Определение № 8352 от 18.06.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8352 гр. Варна, 18.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110117064 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 22887/20.03.2026 г., подадена от ответника А. В. К., чрез процесуалния му представител – адв. С. К., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 695/25.02.2026 г. в частта му за разноските. В молбата се твърди, че присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение от 401.36 евро /785.00 лева/ са прекомерни и не отговарят на фактическата и правна сложност на делото, както и на материалния интерес по него. По изложените съображения моли разноските за адвокатско възнаграждение присъдени на ищеца да бъдат намалени на 206.93 евро.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „ Б. с. и. т“ Е чрез процесуалния му представител – адв. А. Д., е депозирал отговор, в който е застъпено становище за неоснователността на искането. Сочи, че възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, проведените открити съдебни заседания и факта, че процесуалният представител е регистриран по ЗДДС.

Така депозираната молба съдът намира за допустима – същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от страна, притежаваща процесуална легитимация да стори това. Предвид допустимостта на искането, съдът намира, че същото следва да бъде разгледано по същество.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. № 17064/2022 г. е образувано по искова претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД от „Б. С. И. Т.“ Е. за осъждане на А. В. К. да му заплати сумата от 535.40 евро, представляваща незаплатено възнаграждение за поддръжка и управление за 2020 г., определено съгласно чл. 2.1 от договора за поддръжка и управление, приложение № 2 към сключения между страните предварителен договор от 14.12.2007 г., във връзка с притежавания от ответника самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр. О., местност „Ю. п.“, бл. А, ет.., представляващ Апартамент № А409, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

С крайния съдебен акт съдът е уважил изцяло предявената от ищеца искова претенция, като съобразно изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца са присъдени съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1190.29 евро /2328 лв./, от които 50 лева държавна такса, 600 лева депозит за вещо лице, 893 лева разходи за преводи на документи и 785 лева адвокатско възнаграждение. Съдът е разгледал направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е счел, че не следва да бъде 1 уважено. Изложени са мотиви, че съобразно фактическата и правна сложност на делото, ангажирания в производството доказателствен материал, продължителността на производството, проведените по делото четири открити съдебни заседания, съответно многобройните възражения от страна на ответника, по които процесуалният представител на ищеца е взел становище, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, поради което адвокатското възнаграждение е присъдено в пълния претендиран размер от 401.36 евро /785.00 лева/.

Съдът, преразглеждайки делото, не намира да са налице основания за ревизиране на постановеното решение в частта за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, т.е. следва да бъдат съобразени следните критерии: фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Съобразявайки посочените предпоставки, съдът счита, че поисканото и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде намалено. Съдът намира, че делото се отличава с висока фактическа и правна сложност, по което са събрани множество доказателства и извършени голям обем процесуални действия. Проведени са повече от 2 открити съдебни заседания, направени са многобройни възражения от ответника, по които ищецът е взел становище чрез процесуалните си представители. Следва да бъде съобразена и нормата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.01.2004г., която съдът е ползвал само ориентировъчно, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Не без значение е и обстоятелството че адвокатският труд е високо квалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

По горните съображения съдът намира, че не са налице предпоставки за редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, поради което молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 22887/20.03.2026 г., подадена от ответника А. В. К., чрез процесуалния му представител – адв. С. К., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 695/25.02.2026 г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2