Решение № 75 от 05.05.2026, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Павликени, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №

20254140101464 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *** е предявило против С. В. Л. по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК, положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6900 лв., представляваща обявена за предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19” № ***/10.02.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 442,27 лв. за периода от 10.04.2023 г. до 07.05.2024 г., 232,20 лв. – разходи за уведомяване, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 20.06.2024 г. по ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на РС – П.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от сключен между страните Договор за потребителски кредит по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19” № FL 1159525/10.02.2021 г., по силата на който банката е предоставила кредит на ответника в размер на 6900 лева, като последният се е задължил да я върне, заедно с дължимите лихви, в срок и при условия, уговорени в същия договор. Поддържа, че ответникът не е погасил задълженията си по договора и вземанията му по този договор са обявени за предсрочно изискуеми, за което и длъжникът е уведомен, поради което е отправил искане към съда за установяване дължимостта им. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

От представените писмени доказателства, в това число Договор за потребителски паричен кредит по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19” № ***/10.02.2021 г., се установява, че на посочената в него дата между ответника и „Юробанк България“ АД е сключен Договор за потребителски кредит с общ размер на кредита 6900 лева – главница. Тази сума е предоставена за текущи нужди с цел подпомагане на кредитополучателя като засегнат от икономическите последствия на пандемията от COVID19 при годишен лихвен % - 0,00 %, като в чл. 1, ал. 6 от договора е предвидено, че кредитополучателят не заплаща на банката такси комисионни и неустойки във връзка с кредита. Падежът на последната вноска е на 10.02.2026 г. Договорът и приложимите към него общи условия са подписани от ответника, предвид което същият е породил действие между страните. В договора е предвиден начин на усвояване на сумата, а именно по банкова сметка, посочена от кредитополучателя, като видно от приложеното към исковата молба бордеро № ***/10.02.2021 г. на 10.02.2021 г. по посочената в бордерото банкова сметка с титуляр ответника е наредена сума в размер на исковата. Тези обстоятелства не се и оспорват от ответника.

Ето защо за длъжника е възникнало задължението да я върне на падежа. Доколкото претенцията за главница касае вземане, за което се твърди да е предсрочно изискуемо, следва да бъдат обсъдени обстоятелствата около предсрочната изискуемост.

По делото е установено, че падежът на последната вноска е 10.02.2026 г., а заявлението е подадено на 15.05.2024 г. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което обаче, настъпва с изявления на една от страните по договора. За настъпване на същото следва да има обективно проявяване на обстоятелствата, предвидени в договора за предсрочна изискуемост-неплащане на определен брой вноски, както и упражняване на правото на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост.

Предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаване на изявлението на кредитора от длъжника, като това обстоятелство в заповедното дело следва да бъде установено с документ по чл. 418 от ГПК, а в исковото дело може да се установи с други доказателства, допустими от ГПК.

В конкретния случай уведомлението, с което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем е изпратено на известния на кредитодателя адрес в с. ***, където е залепено уведомление, тъй като по информация на кмета на селото длъжникът живее от години в гр. В. На 22.12.2023 г. длъжникът е получил уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на банката кредитор на адрес по месторабота, т.е. от този момент предсрочната изискуемост на вземането, има действие. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора непогасяване изцяло или отчасти на една или повече вноски по кредита в уговорения срок, дава възможност на кредитора да обяви кредита за изцяло или частично 2 предсрочно изискуеми. Следователно са налице условията за настъпването на предсрочната изискуемост.

Съгласно задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

Последователното прилагане на този принцип, а и на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, според която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право, означава да се вземе предвид и надлежното уведомяване на ответника длъжник с връчване на препис от исковата молба. Позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението (В този смисъл Тълкувателно Решение № 8/02.04.2019 г. по тълкувателно дело № 8 по описа за 2017 г. на ОСГТК на ВКС).

В случая кредиторът претендира присъждане на цялата непогасена главница, изискуемостта на която е настъпила в хода на процеса. Предвид обстоятелството, че по договора плащания липсват, претенцията за дължимостта й е основателна.

По отношение на претенцията за мораторна лихва в размер на 442,27 лева за периода 10.04.2023 г. – 07.05.2024 г. и предвид установената предсрочна изискуемост от твърдения в исковата молба момент, а настъпила в хода на процеса изискуемост, то претенцията за тази сума се явява също основателна.

По отношение претендираните разходи за уведомяване на длъжника:

От изложените в исковата молба твърдения е видно, че претендираната сума от 232,20 лв. е за начислени такси за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. С приложените към заявлението по чл. 417 ГПК, уведомление от ЧСИ и нотариални покани, е обявена предсрочна изискуемост на задълженията му по Договор за потребителски кредит. Представени са и платежни нареждания за заплащане на сумите в общ размер на 232,20 лв., (60 лв. за изготвяне на уведомления и 172,20 лв. за уведомяване от ЧСИ). Предвид описанието на претенцията за такса за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, настоящият състав намира, че тези разноски се претендират поради забава на длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е приложим към процесния договор за потребителски кредит, при забава на потребителя 3 кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като посочване на вземането като разноски по изпълнението по смисъла на чл. 78 ЗЗД не променя факта, че това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна от кредитора. Дейността по изготвяне и връчване на покани за доброволно изпълнение, съдържащи и уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, по естеството си не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги /в този смисъл решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/. Поради това претендирането на разноски за събиране вземане поради неизпълнение противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита. По изложените съображения съдът намира, че искът за установяване дължимостта на направените от заявителя разходи в размер на сумата от 232,20 лева за изготвяне и връчване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост до длъжника, които се претендират с исковата молба, противоречат на закона, поради което искът за установяване на дължимостта им следва да се отхвърли.

По разноските:

При този изход на спора по делото право на разноски се поражда в правната сфера на ищеца, който е представил доказателства за сторени от него разходи по водене на делото в общ размер от 2386,39 лева, от които 965,96 лева – разноски по ч. гр. д. № ***/2024 г. на РСП., и в настоящото производство: 151,49 лева – държавна такса и 1268,94 лева – възнаграждение за един адвокат. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 75,08 евро (или 146,85 лева) за разноски за заплатена държавна такса и 628,41 евро (или 1229,07 лв.) –възнаграждение за един адвокат – разноски в исковото производство и сторените в ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на РС – П. разноски за държавна такса в размер на 75,08 евро (146,85 лв.) и 403,66 евро (или 789,50 лв). – възнаграждение за един адвокат.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн чл. 422 ГПК вр. с ал. 79 ЗЗД, вр с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД че С. В. Л. с ЕГН ********** дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *** сумата от 3527,91 евро с левова равностойност 6900 лв., представляваща обявена за предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19” № ***/10.02.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 226,12 евро 4 с левова равностойност 442,27 лв. за периода от 10.04.2023 г. до 07.05.2024 г, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 20.06.2024 г. по ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на РС – П., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на сумата от 118,72 евро с левова равностойност 232,20 лв. – разходи за уведомяване

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. В. Л. с ЕГН ********** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ***, сумата от 75,08 евро (или 146,85 лева) за разноски за заплатена държавна такса и 628,41 евро (или 1229,07 лв.) –възнаграждение за един адвокат – разноски в исковото производство и сторените в ч.гр.д. № ***/2024 г. по описа на РС – П. разноски за държавна такса в размер на 75,08 евро (146,85 лв.) и 403,66 евро (или 789,50 лв). – възнаграждение за един адвокат, съответни на уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.