Решение № 123 от 09.07.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 161/2026
- Вид
- Решение № 123
- Подписан
- 09.07.2026
- Състав
- Боряна Ангелова Димитрова, Кремена Илиева Лазарова, Росица Желязкова Темелкова
Други актове по делото
- Протокол № 132 от 10.06.2026 · Боряна Ангелова Димитрова, Кремена Илиева Лазарова, Росица Желязкова Темелкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 123 гр. Бургас, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Боряна Анг. Димитрова
Членове:
Росица Ж. Темелкова
Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20262000500161 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 987/11.02.26г. на СлОС от Т. Д. К., с ЕГН: ********** от гр. С., ул. “Л.“№ ** и съдебен адрес: гр. С. З., ул. “Д. Н.“ № **, офис *, чрез адв.С. Ч., против решение № 10/15.01.2026г. по гр.д.№ 331/24г. на СлОС, в частта, с която е осъден да заплати на П. М. И. с ЕГН: ********** от гр. С., ул. “Ц. С.“, бл. **, ет. *, ап.
**, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие нанесена на 28.04.2024 г. в гр.Сливен тежка телесна повреда в размер на 101 235.79 евро, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на деликта - 28.04.2024г., до окончателното погасяване, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото престъпление в размер на 395.74 евро, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от завеждане на исковата молба - 05.07.2024г., до окончателното погасяване, както и разноските по делото, наред с дължима д.т. и извършени от бюджета на съда разноски. Твърди, че в тази част решението не е правилно. Моли да бъде отменено и постановено ново, като исковете бъдат изцяло отхвърлени. Поддържа, че съдът неправилно възприел 1 фактическата обстановка по делото, а също и неправилно ценил събраните гласни доказателства. Заявява, че основна вина за случилото се има ищецът, понеже с поведението си предизвикал ответната реакция на ответника. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. Позовава се на пълно възстановяване на физическите увреждания на П. М.И..
В случай, че съдът не възприеме горното, при условие на евентуалност претендира намаляване на определените обезщетения. Излага подробни аргументи, позовава се на несправедливост на възприетия размер на обезщетението, както и на неправилна преценка на събраните гласни доказателства. Няма доказателствени искания. Претендират се разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и за настоящата инстанция, като се оспорва изобщо присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на въззиваемия И. по реда на чл.38 ЗА.
Въззиваемият П. М. И., представляван от адв. М. Д. - АК - С., оспорва въззивната жалба в проведеното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция. Моли за потвърждаване на постановеното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице, против валиден акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния съд и е допустима.
Предявените искове пред БОС са с правно основание чл.45, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Сливенски окръжен съд е образувано по искова молба от П. М. И. против Т. Д. К.. Твърди, че на 28.04.2024 г. в гр. Сливен пострадал при побой от страна на ответника. В резултат от нападението, получил контузия на главата в тилната област и изпаднал в безсъзнание. След приема му в лечебно заведение в гр. Сливен, състоянието му се влошило и се наложило преместването му във ВМА – гр.София. Въпреки положените усилия от страна на медицинските специалисти, настъпили трайни увреждания на физическото и психическото му здраве. Твърди, че и към завеждане на исковата молба изпитва силни болки и страдания. След 2 изписването му от болницата е прикован на легло, дясната му ръка, която е активната ръка, е напълно парализирана, не може да става самостоятелно от леглото и се налага да бъде постоянно обслужван от близките си. Също така има дефекти в говора, трудно намира думите, с които да изрази мислите си.
Твърди, че е забравил основни неща – напълно е забравил всичко, свързано с работната среда, не разпознава колегите, началника си. Вместо работоспособен баща и съпруг е станал безпомощен, безжизнен, лишен от възможността да се грижи за семейството си.
Случилото се му нанесло вреди и в материален план. Настъпилата неработоспособност довела до значително намаляване на доходите му, което, наред с разходите, свързани с влошеното му здравословно състояние, се отразило силно на семейния бюджет.
На основание изложеното моли за репариране на претърпените вреди, като с исковата молба претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв. – частичен иск от иск с общ размер от 120 000лв., впоследствие изменен с молба вх.№ 7723/11.12.2025г. по гр.д.№ 331/24г.
СлОС до размера от 320 000лв., ведно с лихвата за забава, от датата на деликта – 28.04.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба се претендира и обезщетение за имуществени вреди в общ размер от 860 лв.
Претендират се разноски по реда на чл.38 ЗА. Ангажира доказателства.
Т. Д. К. оспорва исковете в надлежно приложения отговор по реда на чл.131 ГПК, чрез процесуалния си представител – адв. С. Ч.. Оспорва изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба. Заявява, че действително на посочената в исковата молба дата въззиваемият получил телесна повреда, но тя не била причинена от него и П.И. не бил жертва на побой. Самият пострадал с неправомерното си поведение – вербална и физическа агресия, бил причина за възникването на конфликта. Твърди, че се защитавал от действията на въззиваемия и че описаните в исковата молба увреждания са резултат от некачествено оказана медицинска помощ и лечение. Излага конкретни защитни твърдения в тази връзка и твърди влошаване на състоянието на И. именно по тази причина. Оспорва описаните в исковата молба увреждания по вид, характер, интензитет и сила, както и претенцията за обезщетение на имуществени вреди.
3
При условие на евентуалност, в случай, че съдът не възприеме горните възражения, моли за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер от претендирания, който счита за силно завишен. Въвежда възражение за прекомерност на търсеното обезщетение, а също и за неоснователност на това за имуществени вреди.
Също претендира разноски и ангажира доказателства.
От ангажираните писмени и гласни доказателства се установява, че с влязла в сила Присъда № 41/05.03.2025г. по НОХД № 1119/2024г. на СлРС въззивникът Т. К. е признат за виновен в умишлено извършване на престъпление по чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно – затова, че на посочената в исковата молба дата - 28.04.2024 г. в гр. Сливен, причинил на П.
И. тежка телесна повреда, изразяваща се във вътремозъчен кръвоизлив в лява голямомозъчна хемисфера, с размери 31/48/77 мм, изразен оток на околната мозъчна тъкан, компресия и дислокация на лявото странично мозъчно стомахче, манифестирани с изразена застрашаваща живота клинична симптоматика, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Деянието било извършено виновно, при форма на вината „евентуален умисъл“.
Съгласно чл.45 ЗЗД: „Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“. Приложената и цитирана по-горе присъда, потвърдена с необжалваемо Решение № 142/16.07.2025г. по ВНОХД № 296/25г. СлОС има последиците по чл.300 от ГПК: „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“
Изложеното мотивира извод за наличие на елементите на деликта: наличие на вреда, вредоносно поведение, причинно-следствена връзка между тях и установена форма на вина.
В подкрепа на твърдението за нанесени вреди по делото са приложени Епикриза от МБАЛ „Иван Селимински“ АД, гр. Сливен, Епикриза от ВМА МБАЛ, София – Клиника по нервни болести, Епикриза от ВМА, БПЛР Банкя, отделение по физикална и рехабилитационна медицина, а също така е извършена СМЕ и са събрани гласни доказателства.
Безспорно е, че на 28.04.2024 г. П. И. пострадал в резултат от нанесен от 4 въззивника юмручен удар в областта на главата. От удара паднал от собствен ръст на земята по гръб. Не се спори, също, че това се случило на бетонната тераса към дискотека в гр. Сливен. След като присъстващи забелязали, че И. не може да стане, сигнализирали на ЦСМП и дошла линейка, която взела пострадалия. Той постъпил в тежко общо състояние в МБАЛ „Иван Селимински“ АД, гр.Сливен, в прострация на носилка, тежко сопорозен, с тежка десностранна хемипареза, до плегия за ръката. След проведени изследвания било предприето спешно оперативно лечение и на 09.05.2024г. бил изписан от болничното заведение.
На същата дата бил приет във ВМА, гр.София, Клиника по нервни болести с констатирана десностранна централна хемиплегия – т.е. с тотално обездвижена дясна част и сензомоторна афазия – т.е. в невъзможност за речева комуникация.
След изписването му от ВМА - гр. София, И. бил приет във ВМА, БПЛР Банкя, отделение по физикална и рехабилитационна медицина на 20.05.2025г и изписан на 27.05.2025г. Констатирани са десен централен фациалис, дясна хемипареза по органичен тип. Десностранна централна хемипареза, тежка за крака, плегия за ръката, частична моторна афазия, походка - невъзможна и др.
От експертното заключение следва извод, че мозъчните увреждания са в резултат от нанесената от Т. К. тежка телесна повреда и тяхното изражение във физическото състояние на И. е описано подробно по приложената медицинска документация. Съдът няма да го преповтаря, още повече, че те не са спорни между страните.
Последиците от причинената тежка телесна повреда са описани в изготвената СМЕ. От заключението на вещото лице се установява, че оперативното лечение, извършено в МБАЛ „Иван Селимински“ АД, гр.
Сливен е било животоспасяващо и е довело до съхраняване на живота на въззиваемия. Последващото лечение във ВМА – София е довело до подобряване на общото и неврологично състояние, като е имало остатъчни явления – усложнения от тежката черепномозъчна травма: мозъчен оток, умерено изразен компресионно-дислокационен синдром, хемипареза – крак, хемиплегия – ръка, сензомоторна афазия, неконтролиране на тазови резервоари – катетър на пикочен мехур, памперс, десен централен фациалис, с увреда на моториката на езика, гълтане и говор от централен тип и 5 невъзможна походка.
След приключване на лечението в БПРЛ – Банкя – ВМА – София, въззиваемият бил изписан с подобрение, но без пълно възстановяване.
На вещото лице е представено и ТЕЛК решение на ВМА – София от 28.04.2025г. с диагноза: „Средно тежки генерализирани епилептични припадъци“, което сочи на усложнения в резултат от тежката черепномозъчна травма и вътремозъчен кръвоизлив, с прояви на генерализирани епилептични припадъци, като според експерта, осъществява признаците на „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“. За това състояние на И. е предписана пожизнена противогърчова терапия.
Самото решение на ТЕЛК към ВМА – София е приложено на стр.131 по гр.д.№ 331/2024г. на СлОС. Видно е, че Комисията е признала 5 години ТНР от 23.04.2025г. до 27.04.2031г., от които 100% т.н.р. за срок от една година с чужда помощ.
За извършения преглед при в.л. И. дошъл с инвалидна количка, бутана от майка му. Успял да се изправи, държейки се за дръжките, обаче дясната му ръка стояла в неестествено положение и той я придържал към тялото.
Самостоятелно можел да повдигне дясната ръка до 10 – 15 см. При опит да раздвижи десния крак, в.л. констатирало пареза и походката била като след инсулт, т.е. с пареза. Освен парезата на горен десен и долен десен крайник, в.л. установило, че говори бавно и на зададен въпрос отговаря бавно и поглежда майка си. Според вещото лице, не може да бъде посочен срок, в който въззиваемият ще има подобрение нито е ясно дали изобщо ще има подобрение. Според в.л. дефицити в движението на горен и долен крайник ще останат.
За установяване на претърпените болки и страдания от И. страните са ангажирали и гласни доказателства.
Разпечатката съдържа 43 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65b835be-8633-4560-8304-21e5fbc6f9ec