Решение № 1764 от 15.07.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1097/2026
- Вид
- Решение № 1764
- Подписан
- 15.07.2026
- Състав
- ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 187, т. 8 · Кодекс на труда
- чл.188, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл. 357 · Кодекс на труда
- чл. 358 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Кодекс на труда
- чл. 3 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1764 гр. Бургас, 15.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20262120101097 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Г. Г., ЕГН:
**********, адрес: гр.Бургас, гр. Б. ***, чрез адвокат Ж. Б. Б., АК - Бургас, с личен номер: ***, кантора - адрес: гр. Б. ***, моб.тел.: +***, в качеството си на пълномощник Съдебен адрес: гр. Б. ***, чрез адвокат Ж. Б. Против:
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от изп.директор инж. Ц. В. М..
Твърди се, че на ищцата И. Г. Г. е наложено дисциплинарно наказание по чл.188, т.1 от КТ - „Забележка“ със Заповед № РД-09- 25/28.01.2026г. на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас, като тази заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и се иска да бъде отменена, тъй като:Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е опорочена. От ищцата са поискани обяснения с писмо изх. № Трд-11-1/15.01.2026г. на „ВиК“ ЕАД. Тя е предоставила такива, като съответно е отправила доказателствени искания, които обаче не са уважени. Сочи се нарушение на чл. 193 ал.1 КТ.
Твърди се, че заповедта е немотивирана и не отговоря на изискването на чл.195 от КТ.
Сочи се за невярно, че към 17.12.2025г. в системата на „ВиК“ ЕАД е 1 налице абонат с име Д. П. Л.;Не е вярно, че на ищцата е съобщено за наличие на авария; На физически адрес в гр. Б. *** при неговото отчитане, не са установени видими следи от авария, теч или нарушение на водомерната инсталация, както и други индикации за техническа неизправност, които да налагат сигнализиране към аварийни или диспечерски звена.
Твърди се, че не е налице посоченото в заповедта за наказание нарушение, като в длъжностните й задължения не е вменено извършване на технически огледи на водопроводни отклонения, нито диагностициране на скрити аварии, които не са видими при стандартен отчет.
Твърди се, че работодателят още преди да проведе дисциплинарната процедура е взел решение да наложи наказание на ищеца, тъй като работодателят е търсил начин да окаже натиск върху ищцата, за да я принуди да напусне работа. Ангажирани са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Посочва, че заповедта е издадена след извършена подробна проверка и ищцата е била уведомена и надлежна са поискани обяснения. Излагат се подробни съображения за извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина. Оспорват се всички доводи за натиск и злоупотреба с власт по чл.
8 КТ.
Направени са доказателствени искания.
Правното основание на предявения иск е чл. 357 във вр. с чл. 358 и чл.
188, т. 1, КТ.
По делото не се спори, а и се установява от писмените доказателства, че страните са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът И. Г. заема длъжността „***” в предприятието на ответника. Трудовите задължения на ищеца служител са посочени в длъжностна характеристика, връчена й на 01.03.2020 год. На 28.01.2026 год. работодателят е издал Заповед № РД-09-25, с която, на основание чл. 188, т. 1 и чл. 187, т. 8, КТ, е наложил на служителя си И. Г. дисциплинарно наказание „Забележка” – за неизпълнение на трудовите й задължения по чл.2, ал.9 и чл.3 от Етичен кодекс 2 на ВиК ЕАД Бургас, във вр.с чл.17 и чл.18 от същия кодекс.
На ищцата е вменено нарушение по чл.2 ал.9, със следния текст:
Служителите на Дружеството изпълняват служебните си задължения компетентно, обективно и добросъвестно, при стриктно спазване на изискванията, заложени в длъжностните им характеристики и на законодателството в Република България, като с цялостното си поведение съдействат за повишаване доверието на клиентите и ефективността от работата на дружеството.
Чл.3-със седем алинеи.
В заповедта се сочи, че на 29.12.2025 г., св П. С. е посетил адрес в *** във връзка със сигнал за авария, докладвана от Д. П. Л.. При посещението на адреса се установява авария на отклонението. Собственикът на имота е обяснил, че две седмици по-рано е съобщил за аварията на инкасаторката И. Г.
Г.. Поискана е информация от техническите ръководители на район Меден рудник, г-н Г. К. и г-н К. Я., от които се установява, че аварията не е била докладвана от инкасаторката И. Г. Г.. С оглед изясняване на обстоятелствата по случая, с писмо с изх. № ТрД-11- 1/15.01.2026 г., са поискани писмени обяснения по реда на чл. 193 от КТ от служителя И. Г. Г.. Служителката е представила писмени обяснения с писмо с вх. № ТРД-11-2/21.01.2026г., в които е посочила, че на 17.12.2025 г. е отчела посочения по-горе адрес като при извършването на отчета не са били установени видими следи от авария, теч или нарушение на водомерния възел, както и други индикации за техническа неизправност, които да налагат сигнализиране към аварийни или диспечерски звена. Същата отрича да е била информирана за авария от страна на собственика на имота. Посочва също, че съгласно длъжностна характеристика, същата няма задължения да извършва технически огледи на водопроводни отклонения, нито да диагностицира скрити аварии. Също така, посочва че към 29.12.2025 г., датата на която е била отстранена аварията, същата е била в платен отпуск.
От разпита на свидетелите се установява, че ищцата не е могла фактически и физически да възприеме наличието на скритата авария.Както сочи св.С., той лично предположил за авария от специфичен звук, което обаче не е налично в отчитаното съоръжение.Не се установи и с достоверност да е било лично съобщавано на ищцата за такава авария.
3
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за отмяна на дисциплинарното наказание за основателен. В тежест на ответника-работодател е провеждане главно и пълно доказване на законосъобразността на наложените наказанияОт приетите по делото доказателства, съдът намира, че нарушение, така както е вменено на ищцата не е извзършено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Бургас дължимите по делото държавни такси в общ размер от 40,90 евро съгласно чл. 3 ТДТССГПК.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства за извършването им съразмерно на уважената част от предявените искове. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 10.02.2026 г. с отбелязване за заплатено от ищеца в полза на адвокат Б. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро.
Въз основа на така посочените обстоятелства съдът намира, че справедливият и обоснован размер на дължимото в полза на адвокат Б. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по делото, възлиза на тази сума, която следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно дисциплинарното наказание „Забележка”, наложено на основание чл. 188, т. 1 и чл. 187, ал. 1, т. 8, предл.първо, КТ на ищеца И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, със Заповед № РД-09-25/28.01.2026год. на директора на ответника-работодател – „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б. ***.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б. ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да 4 заплати на И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, деловодни разноски в размер от 1000 евро.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б. ***, да заплати на БсРС държавна такса в размер от 40.90 евро.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5