Определение № 952 от 22.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 952 гр. Стара Загора, 22.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

А. Д. А.ов като разгледа докладваното от А. Д. А.ов Въззивно частно гражданско дело № 20265500500476 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.1 от ГПК и сл.

Образувано е по частна жалба на „Х.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. К., ***, представлявано от законния си представител Д.М.Я. – управител, действащ чрез адв. А. М., срещу определение № 889/08.05.2026 г. по гр.д.№ 23/2026 г. г. по описа на Районен съд – Казанлък.

С обжалваното определение първоинстанционният съд, след като е приел, че не е международно компетентен да разгледа спора, е прекратил производството пред себе си.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се претендира неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок ответникът по частната жалба – И. Р., действащ чрез адв. И. Й.-Т., е подал отговор, с която я е оспорил като неоснователна.

Изложил е съображения, че съгласно разпоредбите на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент на и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела българският съд не е компетентен да разгледа спора, с който е сезиран, т.к. обичайното местопребИ.ване на ответника е на територията на Федерална Република Германия, и не са налице основания, които да установяват компетентност на българският съд.

Претендира за потвърждаване на обжалваното определение и присъждането на разноски.

Окръжен съд – Стара Загора, като обсъди твръденията и възраженията на страните и материалите по делото, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е допустима, т.к. е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба на „Х.“ ЕООД срещу И. Р., гражданин на Федерална Република България, адрес: ***, с която предявен иск за присъждането на сумата от 9 000 евро, представляваща дадено на отпаднало основание – развален на 26.06.2025 г. договор за изработка, сключен между страните на 19.11.2024 г.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че между страните е бил сключен договор, по силата на който „Х.“ ЕООД е възложило на И. Р. да създаде и конфигурира „ FiveM“ сървър, съгласно договорени между страните спецификации.

Поради виновно неизпълнение на договора от страна на ответника на 26.06.2025 г. ищцовото дружество развалило договора, поради което претендира връщане на заплатената на И. Р. сума за възнаграждение от 9 000 евро.

С подаденият отговор на исковата молба И. Р., действащ чрез адв. И. Й.Т., е възразил, че сезираният български съд не е международно компетентен да разгледа спора, т.к. обичайното местопребИ.ване на ответника, който е германски гражданин, е на територията на Федерална Република България, и не са налице основания, обуславящи специална компетентност на българския съд по правилата на чл.7 от Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент на и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е намерил възражението на ответника за основателно и е прекратил производството пред себе си.

Видно от представеният с исковата молба, сключен между страните договор за разработване и споразумение за поверителност, „Х.“ ЕООД е наело И. Р. за създаването и конфигуриране на „ FiveM“ сървър, според договорените спецификации, срещу задължението да му заплати сума от 4500 евро на месец за разработване на сървъра, за всеки месец работа до завършване на проекта.

В чл.5 от договора страните са се съгласили всички спорове, възникнали от договора да бъдат разрешени чрез преговори, а ако разрешение не бъде постигнато, споровете да бъдат предмет на арбитриране съгласно законите на България.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че изводът на първоинстанционния съд за липса на международна компетентност да разгледа спора, с който е бил сезиран, е неправилен, а съображенията за това са следните:

Между страните няма спор относно обстоятелствата, че ответникът И. Р.

2 е гражданин на Федерална Република България и към момента на предявяване на иска има обичайно пребИ.ване на територията на тази държава.

Този свой извод съдът обосновава посредством обстоятелството, че в самата искова молба ищцовото дружество е посочило адрес на ответника :

***, Федерална Република България, т.е. според ищеца това е адресът, на който препис от исковата молба може да бъде връчена на ответника и той може да бъде призован за участие по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.4, т.1 от Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела в случаите, попадащи в приложното поле на регламента, лицата, които имат обичайно местопребИ.ване на държава – членка на Европейския съюз, без значение от тяхната националност, могат да бъдат съдени само в съдилищата на държавата членка по обичайното си местопребИ.ване.

Чл.5 предвижда изключения от общото правило само при спазване на разпоредбите на раздели 2 до 7 на глава 2 от Регламента.

Съгласно чл.7, т.1 от Регламента лице с обичайно местопребИ.ване в държава членка може да бъде съдено в друга държава членка във връзка със спор, касаещ договорни правоотношения, като в случаите, отнасящи се за предоставяне на услуги другата държава членка следва да бъде държавата, в която услугите са били предоставени или е следвало да бъдат предоставени.

Разпоредбата на чл.25, т.1, буква а) предвижда, че ако страните, независимо от местоживеенето им, писмено са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази държава членка. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго.

Т.5 на чл.25 предвижда, че споразумение за предоставяне на компетентност, което съставлява част от договор, се счита за споразумение, което е независимо от останалите разпоредби на договора.

На първо място следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.5 от сключеният между страните договор няма характера на арбитражна клауза.

Тълкуването на използваният в оригиналният текст на договора на английски език израз „… If no resolution is achieved disputes will be subject to arbitration under the laws of Bulgaria…“, а в представеният превод от заклет преводач „…Ако не се стигне до решение, спорът ще подлежи на арбитраж съгласно законите на България…“ обуславя извод за избор на приложимо право при решаването на споровете, възникнали при или по повод на изпълнението на договора.

Освен това в случая не е налице направено от ответника възражение за арбитражна клауза по смисъла на чл.8, ал.1 от Закона за арбитража, поради 3 което този въпрос няма да бъде обсъждан по-нататък в настоящият съдебен акт.

На следващо място се обуславя извод, че изборът на приложимото право се отнася до приложимото материално право, а не представлява определяне на изключителна компетентност на българските съдилища по смисъла на чл.25, т.5 от Регламента, т.к. в текста липсват използвани дума или израз, които могат да бъдат преведени на български език като съд или юрисдикция, или чието тълкуване да обуславя недвусмислен извод за обхващането на тези понятия.

Налице е обаче изключението по смисъла на чл.7, т.1, буква б), второ тире, т.к. предмет на договора е предоставяне на услуга при дигитални и софтуерни дейности /разработване на „ FiveM“ сървър/.

Съгласно задължителното за националните юрисдикции тълкувание, дадено с решение по дело С-526/23 на Съда на Европейския съюз „мястото на изпълнение“ при договор, който има за предмет разработването и последваща експлоатация на софтуер, предназначен да отговори на нуждите на клиент, установен в държава членка, различна от тази, в която е установено дружеството, което е създало, проектирало и програмирало този софтуер, е мястото, където софтуерът достига до клиента, т.е. където се изтегля и използва.

В случая „ FiveM“ сървърът представлява самостоятелен, модифициран мултиплейър за компютърна игра, който се управлява чрез външна платформа.

От представеният с отговора на исковата молба превод на български език на скрийншотове, съдържащи проведена между страните електронна кореспонденция е видно, че този мултиплейър ще бъде достъпван чрез VPS Server на „Х.“ ЕООД, т.е. следва да се приеме, че по смисъла на решение по дело С-526/23 мястото на изпълнение на договора е в Република България.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Относно разноските в настоящото производство:

Не са налице процесуални предпоставки за присъждане на разноски.

Водим от изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 т.1 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 889/08.05.2026 г. по гр.д.№ 23/2026 г. г. по описа на Районен съд – Казанлък.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на делото.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5