Решение № 728 от 23.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. Бургас, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20242120108805 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от ”Юробанк България“ АД против Г. К. А., за приемане за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземане, претендирано на основание договор за банков кредит № *** от **.**.****г., в общ размер на 21433.12 лв., както следва: 19749.46 лева - главница за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г., ведно със законната лихва върху главницата до пълното погасяване на дълга;

886.48 лева - възнаградителна лихва за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г.; 797.18 лева - мораторна лихва за периода от **.**.**** г. до **.**.**** г., които вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение № ****/**.**.****. по ч. гр. д. № ****/**** г. на Районен съд - Бургас.

Претендират се сторените разноски в заповедното производство, както и сторените разноски в настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че по силата на договора ответникът е ползвал банков кредит в размер на 23000 лева, който е следвало да бъде върнат на равни месечни вноски. На **.**.****г. ответникът е преустановил плащането на вноските за главница, а на **.**.****г. и на вноските за лихва, и е изпаднал в забава. С оглед на формираното просрочие, банката е направила кредита предсрочно изискуем на **.**.****г. с връчена покана до длъжника.

Въпреки дадения срок за плащане, сумите не са заплатени. Те се дължат като предсрочно изискуеми. Моли се исковете да се уважат.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, с който претенциите се оспорват като неоснователни. На първо място сочи, че не е ясно дали исковата сума въобще 1 е била отпусната и усвоена от ответника, както и начинът по който са изчислени възнаградителната и мораторната лихва. Липсва информация за извършените от длъжника плащания. Оспорва поканата за предсрочна изискуемост да е била съобщена на длъжника, поради което счита, че предсрочна изискуемост не е настъпила. Моли за отхвърляне на претенциите.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се поддържат предявените искове.

Ответникът чрез своя особен представител в съдебно заседание с писмена молба взема становище по същество и оспорва исковете.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 вр. с ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

По делото не се спори относно съществуването на сключен договор за потребителски кредит № *** от **.**.**** г. между ищцовото дружество и ответника, като кредитополучател. Видно от договора на Г. А. са предоставени в заем 23 000 лв., за текущи нужди като същият се е задължил да върне сумата ведно с дължима възнаградителна лихва съобразно погасителен план до **.**.****г. В договора е уговорено, че сумата се отпуска по личната банкова сметка на ответника в банката ищец. Уговорено е, че част от сумата ще бъде преведена от банката ищец на други банки за погасяване на задължения на длъжника. По делото са представени заверено копие от договора и от погасителния план, като и двата документа са подписани от ответника.

Приети по делото са заверени копия от Методология за определяне на референтен лихвен процент Прайм, Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД за задълженията по процесния договор.

Приложена е Покана за изпълнение от „Юробанк България“ АД адресирана до ответника, с която се обявява предсрочната изискуемост по кредита. Приложени са и разписка и уведомление за връчване на поканата, видно от която от връчителя са извършени три посещения на настоящия адрес на ответника и не е установено последният да има сключен трудов договор след справка. Представени са счетоводни документи видно от които сумата по кредита е преведена по сметка на ответника.

По делото е прието и изслушано заключение по съдебно-икономическа експертиза, която установява, че съгласно извлечение от Разплащателна сметка IBAN ** ** **** **** ** ******** с титуляр Г. К. А. и представено по 2 делото банково бордеро от **.**.**** г., сумата от 23 000,00 лв. е постъпила по сметката на **.**.**** г. с посочено основание „Усвояване на кредит *******“. Съгласно информацията, съдържаща се в разплащателните сметки на ответника и Подробната справка по Договор за банков кредит № ***, за погасяване на главницата са отнесени 1 661,99 EUR, платените суми, отразени по разплащателните сметки на ответника са в лева, но предоставената информация от банката с дата **.**.**** г. е за всички суми в EUR. При обявена предсрочна изискуемост, остава неизплатена главница от 10 097,72 EUR. За периода **.**.**** г. - **.**.**** г. са начислени договорни /възнаградителни/ лихви в общ размер на 1 239,90 EUR. За периода **.**.**** г. - **.**.**** г., са погасени договорни лихви в общ размер на 786,64 EUR.

Към **.**.**** г., остава неизплатена възнаградителна лихва в размер на 453,26 EUR, начислена в периода **.**.**** г. - **.**.**** г. За периода **.**.**** г. - **.**.**** г. са начислени мораторни /наказателни/ лихви в общ размер на 504,65 EUR, описани по размер и дати на падеж в лявата част на следващата таблица. За периода **.**.**** г. - **.**.**** г., са погасени мораторни лихви в общ размер на 97,06 EUR. Към **.**.**** г., остава неизплатена мораторна лихва в размер на 407,59 EUR, начислена в периода **.**.**** г. - **.**.**** г. При необявена предсрочна изискуемост, дължимите наказателни лихви възлизат на 51,44 EUR, начислени в периода **.**.**** г. - **.**.**** г. Експертизата уточнява, че при необявена предсрочна изискуемост към **.**.**** г., то неизплатените суми по главница биха били в размер на 570,59 EUR, по вноски с дати на падеж **.**.**** г. **.**.**** г. Мораторната лихва при необявена предсрочна изискуемост възлиза на 51,44 EUR, начислена в периода **.**.**** г. - **.**.**** г.

Съдът кредитира изцяло заключението, като намира същото че е професионално изготвено, обективно е и не противоречи на останалия събран доказателствен материал.

Съдът намира за установен факта на цялостното усвояване на кредита, който се установява от счетоводните записвания на ищеца, които могат да служат за доказване на това обстоятелство на основание чл. 182 ГПК.

Експертното заключение също доказва този факт. В тази насока няма оспорвания от страна на ответника, както и няма оспорвания относно редовността на счетоводните записвания.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането, които са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

3

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. На свой ред, разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

При извършената проверка относно действителността на сключения между страните договор с оглед изискванията на ЗПК, съдът намира, че договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на посочените разпоредби на ЗПК. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно формата на договора, както и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал.

2 ЗПК, поради което не са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия договор.

По делото не е установено, че кредиторът е упражнил правото си да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Това е така защото документът съдържащ изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост не е валидно връчен на длъжника. Не е направено лично връчване на длъжника или на друго лице от домашните му. Също така не са налице предпоставките за настъпване на правните последици на фикцията уредена в чл. 47, ал. 5 ГПК. Липсват доказателства за спазването на императивния процесуален ред при връчването на уведомлението, тъй като не е извършено връчване на установения постоянен адрес на ответника към момента на справката – гр. В., ***. Установени са посещения единствено на настоящ адрес. Поради това процесуално нарушение не може да се приеме, че поканата е връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.

Въпреки горното следва да се приеме, че обявяването на предсрочната изискуемост е станало с уведомяването на длъжника с връчване на исковата молба и приложенията към нея на особения представител. Едно от приложенията към исковата молба е поканата обективираща волеизявлението на банката. По въпроса - допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник (Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. 193/2018 г. на ВКС, ТК, І отделение).

В случая следва да се приеме именно този извод.

В заключение, от събраните доказателства по делото се установява, че ищецът е изпълнил договорното си задължение като е предоставил заемната сума, поради което в тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил 4 насрещното си парично задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с начислените договорни лихви, в сроковете, уговорени в договора. Доказателства за заплащане на договорените суми от страна на ответника липсват, поради което следва да се приеме за установено, че процесните вземания на банката кредитор спрямо ответника съществуват.

Исковете следва да се уважат за сумите съобразно настъпване на предсрочната изискуемост от **.**.****г. – връчването на исковата молба на особения представител.

При това положение искът за главница следва да се уважи изцяло, тъй като същият е предявен съобразно направените погашения от длъжникът.

Иска за възнаградителна лихва също следва да бъда уважен изцяло, тъй като същата се претендира за период преди настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно разрешението по т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27 март 2019 г. по по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, възнаградителна лихва не се дължи за периода след настъпване на предсрочната изискуемост, като настоящия случай не е такъв. Искът за мораторна лихва следва да се уважи съобразно изчисленията на експертизата, според които при липса на обявена предсрочна изискуемост на датата посочена от ищеца, размерът на обезщетението за забава е 51,44 евро за периода **.**.****г. до **.**.****г. Доколкото исковата претенция е предявена за посочения в исковата молба период, съдът не може да присъди лихва за забава за следващ период, дори и длъжникът да е бил в забава.