Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1972 от 18.08.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2032/2022
Вид
Определение № 1972
Подписан
18.08.2022
В сила
18.08.2022
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Величка Петрова Белева, Елена Захариева Калпачка

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 ал. 3 изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1972 гр. Пловдив, 18.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Величка П. Белева

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20225300502032 по описа за 2022 година Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД, ЕИК 202527341 срещу Разпореждане № 14862/28.06.2022 г., пост. по ч.гр.д. № 9348/2022 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението на дружеството за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжник М.Ю.Х., ЕГН - **********. Поддържаните оплаквания са за неправилност на разпореждането, искането – за неговата отмяна и издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за паричните вземания, предмет на депозираното от жалбоподателя – молител в производството, заявление.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, процедура по чл.

276 от ГПК в случая не се изпълнява. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С подаденото заявление молителят „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД, ЕИК 202527341 е претендирал издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за парични вземания срещу длъжника М.Ю.Х., ЕГН – **********, произтичащи от Договор заем № 3952335/15.10.2020 г., сключен между Х. като заемополучател и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД като заемодател и Договор за предоставяне на поръчителство, също с дата 15.10.2020 г. и също с № 3952335, сключен между Х. и „ Файненшъл България „ ЕООД, ЕИК 202513690 като поръчител. Вземанията са както следва: По договора за заем - 676,64 лв. главница, 58, 56 лв. договорна / възнаградителна / лихва за период 30.10.2020 г. – 02.04.2021 г., 77,34 лв.

1 обезщетение за забава за период 03.04.2021 г. – 22.03.2022 г. и 60 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията / изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори, лични посещения и др. /; По този договор и по договора за поръчителство – 444, 80 лв. незаплатено възнаграждение на поръчителя. Заявителят поддържа да се явява титуляр на процесните вземания срещу Х., тъй като поръчителят „ Файненшъл България „ ЕООД е заплатило на „ Изи Асет Мениджмънт „ АД горепосочените непогасени от Х. негови задължения по договора за заем и така е встъпило в правата на удовлетворения кредитор за тях, а с последващ договор за цесия е прехвърлило на „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД тези си вземания, както и вземането си за възнаграждение по договора за поръчителство.

Към заявлението са приложени договора за паричен заем, договора за поръчителство и приложения към същите.

За да отхвърли заявлението районният съд е приел че претендираното възнаграждение на поръчителя е уговорено като условие за сключване на договора за заем – видно от самия договор, следователно същото съставлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, който е следвало да бъде включен в ГПР по кредита, което не сторено. Поради което е налице обоснована вероятност договорът за заем № 3952335/15.10.2020 г. да е изцяло недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, в която хипотеза - съгласно чл. 23 от ЗПК, заемодателят има задължението да върне само чистата стойност на кредита, но не и лихви и другите разходи по същия.

Заявлението в случая е отхвърлено и досежно главницата, като в тази насока е прието, че предвид сочените от молителя плащания по кредита от заемополучателя Х., то главницата явно не се дължи в заявения размер, а в настоящото производство липсва възможност за съда да изследва действителния дължим размер. За пълнота съдът е посочил също така че вземането от 60 лв. за разходи и такси за извънсъдебно събиране на заема, се основава на неравноправни клаузи от договора – в противоречие с разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, което е самостоятелно основание за неговата недължимост.

Поддържаните в частната жалба оплаквания се свеждат до възражения за неправилност на изводите на съда за неравноправни клаузи и недействителност на договора за потребителски кредит, евентуално за присъждане на претендираната главница – чистата стойност на кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

Жалбата настоящата инстанция намира за неоснователна.

Споделят се изцяло изводите на районния съд – по изложените от него мотиви, за наличие на хипотеза на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК, при която съдът не може да издаде заповед за изпълнение когато искането се основава на неравноправни клаузи на договор, сключен с потребител / за които съдът съгласно чл. 7 ал. 3 изр. 1 от ГПК следи служебно / или е налице обоснована 2 вероятност за това. Обжалваното определение, с което заявлението е отхвърлено – в т.ч. и досежно главницата, е правилно и на второ самостоятелно основание. Заявителят основава твърдението си да е титуляр на процесните вземания на договор за цесия, сключен със суброгирания кредитор – поръчителя „ Файненшъл България „ ЕООД. Съгласно задължителното разрешение, дадено в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 4/2013 г. настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл. 417 от ГПК, като в случай че частното правоприемство се основава на договор за цесия/ какъвто е настоящия / на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то / прехвърлянето / действие по отношение на него – чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В случая договора за цесия не е представен към заявлението, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Така не е установено заявителят да има качеството на кредитор, което – както се каза по горе, е самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за контрол на просрочени задължения „ ООД, ЕИК 202527341 срещу Разпореждане № 14 862/28.06.2022 г., пост. по ч.гр.д. № 9348/2022 г. на Районен Съд – Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението на дружеството за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.Ю.Х., ЕГН – **********.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3