Решение № 402 от 31.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. В. Т., 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Ирена Колева

Йордан Воденичаров при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20224100500460 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на подадената от името на И. И. Н. чрез пълномощника му – адвокат С. П. от ВТАК, въззивна жалба е Решение № 505/29.04.2022 г. по гр.д. № 3045/2021 г. на ВТРС, с което е осъден да заплати на етажните собственици на обекти в сграда , находяща се в гр.В.Т. , ул.“С.В." сумата от 104,55 лева , представляваща сбор от вноски за разходите по чл.50 ЗУЕС – фонд „Ремонт“, определени с решение на ОС на собствениците от 12.12.2019 г. – дължими за периода от м. януари 2020 г. до м. май 2021 г.

, както и сумата 65,82 лева, представляваща сбор от вноски за разходите по чл.50 ЗУЕС – фонд „Ремонт“, определени с решение на ОС на собствениците от 16.09.2020 г. – дължими за периода от м. ноември 2020 г. до м. април 2021 г. , с молба да бъде частично отменено и постановено друго , с което предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан съобразно отмяната , с присъждане на направените по производството разноски.

Изложени са оплакванията за неправилност и необоснованост на решението поради доказателствена неустановеност на размера на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата в процентно съотношение.

В с.з. поддържа жалбата.

Насрещната страна чрез пълномощника си адвокат Й. И. от ВТАК оспорва жалбата с доводи за съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон. Моли да бъде потвърдено с присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение за осъществената защита пред въззивната съдебна инстанция.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи :

Ищецът, съставен общо от етажните собственици на самостоятелни обекти 1 в сграда, находяща се в гр.В.Т. , ул.“С.В." чрез управителя си - „Смарт вход“ ЕООД , с ЕИК 204729594, представлявано от Х.З.Д., твърди , че ответникът И. И. Н. като носител на правото на собственост върху жилище № 29 в същата сграда не е заплатил сумата от 104,55 лева , представляваща сбор от вноски за разходите по чл.50 ЗУЕС – фонд „Ремонт“, определени с решение на ОС на собствениците от 12.12.2019 г. – дължими от него за периода от м. януари 2020 г. до м. май 2021 г. , както и сумата от 65,82 лева, представляваща сбор от вноски за разходите по чл.50 ЗУЕС – фонд „Ремонт“, определени с решение на ОС на собствениците от 16.09.2020 г. – дължими за периода от м. ноември 2020 г. до м. април 2021 г. / в останалата част решението не е предмет на обжалване и не е нужно да се посочва цялото съдържание на исковата молба /. Моли да бъде осъден да ги заплати , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на делото / 15.02.2022 г./ до окончателното изплащане сумите и направените разноски .

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК /вж. отговор на л.119 от делото / е оспорил иска с възражения , че не дължи плащане на сумите поради обстоятелствата, че жилищния имот никога не е използван , тъй-като не е завършен и обзаведен и още не е годен за обитаване, никога не е уведомяван за провеждане по законосъобразния ред на решения на общото събрание на ЕС и взетите не са резултат на такова провеждане.

Фактите от значение за правилното решаване на делото- предмет на изложените в исковата молба твърдения, са безспорни и документално установени според изискването на чл.154, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд в съгласие с констатациите им в мотивната част на решението, упражнявайки правомощието си по чл.272 от ГПК , препраща към описанието им , без да е нужно да ги повтаря.

Изложеното в жалбата оплакване повдига спор единствено по въпроса размерът на претенциите , чиято законна правна квалификация се извежда от нормата на чл.

50, ал.2, т.1, вр. с ал.1 от ЗУЕС, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД съответства ли на действителния размер на притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата в процентно съотношение по смисъла на чл. 40 от ЗС?

Въпросът не може да има друг отговор , освен положителен.

Делът на ответника в общите части на сградата е определен/ посочен/ в протоколите на взетите решения на ОС на етажните собственици от 12.12.2019 г. и от 16.09.2020 г. , които не са оспорени по реда на чл. 40, ал.1 , ал.2 от ЗУЕС относно размера на вноските и са добили окончателна изпълнителна материална законна сила, обвързваща го със задължението да заплати сумите , каквито са определени/ пресметнати съобразно този дял - чл.6, ал.1, т.8 и т.9, чл.11, ал.1, т.7 , ал.4 от ЗУЕС.

Извън това, нито е направил възражение срещу размера на претенциите в срока по чл.131, ал.1 от ГПК , нито е посочил/ сочи/ и представил представя/ доказателства , че действителния му дял в общите частите на сградата е различен от този, въз основа на който са определени дължимите вноски с решенията на общото събрание на етажните собственици. В негов интерес е било да го направи , ако наистина е убеден в съществуване на несъответствие. Оспорването/ направено едва на устните състезания пред районния съд/ като неконкретизирано е голословно и не заслужава правораздавателен резултат, различен от постановения с частично/ каквото и да означава това/ обжалваното решение.

По изложените съображения искът е основателен и решението подлежи на потвърждаване – чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената защита пред въззивната съдебна инстанция и следва да бъде осъден да му я заплати, тъй-като вторият е 2 упражнил правото си на присъждане на разноски , произхождащо от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 от ГПК

Решение №

505/29.04.2022 г. по гр.д. № 3045/2021 г. на ВТРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. И. Н., с ЕГН: ********** от гр.В. Т., ул.“ С.П." да заплати на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на обекти в сграда , находяща се в гр.В.Т. , ул.“С.В." чрез управителя на етажната собственост „Смарт вход“ ЕООД , с ЕИК 204729594, представлявано от Х.З.Д. сумата от 300/ триста/ лева, представляваща направени пред въззивната съдебна инстанция разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3