Решение № 565 от 17.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Бургас, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20262100500641 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по повод въззивна жалба,подадена от Н. Х. К. чрез пълномощника му адв.Сава Каров срещу съдебно решение № 134 от 20.01.2026г.,постановено по гр.д.№ 6743/2024г.по описа на БРС в отхвърлителната му част.

С обжалваното съдебно решение БРС е приел за установено по реда на чл. 422 ГПК, че А. Б. Б., ЕГН **********, адрес: *** дължи на Н. Х. К., ЕГН **********, адрес: *** сумата 2704,73 евро (две хиляди седемстотин и четири евро и 73 евроцента), представляваща главница по неформален договор за паричен заем (за предоставени суми в периода 13.12.2022 г. – 01.03.2023 г. и на 22.03.2023 г.), ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от 06.06.2024 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3686/2024 г. на БРС, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за сумата от 1942,91 евро поради плащане от Б. в хода на производството, както и е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над сумата от 4647,64 евро до пълния претендиран размер от 11 112,42 евро (формирана от дадени суми в периода 03.03.2023 г. – 30.05.2024 г.) като неоснователен.

С въззивната жалба решението на БРС е оспорено като неправилно в частта,с която е била отхвърлена исковата претенция на въззивника за разликата над 4467.64 евро, като се иска отмяната му в тази част и постановяване на въззивно решение,с което да се приеме за установено,че ответникът дължи на ищеца допълнително още 25.57 евро главница и 1004.69 1 евро за посочената в първото съдебно заседание дължима лихва от 1965 лв.

Изложени са аргументи,че съдът е приел в мотивите на решението си,че Б. е получил сумата от 9900 лева,като останалото са лихви ,но са пропуснати отбелязаните между 22.03.2023г.и 30.05.2023г.50 лева,с което получената сума става 9140 лв.-точно толкова,колкото ги е заявил ответникът в първото съдебно заседание/протокол от 30.01.2025г.,ред последен/,където е записано „реално получената сума“,което означава,че ответникът си е водил добре сметките за получените и дължимите пари.На следващо място ответникът Б. в първото съдебно заседание е заявил,че предлага да възстанови на ищеца сумата от 11500 лева,от които като се приспаднат получените 9140 лв.,до сумата от 11500 лв.остават 1965 лв.за лихвите,а той като щедър човек му предлага да му плати 11500 лв.,с разликата от които/450 лв./да си покрие част от разноските по делото.Тъй като става въпрос за лични изявления на ответника в съдебно заседание,те няма основание да не бъдат зачетени ,още повече,когато се потвърждават от саморъчно написаните от него записи за получените в заем парични средства,които той не са оспорени. На трето място в жалбата се сочи,че е било установено безспорно виновно поведение на ответника,който дори ако се отчете завишеният размер предявени като искане парид с възражението по чл.414 ГПК е довел до водене на делото и не е резонно той да определя колко да бъдат разноските на ищеца.Касае се за получена сума в сериозен размер и само и единствено поради предприетото за съдебно събиране на същата се е стигнало до частично погасяване ,но не следва да се изключват и все още дължимите дадени парични средства,както и разноските за двете съдебни производства-държавни такси,адвокатски възнаграждения,защото противното означава да бъде адмирирано неправомерното поведение на ответника. На последно място се изтъква,че дори в писмените бележки ответникът признава,че дължи още 8200 лв.или 4205 евро,което обаче не отговаря на постановеното съдебно решение,с което му се възлагат 2704.73 евро-това са 1500 евро разлика при несъмнено направено признание от ответника.Моли се за отмяна на решението на БРС в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на исковите претенции в техния пълен размер.Претендират се и разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,се явява лично и с адв.Каров,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемият,редовно уведомен,се явява лично,оспорва въззивната жалба,няма доказателствени искания.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.

По същество БОС намери въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

Пред БРС ищецът е предявил срещу ответника установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на парични задължения на ответника по устни договори за заем,в общ размер на 21 734 2 лева сборна главница,ведно със законната лихва върху сборната главница, считано от 06.06.2024 г. до окончателното й изплащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 3686/2024 г. на БРС.

Сумата от 21734 лева е претендирана от ищеца само като главница.

Обезщетение за забава в размер на законната лихва е претендирано от 06.06.2024г.,като липсват твърдения както в заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК,така и в исковата молба,че част от сумата ищецът претендира като лихва върху главниците.

Ответникът е направил признание,че действително е получил суми от ищеца като заем до 03.03.2023 г. и след това на 22.03.2023 г. и 30.05.2023 г.

,след което всички посочени от ищеца суми представляват лихва, размерът на която е прекомерно висок и ответникът не е бил съгласен да заплаща лихва,но ищецът сам е добавял суми за лихва към дължимите главници. Направил е възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва.

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявения главен иск по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

Правилно БРС е приел,че предвид направеното от ответника признание на неизгодни за него факти,следва да уважи предявения иск частично- до размера от 9090 лева сборна главница по всички заемни правоотношения до 30.05.2023г.,като не се спори,че изчислението на сумата съдът е извършил въз основа на представения по делото писмен документ, наименуван „заем“ и посочените в него суми.

Основателно е оплакването на въззивника, че съдът е допуснал изчислителна грешка, тъй като е пропуснал да прибави получената от ответника на 22.03.2023г.сума от 50 лв.,която той е признал,че е получил.Видно от исковата молба,ищецът е посочил тази сума,а ответникът в съдебно заседание е признал,че я е получил ,а пълният размер на дължимата от него сборна главница по всички заемни правоотношения възлиза на 9140 лв. При това положение, въззивната жалба следва да се уважи в тази и част, като отхвърлителното решение се отмени в частта до размера от 25.57 евро главница и сумата се присъди с въззивното решение.

В хода на първоинстанционното производство страните са влезли в преговори за постигане на спогодба,като ответникът е направил волеизявление,че се е съгласил освен главницата в размер на 9140 лв.,да заплати на ищеца и лихви за забава,като пълният размер на сумата,която ответникът се е съгласил да заплати е 11 500 лв.,както и разноските по делото.

Производството по делото е било спряно,а ответникът е изплатил на ищеца сумата от 3 800 лв.,но е преустановил плащанията,в резултат на което производството е било възобновено и приключило с обжалваното решение.

При постановяване на решението,БРС е приел,че въз основа на признанията на ответника,кореспондиращи с писмения документ,наименуван „заем“ пълният установен размер на главницата е 9090 лв.,който въззивната 3 инстанция коригира на 9140 лв. Съдът е взел предвид извършените доброволни плащания от ответника в размер на сумата от 3800 лв.,като за същата е отхвърлил иска като погасен поради плащане в хода на производството,а за сумата от 5290 лева е уважил иска. С въззивното решение искът се уважава допълнително за още 50 лв.главница.

Действително,в писменото становище на ответника,представено пред БРС и от волеизявлението му,направено в съдебното заседание във въззивното производство става ясно,че съобразно постигнатата с ищеца договореност,ответникът признава,че след плащането на сумата 3 800 лв., той дължи на ищеца още 4205 евро,плюс разходите за възнаграждение на адв.Каров.

С въззивната жалба обаче се претендира присъждане на сумата от 1004.69 евро за посочената в първото съдебно заседание дължима лихва от 1965 лв.,съобразно предложението на ответника за обезщетяване на ищеца за неизпълнението на задължението му да върне получените в заем суми.

Макар,че дължимостта на горепосочената сума като лихва върху главницата да не се оспорва от ответника,същата е процесуално недопустимо да бъде присъждана в настоящото производство,тъй като ищецът е претендирал както в заявлението по чл.410 ГПК,така и в исковото производство само главница по договори за заем. Присъждането на лихва в настоящото производство би представлявало произнасяне на съда по непредявен иск,което би довело до процесуална недопустимост на решението му в тази част. При това положение,въззивната жалба в тази и част следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Предвид изхода от въззивното обжалване съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени понесените съдебно – деловодни разноски съразмерно на допълнително уважената част от иска. Във въззивното производство са претендирани 400 евро за адвокатско възнаграждение и 20.61 евро държавна такса. За първоинстанционното и заповедното производства БОС присъжда допълнително още 15 евро разноски,а за въззивното производство- 10.50 евро съразмерно на уважената част от претенцията по въззивната жалба.Въззиваемият също има право на присъждане на разноски,но съдът не му присъжда разноски,тъй като няма такова искане и доказателства за направени разноски.

Водим от горните мотиви,Бургаският окръжен съд съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ съдебно решение № 134 от 20.01.2026г.,постановено по гр.д.№ 6743/2024г.по описа на БРС в частта,с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от Н. Х. К., ЕГН **********, адрес: *** по реда на чл. 422 ГПК иск срещу А. Б. Б., ЕГН **********, адрес: *** до размера от 50 лв. и вместо него в отменената част ПОСТАНОВЯВА:

4

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,че А. Б. Б., ЕГН **********, адрес: *** дължи на Н. Х. К., ЕГН **********, адрес: *** ДОПЪЛНИТЕЛНО още 50 лв./25.57 евро/,представляваща главница по неформален договор за паричен заем за предоставена сума в размер на 50 лв. на 22.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2024 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3686/2024 г. на БРС.

ПОТВЪРЖДАВА решението на БРС в останалата обжалвана отхвърлителна част –за сумата 1004.69 евро .

ОСЪЖДА А. Б. Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Н. Х. К., ЕГН **********, адрес: *** сума в размер на 25.50 евро, представляваща направените от въззивника съдебно-деловодни разноски във въззивното,първоинстанционното и заповедното производства.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5