност- „шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“, така и от съдържанието на исковата молба и направените в нея изявления на самия ищец.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №13044/10.10.2025 г., постановено по гр. д.

9633/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3