Решение № 58 от 27.02.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 1015/2025
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 27.02.2026
- В сила
- 18.06.2026
- Състав
- Ели Георгиева Скоклева
Цитирани разпоредби
- чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл.42,ал.1,т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139,ал.1,т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.173,ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.177,ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.177,ал.3,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189е,ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.10,ал.2 · Закон за пътищата
- чл.28 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 58 гр. Дупница, 27.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ели Г. Скоклева при участието на секретаря Деа Д. И.а като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно наказателно дело № 20251510201015 по описа за 2025 година
И. А. М. обжалва наказателно постановление № 9700/ 11.11.2025г., издадено от началник отдел „ Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция пътна инфраструктура -гр.София,с което му е наложено административно наказание „глоба“ размер на 3000лв. за нарушение по чл.177,ал.3,т.1 ЗДвП .Прави оплаквания за незаконосъобразност ,като излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
,недоказаност на нарушението от субективна страна и иска да бъде отменено.
Представителят на административно наказващия орган оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствапоказанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 16.10.2025г жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари/ скална маса/- с състав на ППС с общо 5 оси- товарен автомобил „.......
“ с две оси и полуремарке с три оси, с рег № ........... по път І-І, посока 1 гр.София .На отбивна площадка,същият бил спрян за проверка от длъжностни лица при АНО, при която било извършено измерване на пътното превозно средство. Било установено,че натоварването на 2-ра единична ос е 13,6т. при максимално допустимо натоварване от 11,5т.
При измерено разстояние между осите1,36м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27,5т., при максимално допустимо натоварване от 24т. На жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение по чл.139,ал.1,т.2 ЗДвП във вр. с 7,ал.1,т. 3,б.“б“ и т.4б.“а“ от Наредба№11/2001г. на МРРБ, въз основа на който , е издадено атакуваното наказателно постановление, с което , на осн.чл.177,ал.3,т.1 ЗДвП е наложено посоченото по-горе административно наказание.
От писмените доказателства е видно,че измерването е извършено с ролетка и електронна везна ,притежаващи необходимите сертификати за съответствие.,от одобрен тип, като везната е преминала и последваща периодична проверка.
Видно от приложената кантарна бележка,превозното средство е било измерено преди и след натоварване, като нето тегло на товара /фракция/ е измерен 25 460кг, а общото тегло е 39 700кг.
Горната фактическа обстановка се установява от гласните и писмени доказателства, които са безпротиворечиви.
С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима.
Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна и съдът отмени атакуваното наказателно постановление , по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, видно от заповеди № № РД-11-1278/10.10.2025г. и РД-11-1279/10.10.2025г. на председателя на УС на АПИ.
Събраните по делото доказателства установиха,че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
АУАН е съставен в нарушение на чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН, като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не обосновават 2 всички обективни признаци от състава на чл.177, ал.3,т.1 ЗДвП- а именно ,че управлението на товарния състав, освен че е с натоварване на осите, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е и в нарушение на установения за това ред. В случая, подробно са посочени изискванията на Наредба №11/2001г. на МРРБ за максимално допустимите натоварвания на осите на въпросното МПС, както и съответните превишения, без обаче да се посочва,че в същата наредба-раздел ІІІ, са визирани реда и условията за движение на тежките и извънгабаритните превозни средства. В случая в обстоятелствената част на АУАН изобщо не се сочат релевантни към горното нарушение обстоятелстваимало ли е или не, издадено разрешение за движение на тежкото ППС и съответно заплащане на дължимата такса,които са предпоставка за това ,дали тежкото ППС се е движело без да спазва установения ред по см. на чл.173,ал.3 ЗДвП.
Освен изложеното, АУАН е съставен и в нарушение на изискванията на чл.189е,ал.2 ЗДвП като контролните органи не са уведомили жалбоподателя, а още по-малко осигурили, възможността да заплати компесаторна такса по чл.10,ал.2 и чл.28 от Закона за пътищата,което нарушава правото му на защита, доколкото последиците от заплащането на компесаторна такса, води до отпадане на административно наказателната отговорност.
Не на последно място, следва да се отбележи,че нарушението по чл.177,ал.3,т.1 ЗДвП касае движение на превозни средства, за които е предвиден специален ред, свързан със заплащане на такса и по отношение на него действа Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури ,като изискването на чл.9а за съразмерност на санкциите,не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса" с фиксиран размер.С последното изменение на текста на чл.177,ал.3 ЗДвП,предвидената глоба е с фиксиран размер, в нарушение на изискването за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на
3
Европейския парламент и на Съвета.
С оглед изложеното, съдът прие,че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита и следва да го отмени ,без да обсъжда по същество.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 9700/ 11.11.2025г., издадено от началник отдел „ Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция пътна инфраструктура -гр.София,с което е наложено административно наказание „глоба“ размер на 3000лв. за нарушение по чл.177,ал.3,т.1 ЗДвП на И. А. М. с ЕГН ********** от гр.Дупница , ул.“............... като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред К............. административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________ 4