Присъда № 65 от 29.04.2026, Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда с рег.№ 65/29.04.2026 година, постановена по НОХД № 440/2025г. по описа на РС-Елхово:

Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Ямбол обвинителен акт, ведно с ДП № 56/2024г. по описа на РУ-Тополовград, с който подсъдимият А. И. /A. I./, гражданин на Сирийска арабска република, е обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 06.07.2024г., в района на 278 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в отсъствието на подсъдимия, редовно призован, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на ДП – адв.В. Д. от АК – Ямбол, като е приел, че са нА.це предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол – С. С., поддържа повдигнатото против подсъдимия А. И. обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се на доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна стрА.. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимия А. И. за виновен по повдигнатото му обвинение и предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години, както и наказание глоба в размер на 255.65 евро.

Назначеният в хода на досъдебното производство служебен защитник на подсъдимия А. И., адв.Д. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието, като пледира на подсъдимия да бъде наложено минимално наказание - 3 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години, както и глоба в размер на 255.65 евро.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от фактическа стрА. следните факти, а именно:

Подсъдимият А. И. е роден на ********** г., в гр. Х., **********и е гражданин на Сирийска арабска република.

Подсъдимият живеел в родината си, но на неустановена дата я напуснал и отишъл в Република Турция. По-късно подсъдимият решил да влезе на територията на Република България, но без изискуемото се по закон разрешение от надлежните органи на властта, тъй като не притежавал надлежни документи, даващи му право да влезе в стрА.та ни. В началото на м.юли 2024 година подсъдимият пребивавал в Република Турция и на 05.07.2024 година той заедно с още шест лица, имащи намерение да влязат в стрА.та ни, достигнал турско– българската граница.

На 06.07.2024 година подсъдимият влязъл през границата на стрА.та ни от Република Турция в Република България, в района на 278 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминал над възпрепятстващото съоръжение, находящо се на българо– турската границата, с помощта на стълба. ОстА..те шест лица, с които подсъдимия се придвижвал, също влезли в Република България по идентичен начин, по същото време и място. При влизането си в стрА.та ни на 06.07.2024 г. подсъдимият не е носел документ за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в Република България.

След влизането си в стрА.та ни подсъдимият и спътниците му продължили 1 движението си на територията на Република България и на 06.07.2024 година, около 20.00 часа подсъдимият и остА..те 6 лица от групата се придвижвА. с лек автомобил по пътя от с.Орешник, общ.Тополовград към гр.Тополовград. В началото на гр.Тополовград подсъдимият и спътниците му слезли от автомобила и докато се опитвА. да се укрият в крайпътното пространство в близост до гробищния парк на гр.Тополовград, били открити от полицейски служители на РУ-Тополовград – свидетелят Д. М. Д. и негов колега Р. Д.. След това подсъдимият и остА..те лица, с които се придвижвал, били задържани и отведени в РУ– Тополовград.

При извършеното прохождане на обратната следа свидетелят Б. П. С. /служител на РУ-Тополовград на длъжност мл.разузнавач – издирване – група „Криминална полиция“/ е било установено, че държавната граница е била нарушена в района на 278 гранична пирамида, намираща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово.

Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.

Лицето се идентифицирало с имената: - А. И. /A. I./, роден на ********** г., в гр.Х., **********гражданин на **********с начално образование, женен, безработен, неосъждан.

Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на ДП. Така установената във фазата на ДП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената по делото справка за съдимост с рег.№ 251125005000511242 от 25.11.2025г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, се установи, че подсъдимият не е осъждан.

Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същият изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на свидетелите – Б. С. /служител на РУ-Тополовград на длъжност мл.разузнавач – издирване – група „Криминална полиция“/ и Д. Д. /служител в РУ-Тополовград, на длъжност старши полицай/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия, с които същият се признава за виновен и дава кратки сведения за извършеното от него деяние, макар и средство за защита, кореспондират с остА..я доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите С. и Д., поради което съдът ги възприе за достоверни.

Показанията на разпитаните свидетели Б. П. С. и Д. М. Д. се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с остА..я доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му престъпно деяние.

Писмените доказателства, приложени по ДП № 56/2024г. по описа на РУТополовград /Евродак дактилоскопна карта на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 06.07.2024 г., Справка за съдимост на подсъдимия, Постановление на ЯРП за прекратяване на НП от 27.08.2024 г., Постановление на Окръжна Прокуратура – гр.Ямбол от 07.03.2025 г., Постановление на ЯРП за прекратяване на НП от 14.04.2025г., придружително писмо с рег.

№105450-4919/27.11.2025 г. на Началник на Отдел СДВНЧ-Любимец и Уведомително писмо с рег.№ 306000-14733 от 11.12.2025 г. на Началника на РУ - Нова Загора./, се прецениха за редовни от външна стрА., а като кореспондиращи с остА..те доказателства по делото, се кредитират от съда.

2

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От обективна и субективна стрА. подсъдимият А. И. /A. I./, роден на ********** г., в гр.Х., **********гражданин на **********с начално образование, женен, безработен, неосъждан, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 06.07.2024г., в района на 278 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В случая от обективна стрА. изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия А. И. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 06.07.2024 г. подсъдимият е влязъл през границата на стрА.та, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол.

Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна стрА. с деянието си, подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е задържан във вътрешността на стрА.та ни – открит на 06.07.2024г. заедно с още 6 чужди граждани, в района на гробищния парк на гр.Тополовград.

От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му, дадени в хода на ДП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че А. И. е предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като напуснал на неустановена дата родината си по произход – Сирийска арабска република. С оглед на това придвижване на подсъдимия от държавата му по произход и предприетото впоследствие, на 05.07.2024г. придвижване от Р. Турция и влизане на 06.07.2024г. нелегално на територията на Р. България, не са нА.це основанията да се приеме, че А. И. е влязъл на територията на стрА.та ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, в държавата му по произход – Сирийска арабска република. Поради това и съдът в настоящия си състав прие, че действията на подс. А. И. са били мотивирани по причини от социално-икономически характер, които не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ и Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия, навяват на извода, че А. И. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира целта си – да влезе на територията на Република България. По делото не са нА.це каквито и да е данни, които да възвеждат индиции, че подсъдимият е бил преследван както в 3 родината си, а така и в Р. Турция, откъдето влиза на територията на стрА.та ни, по петте признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като в обясненията му, дадени в хода на ДП като обвиняемо лице, липсва съобщаване на факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Предвид на тези си съображения съдът прие, че не са нА.це основанията за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от него престъпление не попада в приложното поле на този фактически състав.