Решение № 190 от 16.05.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Плевен, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря Й. СТ. К. като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20234400500205 по описа за 2023 година

Въззивно обжалване .

С РЕШЕНИЕ № 1693/16.11.2022г., постановено по гр.д.№ 3152/ 2022 г. на Плевенски районен съд ОСЪЖДА на основание чл.558, ал.5 вр.чл.557, ал.1 от КЗ Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Г.И. *** ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Д., ЕГН **********, от с.Г.М., ул.Р. ***, сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –душевни болки и страдания, вследствие на смъртта на Б.Г.П., починал на 05,11,2018 г. в резултат на настъпило ПТП с МПС Ф.П. с рег.№***, като МПС е без задължителна застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата ИМ – 07,06,2022 г., до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 19 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И

НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Г.И. *** ДА ЗАПЛАТИ на П. Д.

Д., ЕГН **********, от с.Г.М., ул.Р. ***, сумата от 130,56 лева,представляваща лихва за забава за периода от 21,04,2022 г. до 06,06,2022 г., като за разликата до претендираните 5789,73 лева и за периода 07,06,2019 г.

–

20,04,2022 г.

ОТХВЪРЛЯ

ПРЕДЯВЕНИЯ

ИСК

КАТО

НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 вр.ал.1 от ЗАдв. Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Г.И. *** да заплати на адв.Н. М. от ПАК, от гр.Плевен, деловодни 1 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 595,38 лева съразмерно с уважената част от иска.

Това решение е било връчено на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Г.И. №2, ет.4 на 28.11.2022г., а на П. Д. Д.,,чрез пълномощника и адв.Н.М. –на 21.11.2022г.

1.

На 09.12.2022г. по пощата е подадена въззивна жалба от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр.С.,чрез юрисконсулт Й. Ш. срещу РЕШЕНИЕ № 1693/16.11.2022г., постановено по гр.д.№ 3152/ 2022 г. Плевенски районен съд.

При проверката за редовност и допустимост на въззивната жалба Плевенски окръжен съд установи следното :

Жалбата е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса . Жалбата има необходимото съдържание, посочено в чл. 260 от ГПК.

С нея не са направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства от въззивната инстанция и не са представени нови писмени доказателства. ПлОС ,обаче констатира известна неточност и неяснота на въззивната жалба,тъй като макар в началото на въззивната жалба да е изразена неудовлетвореност от всички осъдителни части на решението на РС –Плевен, то във формулираното в края и искане е посочено ,че се иска отхвърляне на предявените искове за заплащане на сумата от 1000лв.като частичен иск за претърпени имуществени вреди . От това става неясно за ПлОС,дали решението са обжалва в частта за присъдената сума от 10 000 лв. или само в частта за присъдена сума в размер на 1000лв., колкото е бил първоначално предявеният частичен иск. Поради това съдът е указал на жалбоподателя да уточни изрично с писмена молба ,с препис за противната страна в едноседмичен срок от съобщението. С молба от 10.04.2023г. е уточнено ,че решението се обжалва в частта за присъдената сума от 10 000 лв.,каквато е претенцията след направеното увеличение на иска , а не само за сумата 1000лв. .

Представен е бил препис от въззивната жалба ,който е бил връчен на въззиваемата страна по делото,чрез пълномощника и адв.Н. М. .

2. От въззиваемата страна не е бил подаден писмен отговор на въззивната жалба, но е подадена в срока по чл. 263 , ал. 2 от ГПК НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от П. Д. Д.,чрез пълномощника и адв.Н.М. срещу тази част от РЕШЕНИЕ № 1693/16.11.2022г., постановено по гр.д.№ 3152/ 2022 г.на Плевенски районен съд с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за разликата над 10 000лв. до претендираните 19 000,00 лева ,както и в частта с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за разликата над 130,56 лева, до претендираните 5789,73 лева.

Тази жалба е подадена в срока по чл. 263,ал. 2 от ГПК, има необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК и по нея не се дължи внасяне на държавна такса ,тъй като ищцата е била освободена от ПлРС от това задължение на осн. чл. 83,ал.2 от ГПК.

Препис от насрещната въззивна жалба е бил изпратен на противната страна 2

- Гаранционен фонд,който е получен от него на 27.02.2023г.

На 10.03.2023г. по пощата,т.е в срока по чл.263,ал. 3 от ГПК , е постъпил писмен отговор от Гаранционен фонд срещу насрещната въззивна жалба, според който тя е неоснователна. С този писмен отговор не са направени искания за събиране на нови доказателства пред ПлОС.

Плевенски окръжен съд, като разгледа двете въззивни жалби по реда на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно с наведените в жалбите оплаквания ,намира ,че Плевенски районен съд е постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на спора и правилно решение,което не страда от сочените във въззивните жалби пороци,поради което следва да бъде потвърдено .

При това въззивната инстанция намира ,че в случая са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на РС-Плевен

, в които са изложени съображения по всички значими за изхода на делото спорни въпроси ,в т.ч. и по наведените от ответната страна възражения, като ще бъдат изложени само някои допълнителни съображения в подкрепа на направените от РС-Плевен изводи относно възприетата фактическа обстановка по делото ,както и по отношение на приложението на материалния закон към тази правилно установена фактическа обстановка.

Всъщност по делото няма спор между страните по отношение на фактическата обстановка от която ищцата извлича претенцията си и която е правилно установена от Плевенски районен съд и която включва следните съществени елементи :

Установено е настъпването на ПТП на 05,11,2018 г., на път PVN 1047 на около 3 км след с.С., посока с.Г.М., при което лек автомобил с рег.№***, марка Ф.П., без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, управляван от Б.Ш.А.,който е бил неправоспособен и управлявал автомобила с несъобразена скорост, загубил контрол над него, напуснал платното за движение в дясно по посока на движението и се блъснал в крайпътно дърво, като причинил ПТП с три починали лица,едното от които е Б.Г.П.,като смъртта му се дължи на ЧМТ; настъпила е по механизма на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, като уврежданията са в резултат на условията на станалото ПТП. Установено е също така ,че ищцата П. Д. Д. е баба на починалия Б.Г.П.,т.е. налице е родствена връзка между тях.

Спорният въпрос е свързан с това има ли право в конкретния случай бабата на починалия Б.Г.П. да претендира и да получи обезщетение за претърпени от нея болки и страдания, поради смъртта му и това е по-скоро правен въпрос , а не фактически и този спорен въпрос произтича не толкова от приложимия закон/ нормите на чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД / , а от разрешението, дадено с

Тълкувателно решение №1 от 21,06,2018 г. по тълк.д. №1/2016 г., ОСНГК на ВКС,с което беше прието,че когато претенцията е предявена от братя и сестри или от бабата и дядото , то за да бъде основателна претенцията , е необходимо да се установи, че се касае до 3 изключение, свързано със създадена толкова трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и с произтекли от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай да е справедливо да бъдат обезщетени.

Според настоящия съд, въпросното ТР е вътрешно противоречиво ,тъй като веднъж в него се приема че „ в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите ,съответно бабите дядовците и внуците ,са част от най-близкия родствен и семеен кръг …“,което разбиране, ако се изтеглят логическите му консеквенции , предполага извеждането на оборима презумпция , че всички лица от този най-близък родствен и семеен кръг поначало търпят неимуществени вреди от смъртта на починалия си родственик и вече е само въпрос на конкретно доказване какъв е размера на тези болки и страдания , но заедно с това по-нататък в това решение пък се приема ,че такова обезщетение се дължи само по изключение –когато претендиращия обезщетение докаже ,че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.

Въвеждането на критерия „значителност“ на търпените от ищците болки и страдания за да се обоснове правото на тази категория пострадали лица на обезщетение е погрешно ,тъй като въпроса дали те са значителни, е въпрос не по основанието на иска за обезщетение на имуществени вреди , а касае неговия размер. По тази причина критерият значителност на вредите не би следвало да бъде от значение при преценката за това дали изобщо ищецът има право на обезщетение,както се приема в ТР , а би следвало да се отрази само върху неговия размер.

Сходни съображения важат и по отношение на възприетия в ТР критерий „продължителност“ на търпените болки и страдания,който би следвало да рефлектира само върху размера на дължимото обезщетение , а не върху това дали такова обезщетение изобщо се дължи или не.

По този начин ,според въпросното ТР излиза ,че не само размерът на обезщетението ,но и кръгът на лицата, които могат да получат обезщетение, се определя по справедливост, с оглед действителните отношения между починалия и лицето, което следва да е в особено близки и трайни житейски отношения /извън обичайната родствена връзка /с починалия , чиято смърт е причинена от непозволено увреждане,или нормата на чл. 52 от ЗЗД ,която поначало се отнася само до определяне размера на обезщетението ,се пренася и върху преценката за основанието на иска ,т.е. разширително се тълкува материалноправната норма,която касае само размера на претенцията.

Тъй като ,обаче , въпросното ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС е задължително за настоящия съд , то се налага изследването на въпроса дали в конкретния случай между ищцата и починалият и внук , е била изградена толкова близка и трайна житейска връзка ,която да надхвърля формалната връзка на родство , така че поради загубата на родственика 4 ищцата да търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.

Според съда , от показанията на разпитаните като свидетели В.Д. и Г. Д. се установява, че ищцата е гледала детето преди да замине за Испания при майка си /т.е. през този период майчината,родителската грижа е била изцяло заменена от грижата ,полагана от бабата за нейния внук / , а при заминаването му за Испания отношенията помежду им съвсем не са били прекъснати , а те са се чували непрекъснато по телефона , а пък при връщането му в България също е продължила да се грижи за него .

Свидетелите установяват ,че в момента/към датата на депозиране на показанията / ищцата е все още на антидепресанти, а от стреса са й изпадали зъбите,което съдът възприема като достатъчно категоричен израз на сериозността и дълбочината на търпяното от ищцата страдание .

Свидетелката Г. П./ майка на Б.Г. и дъщеря на ищцата/ определено в показанията си поставя знак на равенство между търпените от ищцата болки и страдания, и тези ,които самата тя като майка е претърпяла –„мама много зле го понесе ,както и аз , разболяхме се и двете ,постоянно сме на хапчета“.

В т.см. съдът приема ,че от показанията на двамата свидетели се установява наличието именно на такава близка , трайна и пълноценна житейска връзка между бабата и нейния внук,която надхвърля формалната връзка на родство помежду им и поради която ищцата е претърпяла и продължава да търпи болки и страдания от загубата на внука си,които следва да бъдат обезщетени.

Разпечатката съдържа 47 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/65b2127c-774c-4d4d-a299-c614b4265a55