Решение № 1540 от 03.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1540 гр. Варна, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110106421 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от СТ. Н. СТ., ЕГН **********, действащ чрез адв. Ц.Б., срещу Г. д.„П.б. и з. на н.“ - М., с която са предявени първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1 308.71 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 201.34 часа за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата от 268.25 лева, представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата върху всяко неизплатено задължение за допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г.

В исковата молба се твърди, че в периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. ищецът е полагал труд като младши инспектор в Р. с. на „П. б. и з. на н. - В., която е структурно подчинена на Г. д. „П. б. и з. на н.“ в М., като е бил със статут на държавен служител с основано месечно възнаграждение в размер от 1 126.00 лева. В процесния период ищецът е работел на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време, като е положил общо 1408 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 1609.34 часа. Твърди, че преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 201.34 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника, чийто размер възлиза на сумата от 1308.71 лева. Аргументира дължимостта на претендираната сума с наличието на празнота в специалната уредба, регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, която намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираната сума като допълнително възнаграждение за положения извънреден труд, ведно с мораторната лихва.

1

По същество моли за уважаване на предявените искове.

Претендира и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Релевира възражение за погасяване с тригодишна давност на предявените вземания, поради предявяването им на 29.04.2021 г. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1.143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта /между 22.00 ч. и 6.00 ч./ на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева, респективно 1.00 лева на час след м.02.2020 г. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер. В случай че се приеме за основателен предявеният иск, оспорва направените в исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите не съответстват на представените доказателства. Оспорва претенцията за лихви като аксесорна и настоява за недължимост на главното вземане.

По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез юрк. С. П. поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Предявените искове намират правното си основание в нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД. За да бъдат уважени същите следва да бъде установено по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответникаработодател, а именно учреденото служебно правоотношение между ищеца и ответника; полагането на извънреден труд в посочените времеви и стойностни параметри; изискуемостта на вземанията и изпадането на ответника в забава. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното от ищеца да докаже изплащането на претендираните вземания или наличието на правопогасяващи тези задължения факти, съобразно изложеното от него в отговора на исковата молба.

2

Между страните не се спори, че в периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. ищецът е полагал труд като младши инспектор в Р. с. на „П. б. и з. на н. - В.“, която е структурно подчинена на Г. д. „П. б. и з. на н.“ в М., като е бил със статут на държавен служител. Като тези факти са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.

От експертното заключение на вещото лице по назначената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно, неоспорено от страните и кореспондиращо с цялата доказателствена съвкупност по делото, се установява, че за периода от м.01.2018 г. до м.02.2018 г. основната заплата на ищеца е в размер на 737.00 лева, а средномесечният брой часове 166.00 ч., като средночасовата ставка на възнаграждението възлиза на 4.33 лева, а средночасовата ставка на възнаграждението, увеличена с 50% по арг. от чл. 187, ал. 6 от ЗМВР възлиза на 6.66 лева. За периода от м.03.2018 г. до м.12.2018 г. основната заплата на ищеца е в размер на 818.00 лева, а средномесечният брой часове 166.00 ч., като средночасовата ставка на възнаграждението възлиза на 4.93 лева, а средночасовата ставка на възнаграждението, увеличена с 50% по арг. от чл. 187, ал. 6 от ЗМВР възлиза на 7.39 лева. За периода от м.01.2019 г. до м.12.2019 г. основната заплата на ищеца е в размер на 900.00 лева, а средномесечният брой часове 166.00 ч., като средночасовата ставка на възнаграждението възлиза на 5.42 лева, а средночасовата ставка на възнаграждението, увеличена с 50% по арг. от чл. 187, ал. 6 от ЗМВР възлиза на 8.13 лева. За периода от м.01.2020 г. до м.07.2020 г. основната заплата на ищеца е в размер на 990.00 лева, а средномесечният брой часове 166.67 ч., като средночасовата ставка на възнаграждението възлиза на 5.94 лева, а средночасовата ставка на възнаграждението, увеличена с 50% по арг. от чл. 187, ал. 6 от ЗМВР възлиза на 8.91 лева.

Констатира се от ССчЕ още, че ищецът за процесния период е положил общо 1414 часа нощен труд, като в резултат на направеното преизчисление на нощния труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен се получава допълнителен извънреден труд от общо 183 часа за целия период, като дължимата сума за тези допълнителни часове извънреден труд е в общ размер от 1 445.35 лева, която сума не е заплатена на ищеца към настоящия момент и е формирана както следва: 140.44 лева – за 19 часа извънреден труд за първото тримесечие на 2018 г.; 184.79 лева – за 25 часа извънреден труд за второто тримесечие на 2018 г.; 155.23 лева – за 21 часа извънреден труд за третото тримесечие на 2018 г.; 118.26 лева – за 16 часа извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2018 г.; 146.38 лева – за 18 часа извънреден труд за първото тримесечие на 2019 г.; 187.05 лева – за 23 часа извънреден труд за второ тримесечие на 2019 г.; 203.32 лева – за 25 часа извънреден труд за трето тримесечие на 2019 г.; 113.86 лева – за 14 часа извънреден труд за четвърто тримесечие на 2019 г.; 169.29 лева – за 19 часа извънреден труд за първото тримесечие на 2020 г.; 26.73 лева – за 3 часа извънреден труд за второ тримесечие на 2020 г., като за месец юли 2020 г. ищецът няма положени часове извънреден труд, поради което не му се дължи насрещна престация.

От експертното заключение се констатира още, че общият размер на вземането за мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г. върху горепосочените главници възлиза на 298.66 лева и е формирана, както следва: 43.77 лева лихва за забава, начислена върху главницата от 140.44 лева за периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г.; 52.92 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от 184.79 за периода от 01.07.2018 г. до 26.04.2021 г.; 40.49 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от 155.23 лева за периода от 01.10.2018 г. до 26.04.2021 г.; 27.82 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от 118.26 лева за периода от 01.01.2019 г. до 26.04.2021 г.; 30.78 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от 146.38 лева за периода от 01.04.2019 г. до 26.04.2021 г.; 34.60 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от 187.05 лева за 3 периода от 01.07.2019 г. до 26.04.2021 г.; 32.42 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от 203.32 лева за периода от 01.10.2019 г. до 26.04.2021 г.; 15.24 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от 113.86 лева за периода от 01.01.2020 г. до 26.04.2021 г.; 18.39 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от 169.29 лева за периода от 01.04.2020 г. до 26.04.2021 г. и 2.23 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от 26.73 лева за периода от 01.07.2020 г. до 26.04.2021 г.

Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е изцяло правен и се свежда до това дали следва субсидиарно да се прилагат правните норми на общото трудово законодателство по отношение на служителите на МВР, имайки предвид обстоятелството, че учреденото между тях и МВР трудово правоотношение е нормативно регламентирано със специалните норми обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Ищецът е държавен служител в Р. с. П. б. и з. на н. - В., поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта /22.00 – 06.00 часа/, съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

В чл. 187, ал. 1 ЗМВР /Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.)/, която разпоредба е действаща и приложима за процесния период, е посочено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал. 3 на цитираната разпоредба се предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал. 5 на същия законов текст е видно, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал. 9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.