Определение № 748 от 30.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 748 гр. Варна, 30.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500595 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на М. Х. Н., подадена чрез адв. Я., против определение № 1356/19.09.2025 г., постановено по гр.д. № 454/2025 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е върната исковата й молба.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения процесуалния закон и е необосновано. Молила е за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него определение на окръжния съд, редовна е и е допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С исковата си молба, М. Х. Н. е претендирала от Прокуратурата на Република България заплащане на обезщетения за вреди от неоснователно инициирано и поддържано от прокуратурата в периода от 20.03.2024 г. до 13.05.2024 г. производство по чл. 157 ЗЗ вр. чл.155 ЗЗ за настаняването й за задължително лечение. Твърдяла е, че вследствие на инициираното от прокуратурата производство изживяла негативни емоции, стрес, притеснения, страх да не бъде настанена против волята й за лечение, изпадала в паника, станала нервна и раздразнителна влошило се здравословното й състояние, получила пристъпи и припадъци и била приемана за лечение в болница в следващите периоди. Сочила е, че именно защото искането на прокуратурата 1 било неоснователно, то било отхвърлено от съда на две инстанции. В производството пред съда сторила разноски за адвокат в размер на 1 000 лв., които е сочила като имуществени вреди и е претендирала още 30 000 лв. за обезщетение за моралните си страдания. Към исковата молба е представила платежен документ за внесена държавна такса от 10 лв. При горните твърдения (поддържани и с уточнителната молба от 10.09.2025 г.), претенциите на ищцата са за заплащане на обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди от непозволено увреждане в общата хипотеза по чл. 49 от ЗЗД, като не е налице никоя от хипотезите (по чл.1 и чл.2) на специалния закон – Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), включително и на визираната от ищцата такава по чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията. Затова и чл. 9а ЗОДОВ (внасяне по тези дела на проста държавна такса) в размер от 10 лв. съгл. чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, не намира приложение. Исковата молба е била нередовна съгл. чл.

128, т.2 ГПК, тъй като към същата не са били представени доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса в размерите съгл. чл. 1 от Тарифата – 4% върху цената на иска. В съответствие с ч. 129 ГПК, съдът е указал на ищцата размера на дължимата държавна такса за довнасяне от 1190 лв. по иска за неимуществени вреди и още 50 лв. по иска за имуществени вреди (допусната е

ОФГ при сборуването) и е предоставил на същата едноседмичен срок за поправяне на недостатъка с предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение (връщане на исковата молба).

В срока, считано от връчване на съобщението на 04.09.2025 г., тази нередовност не е била поправена, като с уточняващата молба ищцата е заявила, че е платила държавната такса от 10 лв. по ЗОДОВ и че други такси не дължи. Затова, поради непоправяне на нередовността на исковата молба в срока, същата е подлежала на връщане. В този смисъл и в съответствие с разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК, окръжният съд е процедирал правилно.

Оплакванията в жалбата са неоснователни, тъй като основанието на предявения иск е изведено от твърденията на ищцата в исковата й молба и заявеното до съда искане, като посочената от страната правна квалификация не е обвързваща за съда. Затова и в случая при предявени претенции за заплащане на обезщетения от ответника за причинени на ищцата вреди от деликт при липса на специалните хипотези, изрично предвидени в ЗОДОВ, исковете са по чл. 49 от ЗЗД и се дължи таксата от 4% от цената на иска.

Неотносимо е и позоваването на хипотезата на чл.83 от ГПК, тъй като делото не попада в изброените такива по ал.1, а искане в съответствие с ал.2, ищцата не е отправяла до съда.

Затова, като е върнал исковата молба окръжният съд е постановил 2 правилен съдебен акт, който не страда от визираните в настоящата жалба пороци и следва да бъде потвърден.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1356/19.09.2025 г., постановено по гр.д. № 454/2025 г. по описа на Шуменския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му с частна касационна жалба при предпоставките на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 748 гр. Варна, 30.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500595 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на М. Х. Н., подадена чрез адв. Я., против определение № 1356/19.09.2025 г., постановено по гр.д. № 454/2025 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е върната исковата й молба.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения процесуалния закон и е необосновано. Молила е за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него определение на окръжния съд, редовна е и е допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С исковата си молба, М. Х. Н. е претендирала от Прокуратурата на Република България заплащане на обезщетения за вреди от неоснователно инициирано и поддържано от прокуратурата в периода от 20.03.2024 г. до 13.05.2024 г. производство по чл. 157 ЗЗ вр. чл.155 ЗЗ за настаняването й за задължително лечение. Твърдяла е, че вследствие на инициираното от прокуратурата производство изживяла негативни емоции, стрес, притеснения, страх да не бъде настанена против волята й за лечение, изпадала в паника, станала нервна и раздразнителна влошило се здравословното й състояние, получила пристъпи и припадъци и била приемана за лечение в болница в следващите периоди. Сочила е, че именно защото искането на прокуратурата 1 било неоснователно, то било отхвърлено от съда на две инстанции. В производството пред съда сторила разноски за адвокат в размер на 1 000 лв., които е сочила като имуществени вреди и е претендирала още 30 000 лв. за обезщетение за моралните си страдания. Към исковата молба е представила платежен документ за внесена държавна такса от 10 лв. При горните твърдения (поддържани и с уточнителната молба от 10.09.2025 г.), претенциите на ищцата са за заплащане на обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди от непозволено увреждане в общата хипотеза по чл. 49 от ЗЗД, като не е налице никоя от хипотезите (по чл.1 и чл.2) на специалния закон – Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), включително и на визираната от ищцата такава по чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията. Затова и чл. 9а ЗОДОВ (внасяне по тези дела на проста държавна такса) в размер от 10 лв. съгл. чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, не намира приложение. Исковата молба е била нередовна съгл. чл.

128, т.2 ГПК, тъй като към същата не са били представени доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса в размерите съгл. чл. 1 от Тарифата – 4% върху цената на иска. В съответствие с ч. 129 ГПК, съдът е указал на ищцата размера на дължимата държавна такса за довнасяне от 1190 лв. по иска за неимуществени вреди и още 50 лв. по иска за имуществени вреди (допусната е

ОФГ при сборуването) и е предоставил на същата едноседмичен срок за поправяне на недостатъка с предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение (връщане на исковата молба).

В срока, считано от връчване на съобщението на 04.09.2025 г., тази нередовност не е била поправена, като с уточняващата молба ищцата е заявила, че е платила държавната такса от 10 лв. по ЗОДОВ и че други такси не дължи. Затова, поради непоправяне на нередовността на исковата молба в срока, същата е подлежала на връщане. В този смисъл и в съответствие с разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК, окръжният съд е процедирал правилно.

Оплакванията в жалбата са неоснователни, тъй като основанието на предявения иск е изведено от твърденията на ищцата в исковата й молба и заявеното до съда искане, като посочената от страната правна квалификация не е обвързваща за съда. Затова и в случая при предявени претенции за заплащане на обезщетения от ответника за причинени на ищцата вреди от деликт при липса на специалните хипотези, изрично предвидени в ЗОДОВ, исковете са по чл. 49 от ЗЗД и се дължи таксата от 4% от цената на иска.

Неотносимо е и позоваването на хипотезата на чл.83 от ГПК, тъй като делото не попада в изброените такива по ал.1, а искане в съответствие с ал.2, ищцата не е отправяла до съда.

Затова, като е върнал исковата молба окръжният съд е постановил 2 правилен съдебен акт, който не страда от визираните в настоящата жалба пороци и следва да бъде потвърден.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1356/19.09.2025 г., постановено по гр.д. № 454/2025 г. по описа на Шуменския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му с частна касационна жалба при предпоставките на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3