Решение № 47 от 27.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. ****, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – **** в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234300600024 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 6023/23.12.2022 г. от подсъдимия С. А. Щ., ЕГН **********, гр. Т., **** „Г.“ № 52 и подсъдимия Р. А. М., ЕГН **********, гр. Т., **** „Г.“ № 51 изцяло против

Присъда №

31/13.12.2022г. по НОХД № 207/2022г. по описа на РС – Т..

С горецитираната ПРИСЪДА: подсъдимият С. А. Щ., роден на 07.09.1991 година в гр. Т., обл. ****, гр.

Т., **** „Г.“ № 52, български гражданин, начално образование, неженен, осъждан, ЕГН ********** за е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на дата 08.12.2019 година, около 22.00 часа, в с. Р., обл. ****, улица „Г.Б.“ №***, в съучастие като съизвършител с Р. А. М., е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на С. С. С. - избиване на пънчетата (короните) на 4 (четири) зъба - два горни централни и два 1 странични резци, на нивото на венеца - трайно затрудняване на дъвченето и говоренето и на С. С. С. - счупване на три ребра в дясна гръдна половина, причинило трайно затруднение движението на снагата за период от два-три месеца, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.4, предл. 3 във вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК МУ Е НАЛОЖЕНО наказание от 2 (две) години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване. подсъдимият Р. А. М., роден на 15.08.1982 година в гр. Т., обл. ****, живущ в същия град, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, ЕГН ********** е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН , в това че на дата 08.12.2019 година, около 22.00 часа, в с. Р., обл. ****, улица „Г.Б.“ №***, в съучастие като съизвършител със С. А. Щ., е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на С. С. С. избиване на пънчетата (короните) на 4 (четири) зъба - два горни централни и два странични резци, на нивото на венеца-трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, и на С. С. С. - счупване на три ребра в дясна гръдна половина, причинило трайно затруднение движението на снагата за период от два-три месеца, поради което и на основание чл.131, ал.1 т.4, предл. 3 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК МУ Е НАЛОЖЕНО наказание от 2 (две) години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване.

С цитираната присъда подсъдимите са ОСЪДЕНИ да заплатят солидарно на С. С. С., ЕГН **********, с. Р., общ. Т., ул. „Г.Б.“ № *** сумата от 8 000.00 лева (осем хиляди лева) за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно 08.12.2019 година до окончателното й изплащане, на основание чл.45 ЗЗД. Съдът е отхвърлил така предявения иск от гражданския ищец и частен обвинител С.

С. С. срещу двамата подсъдими, солидарно, за горницата от 8 000.00 лева до пълния претендиран размер от 10 000.00 лева, като неоснователен и недоказан.

Подсъдимите са ОСЪДЕНИ да заплатят солидарно на М. П. С., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН ********** и П. С. С., ЕГН **********, като наследници на пострадалия С. С. С., всички с адрес: с. Р., общ. Т., ул. „Г.Б.“ № ***, сумата от 8000 (осем хиляди) лева за причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, а именно 08.12.2019 2 година до окончателното й издължаване, както и сумата от 900 (деветстотин) лева, представляващи разноски по делото.

На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимите са ОСЪДЕНИ да заплатят следните суми: 640.00 лева (шестстотин и четиридесет лева), представляващи държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, 865.65 лева (осемстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки), както и 5.00 лева (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист при липса на доброволно плащане, всички в полза на бюджета на ВСС по сметка на РС – Т. лева ; 1 078.74 лева (хиляда седемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР – ****.

Въззивните жалби атакуват цялата присъда.

Във въззивната жалба са изложени следните съображения: нарушен е материалният закон, тъй като цифровата квалификация не съответства на извършеното престъпление, тъй като било установено, че е причинена средна телесна повреда на повече от едно лице (възражение за квалификация); допуснати са съществени процесуални нарушения (СПН) по образуването и воденето на наказателното производство (възражение за СПН); присъдата е явно несправедлива, с оглед обществената опасност на деянието и деецът, смекчаващите и отегчаващите вината доказателства (възражение за справедливост). Считат, че уваженият граждански иск по размер е завишен, след като пострадалият П. С. пръв е посегнал на подсъдимия (възражение за размер на обезщетение и провокация). Изложени са съображения, че в срока по чл.320, ал.4 НПК ще бъдат изложени допълнителни изложения към въззивната жалба. Молят съда да отмени

В открито съдебно заседание от 01.03.2023г., подсъдимите С. А. Щ. и Р.

А. М. депозират допълнително изложение към въззивната жалба, което преповтаря възраженията на защитниците в съдебните прения пред РС - Т..

Считат, че не е вярна установената фактическа обстановка, а правните изводи били неправилни, тъй като доказателствата не били обсъдени. На първо място, считат, че подсъдимите не са отишли да осъществят нападение, а то е следствие от поведението на св. П. С. (възражение за провокация) и не е ясно кой пръв започнал боя, след като пострадалият свид. С. подал ръка за здрависване със подс. Щ.. Твърди, че пострадалите и свид. В. С.а не са видели 3 и разпознали, кой им е нанасял удари ( възражение за показанията на пострадалите), поради което имало разминавания между показанията на свидетелите (възражение за противоречие). Считат, че не е ясно защо съдът кредитира само показанията на пострадалите, а не и на другите свидетели.

Твърди, че свид. М. А. също е нанасял удари, както твърди свид. И.Г., поради което счита, че същият е следвало да бъде подсъдим (възражение за липса на друг подсъдим) и каква е ролята на свид. М. А. след като е ударил пострадалият свид. С. С. (възражение кой е ударил свид. С. С.). Не било ясно кой от двамата подсъдими или трето лице е нанесло ударите, които са причинили средната телесна повреда (механизъм на деянието). Прави възражение кой е ударил свид. С. Сочат, че постр. С. С. заявил сам, че не видял кой го е ритнал (възражение за показания на свид. С.). Твърдят, че подс. Щ. удрял свид. П. С., но не и свид. С. С., а подс. М. удрял свид. С. С., но не и свид. С. С. (възражение кой кого е ударил). Считат, че интерпретирайки неправилно събраните доказателства, съдът е достигнал до неправилна фактическа обосновка, респективно двамата подсъдими да се съпричастни с причинените телесни повреди. Оспорват наличието на общ умисъл. За подсъдимите не е било ясно защо съдът кредитира показанията на свидетелите, но не и обясненията от подсъдимите. Твърдят, че правната квалификация следва да е по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК, тъй като не е ясно по какъв начин съдът е приел, че е налице умисъл за увреждането на повече от едно лице (възражение за умисъл и квалификация). Правят възражение, че спрямо постр. С. С. няма средна телесна повреда, тъй като неговите зъби били изкуствени (възражение за характера на телесната повреда). И накрая оспорват, че не е налице съучастие – общ умисъл, конкретни действия от всяко едно от лицата. Считат, че мотивите на съда са формални, схематични (възражение за липса на мотиви). Правят възражение, ДП е образувано с първото действие по разследване, а има сигнал по чл.209 НПК, който е следвало да го предаде на лицето, което трябва да извърши първото действие по разследване. Позовават се, че дознател Симеонова не е следвало да се разпише в протокола, а от лицето извършило първото действие по разследване (възражение за образуване на ДП). Правят възражението, че в протокола за разпит на свид. В. С.а следва да се посочат законните поводи и данните за образуване на ДП, което не е съставено (възражение за реквизити в протокол на разпит). Правят възражение за прекомерност на 4 гражданския иск, считат, че сумата е завишена с оглед характера вида на вредите и приетите СМЕ.

Не са постъпили писмени възражения по чл.322 НПК от РП – ****, ТО Т. на, нито от частния обвинител и граждански ищец С. С. С., нито и от останалите гражданските ищци М. П. С. и П. С. С..

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ОП – **** се представлява от прокурор от ОП – **** – Р. П.. Счита жалбата за неоснователна, а обжалваната присъда за правилна и законосъобразна. Счита, че е доказано, че е налице средна телесна повреда по чл.129, ал.2 НК, а правната квалификация по чл.131, т.4 НК е правилна. Установен бил механизмът и кой е удрял.

Наказанието имало достатъчно мотиви и отговаряло на целите на чл.36 НК.

Частният обвинител и граждански ищец С. С. С. се явява лично в о.с.з. и с повереник адв. Б. Ц.. Останалите ищци и частни обвинители П. С. и М. П.

С. не се явяват, но се представляват от повереник адв. Б. Ц.. Счита, че присъдата е законосъобразна и правилна. Счита, че тук не става въпрос за изкуствени зъби, а за коронка, чието увреждане значително затруднява дъвченето и говореното. Счита, че правилно РС – Т. е приел, че налице общ умисъл и двамата подсъдими са го извършили в съучастие във формата на съизвършителство. Счита, че правилно и справедливо съдът е уважил гражданският иск. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) подсъдимият С. А. Щ., редовно призован се явява лично и със служебен защитник адв. М. И.. Счита, че фактическата обстановка не съвпада със събраните доказателства. Не са били обсъдени всички възражения. Анализът не е пълен, а формален. Не е казано защо показанията на едни се приемат изцяло, а на други свидетели изобщо не се приемат. Счита, че в съдебния акт липсват мотиви (възражение за липса мотиви). Счита, че размерът на обезщетението е в прекомерен. Счита, че има приложение на чл.335, ал.3 вр. ал.2 НПК, но не сочи кое основание. Твърди, че не е доказано, че С. Щ. е автор на деянието спрямо подс. С. (възражение за авторство спрямо свид. С.). При условията на евентуалност моли съда ако прецени, че е налице престъпление, то да се приложи чл.129, ал.2 НК.

Подсъдимият Р. А. М., редовно призован, явява се лично в о.с.з. и със служебен защитник адв. Х. Н.. Поддържат допълнителните писмени 5 съображения. На първо място счита, че не са налице квалифициращите признаци по чл.131 НК, а деянието е по чл.129, ал.1 НК. Твърди, че се касае за телесни повреди на две пострадали лица. Счита, че липсват мотиви (възражение за липса на мотиви). Твърди, че пострадалите са познавали С.

– С., че Щ. е нанесъл удар само на един от пострадалите, а именно свид. С. С..

Оспорва, че не става въпрос за избиване на зъби, тъй като е налице металокерамика, което било важно за обезщетението и дали става въпрос за затруднено дъвчене или говорене (възражение за вида на телесната повреда). Прави възражение за прекомерност на обезщетението. Възразява, че има счупено ребро и избити зъби, поради което квалификацията на деянието не е както е посочена, поради което не е налице тежко увреждане, касаело се за леко такова. Счита, че освен съдебно медицинската експертиза (СМЕ) няма други доказателства, които да установят трайно затруднение на движението на снагата повече от два месеца (възражение за вида на телесната повреда). Оспорва, че имало счупени ребра, а пукнати, тъй като нямало разкъсана плевра, за да се счита увреждането за тежко. Касаело се било за три четири месеца, но липсвало доказателства, че наистина лечението било продължено за по-продължително време. Счита, че от хаоса не е ясно кой е нанесъл ударите (възражение за авторство). Възразява за умисъла на двамата подсъдими (възражение за умисъл). Твърди, че присъдата не е мотивирана, а съдът не кредитирал обясненията на подсъдимите. Твърди, че първоинстанционният съд не е направил задълбочен анализ. Прави възражение за липса на умисъл на двамата подсъдими Моли съда да измени присъдата като наложи по-леки наказания, като постанови осъдителна присъда по по-лекия състав на чл.129, ал.1 вр. чл.20, ал.1 НК а не по чл.131, ал.1, т.4 НК. Моли, ако съдът постанови изменение на присъдата от квалифициращ на основен състав, то обезщетенията да бъдат намалена на половината, тъй като 4 000 лева била справедлива сума.