Присъда № 113 от 16.09.2022, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 113 от 16.09.2022 год. по НОХД № 859/2022 год. на СлРС изготвени на 20.09.2022 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия ИВ. ХР. К. за престъпление по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанията на подсъдимия, да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, предл. 2 от НК, а именно наказание „Пробация“, като бъдат определени задължителните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца, два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за същия срок.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият ИВ. ХР. К. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за стореното и моли да му бъде наложено наказание „Обществено порицание”.

Адв. П. от АК - Сливен – служебен защитник на подсъдимия К., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подсъдимия К. наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т.

2, б. „Б“ от НК, като се замени наказанието „Лишаване от свобода“ с „Обществено порицание”.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият ИВ. ХР. К. е непълнолетен, с основно образование, не женен, учи, не работи, неосъждан.

Свид. Д. Ж. ИВ. била родена на ***** год. в град Сливен. Около средата на 2021 год. тя се запознала с непълнолетния подс. К.. Започнали да излизат заедно и се срещали.

На 21.01.2022 год. вечерта свид. Д.И. и подс. К., който живеел в гр. Ш., се уговорили да се срещнат. Подс. К. отишъл с кола до град Т. и взел свид. Д.И.. Подс. К. бил решил двамата да отидат до гр. Ш., като пристигнали там с колата на чичото на подс. К.. Подс. К. и свид. Д.И. се разходили до училището. Разговаряли, а свид. Д.И. му казала, че баща й тази вечер ще заминава за Германия. Свид. Д.И. и подс. К. решили да отидат в гората, като това се случило вече след полунощ, а именно – на 22.01.2022 година.

Двамата се целували и прегръщали. Подс. К. попитал свид. Д.И. дали иска да бъде с него и тя отговорила утвърдително. Тогава подс. К. завел свид. Д.И. в дома на 1 леля му. Двамата – подс. К. и свид. Д.И. били съгласни на интимност един към друг, но без полов акт. Като останали сами в една от стаите започнали да се прегръщат и целуват, след което си съблекли и дрехите. Подс. К. легнал срещу свид. Д.И., като се възбудил. Осмуквал кожата й в областта на шията и гърдите. Известно време си търкал половия член по бедрата й, опипвал я по гърдите, след което постигнал полово удовлетворение. Извършеното спрямо свид. Д.И. било с нейно съгласие. Впоследствие подсъдимият разговарял с родителите си и разбрал, че майката на момичето я търси.

След намеса на служителите на РУ – Т., двамата били установени от органите на реда.

От заключението на изготвената по делото съдебно - медицинската експертиза е видно, че при прегледа на подс. К. били видни кръвонасядания, които добре отговарят да са получени вследствие засмукването на кожата и създаване на отрицателно налягане на мястото на засмукването на кожата, при което се получава разкъсване на стените на капилярите на кожата и образуване на кръвонасядане вследствие създадения вакуум; както и че в такива случаи се говори за кръвонасядания при т. нар.

„сексуални игри“. Посочено е в експертизата, че при прегледа и освидетелстването на лицето и данните от допълнителните изследвания сочат, че освидетелстваният е бил в състояние да извърши действия с цел възбуждане на сексуално желание или да задоволи сексуални потребности възникнали в него по един или друг начин.

От заключението на изготвената по делото съдебно - медицинската експертиза е видно, че при прегледа на свид. Д.И. са установени на дясната половина на шията отстрани, както и по предната повърхност на шията и в областта на лявата гърда, кръвонасядания с елипсовидна форма, като това в областта на лявата гърда съвпада със захапката на човек. Посочено е в експертизата, че същите добре отговарят да са получени вследствие на засмукването на кожата и създаване на отрицателно налягане на мястото на засмукването на кожата, при което се получава разкъсване на стените на капилярите на кожата и образуване на кръвонасядане вследствие създадения вакуум; както и че в такива случаи се говори за кръвонасядания при т. нар. „сексуални игри“.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещото лице, изготвило съдебно-медицинските експертизи, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността му.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372, ал.4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият ИВ. ХР. К. е осъществил състава на престъплението по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 22.01.2022 год. в град Ш., община Т., област Сливен, макар и непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – Д. Ж. ИВ., родена на ***** год., на 11 години от град Т., област Сливен.

2

Блудството е формално престъпление и е довършено с извършването на самото действие с цел възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление, без да е необходимо тази цел реално да е била постигната.

Подсъдимият ИВ. ХР. К. е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, но с нормално за възрастта си интелектуално и физическо състояние, което му е позволявало да разбират свойството и значението на деянието си и да може да ръководи постъпките си. Няма данни към този момент той да е бил със забавено развитие или да е страдал със заболяване, което да не му е позволявало от интелектуална страна да не осъзнава извършеното.

Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него.

Подсъдимият е съзнавал, че извършваните от него действия са с цел да възбуди и удовлетвори половото му желание без съвкупление, както и че пострадалата е малолетно лице.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени съдействието на подс. К. на досъдебното производство, добрите му характеристични данни и чистото му съдебно минало.

Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

Преди да прецени изложените обстоятелства по отношение на подсъдимия ИВ.

ХР. К., съдът редуцира предвиденото в чл. 149, ал. 1 от НК наказание съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция и стигна до извода, че следва да наложи наказание на подсъдимия при условията на чл.

58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по – благоприятно за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината обстоятелства, които съдът приема като многобройни в случая, съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по – благоприятни за подсъдимия при определяне на наказанието му. Ето защо съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, а именно: наказание „Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: гр. Ш., общ. Т., обл. Сливен, ул. *****, за срок от шест месеца като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

Съдът намира искането на защитата на подс. К. за налагане на наказание „Обществено порицание“ за неоснователно, тъй като не отговаря на целите на 3 наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, при определяне на вида и размера на наказанието следва да се вземат в предвид не само целите на индивидуалната превенция, но и целите на генералната превенция. В конкретния случай налагането на наказание „Обществено порицание“ спрямо подс. К., няма да постигне целите нито на индивидуалната превенция, нито на генералната превенция.

Последните биха били постигнати с налагане на наказание „Пробация“, тъй като подсъдимият е извършил тежко умишлено престъпление. Подс. К. е знаел, че пострадалата е на 11 години, като това не му е попречило да извърши престъпното деяние, което разкрива висока степен на обществена опасност на деянието на подсъдимия.

Така определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимия и съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият ИВ. ХР. К. беше осъден да заплати направените по досъдебното производство разноски в размер на 702,00 лева (седемстотин и два лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжна прокуратура – Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 113 гр. Сливен, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева

Съдебни

Миглена Богомилова Николова заседатели: Стоянка Георгиева Й. при участието на секретаря Галина Едр. Пенева и прокурора Ел. Хр. П. като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело от общ характер № 20222230200859 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. ХР. К. – роден на ***** г. в гр.Сливен, жител и живущ в гр.*****, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, учи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 22.01.2022 г. в град Ш., община Т., област Сливен, макар и непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – Д. Ж. ИВ., родена на ***** г., на 11 години от град Т., област Сливен, поради което и на основание чл.149, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.58А, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.“Б“ от НК му НАЛАГА наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, а именно: гр.*****, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице ДВА 1 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.