Решение № 90 от 23.03.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Карлово, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20215320100204 по описа за 2021 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата И. Г. Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес: село З., община Б., област П., ул. ******* твърди, че на 30.09.2019 г. около 13.10 часа, в гр. К., обл. П., на кръстовище ул. „Т.Р.“ и ул. „Г.В.З.“, като водач на лек автомобил Т. с peг. № ******, собственост и управлявано от П. Г. П., ответницата не спряла на знак „Стоп“, с което нарушила правилата за движение - чл. 50, ал. 1 от като не се е съобразила с пътен знак Б2 - „Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и не е пропуснала движещото се по пътя с предимство моторно превозно средство, и при навлизане в кръстовището засякла лек автомобил О.З., с peг. № ********, собственост и управляван от И.М.И., който се движил по път с предимство. Вследствие на това последвал сблъсък, като по непредпазливост водачката П. П. причинила средна телесна повреда - закрито счупване на долния край на лявата раменна кост с разместване на счупените костни фрагменти, довели до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник ищцата, при което пътно-транспортно произшествие тя е пострадала като пътник, возещ се на предната седалка на автомобила и било реализирано престъпление по чл. 343, ал.1, буква „б“, пр. ІІ-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Виновен за пътно-транспортното произшествие бил водача на лекия автомобил П. Г. П., тъй като нарушила правилата за движение чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, не е пропуснала движещото се по пътя с предимство моторно превозно средство и е реализирала удар, при който е причинила множество телесни увреждания и наранявания на ищцата, вследствие, на което били поставени 1 метални остеосинтезни средства по повод фрактура на медиалния епикондил на хумеруса. От изготвената в досъдебното производство автотехническа експертиза било видно, че автомобилът е със следи от силен директен удар и деформация по предната страна, отговарящ да е настъпил след удар с другия участващ в ПТП лек автомобил Т.. Елементите на спирачния привод били здрави, при натиск спирачния педал на л. а. О.З. оказвал съпротива.

От изготвената по досъдебното производство автотехническа експертиза било установено, че скоростта на водачът на лекия автомобил О.З. в зоната на ПТП е била около 45 км/ч, на лекия автомобил Т. е 21 км/ч, но при преминаване през кръстовището видимостта на водачката към л. а. „О.З.“ все още е била частично ограничена от спрелия в северната лента автобус. След около 0.66 секунди настъпил неизбежния удар между двата автомобила.

Заключението на вещото лице било, че в зоната непосредствено преди възникване на ПТП, водачът на л. а. О.З. - И.М.И. нямал техническа възможност да предотврати ПТП, тъй като в момента, в който се е появила опасността пред него (навлизащ в лентата му за движение л. а.), мястото на удара е било в опасната му зона на спиране. Експертизата установила, че ответницата имала възможност да предотврати ПТП в случай, че се съобрази със забранителните условия на пътен знак Б2, не навлиза в южната лента за движение на северното платно на ул. „Т.Р.“ и пропусне движещия се по пътя с предимство л.а. О.З..

Причината за настъпване на ПТП била, че водачката на л. а. Т. ответника П. Г. П. при потегляне от място, без да се съобрази със забранителните условия на пътен знак Б2 навлязла в платното за движение на бул. „Т.Р.“ и в последствие в южната лента от северното платно на същия булевард пред л. а. марка „О.З.“ с peг. № ********, в момент, когато това не е било безопасно и е предизвикала ПТП с движещия се в южната лента л.а.

О.З..

При така създалата се ситуация ударът между двете превозни средства бил неизбежен.

По случая било образувано досъдебно производство № 550/2019 г. по описа на РУ на МВР К., с пр. вх. № 1642 /2019 г. по описа на Районна прокуратура - К..

Автомобилът, причинил пътно-транспортното произшествие имал сключена задължителна застраховка „Г.О.“ в Застрахователно дружество Д.З.И.О.З. с полица № ************* г.

Непосредствено след самото ПТП ищцата загубила за минути съзнание, в резултат на силна болка в левия горен крайник, силно главоболие и замаяност, нямала и ясен спомен за случилото се. Това се установявало от материалите в досъдебното производство. На ищцата била оказана спешна медицинска помощ от ЦСМП К., но от удара същата получила сериозни наранявания и за това била откарана от екипа на ЦСМП К. за лечение в УМБАЛ „С.Г.“ П. на дата 30.09.2019 г. с придружаваща анамнеза:

„пострадала в ПТП/лек автомобил, засечен от друг автомобил, няма ясен спомен за станалото, ударила ръката си, силна болка, оток...“. След като ищцата била приета в УМБАЛ С.Г.“ П., била поставена окончателна диагноза: Счупване на долния край на хумеруса, закрито. Фрактура хумери 2 дислокацио фрагмент. По време на първия си престой - постъпила на 30.09.2019 г., изписана на 03.10.2019 г., на ищцата, след медицинска интервенция били поставени метални пластини, с което бил закрепен и фиксиран оперирания ляв хумерус.

На 19.11.2019 г., месец по-късно, ищцата постъпила отново в УМБАЛ „С.Г.“ гр. П. за извършване на средни оперативни процедури в областта на раменния пояс и горен крайник и отново след оперативна намеса били извадени метални тела от счупения долен край на хумеруса и раменния пояс, като същата била изписана на 21.11.2019 г.

Извършени били рентгенографски изследвания, установено било наличие на фрактура на долния край на хумеруса, закрито, проведена била консултация с травматолог и бил даден терапевтичен съвет.

На 17.09.2020 г. след ненамаляващи и налични болки, както и невъзможност и ограничени движения на левия горен крайник, след извършен преглед в УМБАЛ „С.Г.“ П. от **** Н.Х., след налични силни болки, оток, зачервяване и ограничения при движението на левия горен крайник, на ищцата била препоръчана консултация с невролог чрез личен лекар и след преценка да продължи физиотерапията.

След изпълнение на указанията, дадени от извършилия прегледа специалист ищцата извършила посещение и преглед на 03.11.2020 г. при *** С.К., която също преценила, че ищцата следва да извърши физиотерапевтични процедури. Бил проведен предписания курс на лечение с проведена физиотерапия от осем посещения.

В резултат на удара ищцата изпитвала болки в областта на главата, носа, лявата китка, лявата лакътна става, придружени със силно главоболие, замаяност, липса на спомен от случилото се, както и счупения долен край на хумеруса и раменния пояс.

Тези травматични увреждания и наранявания, болки по цялото тяло и страдания й причинили: временно разстройство на здравето, тъй като за известен период от време след ПТП била лишена от възможността да води нормален, пълноценен начин на живот, трябвало все повече време да прекарва вкъщи за домашно лечение, което пък от своя страна било причина и за прекратяване на трудовото и правоотношение с фирма „А.Б.Б.Б.“ ЕООД, клон Р. от дата 09.09.2019 г. и невъзможността отново да продължи трудовото си правоотношение, тъй като последващите усложнения и продължаващи болки и терапии наложили отново да посещава болнични заведения два пълни месеца след ПТП, което от своя страна и причинило силен дискомфорт.

Преживяното пътно-транспортно произшествие и последвалите травматични увреждания, болки страдания предизвикали у ищцата силен стрес и уплах, които до настоящия момент предизвиквали у нея безпокойство и страх. В резултат от претърпения ужас от тежкото пътно-транспортно произшествие, преживения шок от неизлечимия спомен от тежкия удар и голямата опасност и възможността за настъпване на смърт от реализираното ПТП по отношение на двамата млади участници в движението, пътуващи в собствения си лек автомобил О.З. налагало и до настоящия момент И. Ш. да търпи морално- психически страдания. Шокът бил прекалено силен за 3 крехката и възраст и не знаела дали някога ще успее да се справи със страданието. Случаят повлиял и на личния живот, стресът отключил депресия и потиснатост, разделила се с приятели и ограничила социалните контакти. За продължителен период от време била лишена от възможност да работи и останала без работа, както било и към момента.

Предвид на това и предвид факта, че за лекия автомобил, чийто водач бил виновен за ПТП, имало сключена задължителна застраховка „Г.О.“ в Д.З.И.О.З. ЕАД, с полица № **********, валидна до 25.01.2020 г., застрахователят изплатил частична сума в размер на 19 000 лева за неимуществени вреди.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди на основание чл.

45 от ЗЗД ответницата П. Г. П. да й заплати: сумата от 6 000.00 (шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за преживените от нея болки и страдания, резултат от причинената й телесна повреда от пътно - транспортно произшествие „счупване (фрактура) на долния край на хумеруса и раменния пояс“, който и до момента не е възстановен, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата претенция 01.02.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението; както и мораторна лихва с начало датата на настъпване на пътно - транспортно произшествие от 30.09.2019 г. до дата 01.02.2021 г. датата на образуване на настоящото производство; сумата от 800.00 (осемстотин) лева, представляваща обезщетение за преживените от нея болки и страдания, резултат от причинената й телесна повреда от пътно - транспортно произшествие „мозъчно сътресение“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата претенция 01.02.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението; както и мораторна лихва с начало датата на настъпване на пътно - транспортно произшествие от 30.09.2019 г. до дата 01.02.2021 г. датата на образуване на настоящото производство; сумата от 500.00 (петстотин лева), представляваща обезщетение за преживените от нея болки и страдания, резултат от причинената й телесна повреда от пътно транспортно произшествие „контузия на главата“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата претенция 01.02.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението; както и мораторна лихва с начало датата на настъпване на пътно - транспортно произшествие от 30.09.2019 г. до дата 01.02.2021 г. датата на образуване на настоящото производство; сумата от 200.00 (двеста) лева, представляваща обезщетение за преживените от нея болки и страдания, резултат от причинената й телесна повреда от пътно - транспортно произшествие „ставна болка, навяхване на лявата част на раменния пояс“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата претенция 01.02.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и мораторна лихва с начало датата на настъпване на пътно - транспортно произшествие от 30.09.2019 г. до дата 01.02.2021 г. датата на образуване на настоящото производство. Претендират за направените по делото разноски.

Ответницата П. Г. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град К., област П. ул. И.В. № ***** оспорва иска като неоснователен.

Безспорно било, че на 30.09.2019 г. по непредпазливост ответницата причинила увреждане на ищцата, състоящо се в закрито счупване на долния 4 край на лявата раменна кост с разместване на счупените костни фрагменти, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник. По отношение на ответницата имало влязло в сила решение № 68/03.06.2020 г. по НАХД № 156/2020 г. по описа на PC Карлово. Съгласно чл.300 от ГПК констатациите на наказателния съд, закрепени в съдебния му акт, били задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.

В мотивите на съдебното решение ясно било записано увреждането, което ищцата получила, като изрично било посочено, че така описаната травма е затруднила движението й. Липсвали обективни медицински данни обаче за получено „мозъчно сътресение“ и „травма на глава“. Още повече, че в самата искова молба липсвали фактически твърдения за получаването на тези травми, както и причинно-следствената им връзка с инцидента. Двете състояния е следвало да бъдат установени към момента на инцидента и било невъзможно това да стане година и половина след ПТП.