Определение № 387 от 21.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 387 гр. Велико Търново, 21.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600323 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 8 от НПК.

Образувано е по частен протест на Окражна прокуратура Русе против Определение № 515/14.10.2026 г. , постановено по ЧНД № 924/2026 г. по описа на ОС Русе, с което спрямо обвиняемия К. К. Х. е взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 3000 евро по досъдебно производство № 725/2026 г. по описа на Второ РУ Русе, пр. пр. № 3303/2026 г. на ОП – Русе, с наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Оспорва изводите на съда за липса на реална опасност от укриване и извършване на престъпление.

Излага, че повдигнатото обивение спрямо Х. по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от НК е за тежко умишлено престъпление, като е налице реална възможност да въздейства върху неразпитани до момента свидетели или по друг начин да осуети разкриването на обективната истина. В заключение излага, че с постановената мярка „Гаранция в пари“ не е постигнат спрведлив баланс между общствения интерес, изискващ ефективно, бързо и безпрепятствено разследване на тежки престъпления и правото на лична свобода, а това не може да бъде гараитирано в достатъчна степен от взетата марка за неотклонение. В изложения смисъл и по реда на настоящото производство отправя искане за отмяна на постановеното определение, с което е взета мярка за неотклонение „Гаранция в праи“ в размер на 3000 евро и вземане на най - тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура заема становище атакуваното определение да е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и взета най – тежката мярката за неотклонение – „задържане под стража“.

Защита т а на обвиняемия, оспорва протеста, като неоснователен, развивайки подробно доводите и аргументите си в тази посока, като моли съда да потвърди оспорения съдебен акт.

Обвиняемият изразява съжаление за случилото се и моли мярката му да бъде потвърдена.

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите на страните и извърши проверка изцяло по обосноваността и 1 законосъобразността на атакуваното определение, намира за установено следното:

Частният протест е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява допустим, а разгледан по същество е неоснователен.

От матриалите по делото е установимо, че К. Х. е привлечен към наказателна отговорност за деяние по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от НК, кото се явява тежко умишлено престъпление по сисъла на закона, и за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 2 до 8 години.

Първоинстанционният съд е приел в своя акт, че от събраните до момента доказателства по делото може да се изведе обосновано предположение за авторството на деянието, за което Х. е привлечен да отговаря, позовавайки се на показанията на разпитаните свидетели, частичните обяснения на обвиняемия, протоколи за оглед на местопроизшествие, освидетелстване на лица и приложените към същите фотоалбуми, заключенията по - съдебномедицинска, технически, химическа и биологическа експертизи.

Освен това приел, че от данните по делото не може да се изведе наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, аргументирайки се с наличието на постоянен адрес, съчетан с чистото му съдебно минало, липса на данни за каквито и да било други противообществени прояви, положителни характеристични данни за личността му от работодателя и кмета на населеното място, в което живее. Обсъждайки горните обстоятелства, достигнал до извод, че не би могло да се приеме, че единствено поради тежестта на престъплението, неговата обществена опасност и високата санкционна рамка са налице предпоставки за оценка на риска от укриване и извършване на престъпление като реален. Приел, инкиминианите действия на обвиняемия да представляват инцидентна и изолирана проява в неговия живот, а не такива оценени от прокуратурата като трайна негова престъпна проява.

Анализирайки горните обстоятелства, съобразно изискуемостта на разписаното в чл.

56, ал. 3 от НПК и преценявайки изключително ниската степен на обществена опасност на обвиняемия Х., първостепенният съд отхвърлил доводите и аргументите на прокуратурата за вземане на най – тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като преценил за адекватна и съответна на изискванията на закона – „Гаранция в пари“ в размер на 3000 евро, определяйки същата като балансираща между обществения интерес и личния такъв.

Настоящият състав на апелативния съд намира, че от събраните по делото доказателства към настоящия момент може да се направи съвсем обосновано предположение, относно съпричастността на обвиняемия към деянието, за което привлечен да отговаря, а именно по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от НК, което не се спори и от страните по делото. Тези изводи се извличат от събраните по делото гласни доказателства, свидтелеските показания на - И. И., В. М., Н. М., Н. И., В. И., Й. Й., Б. Г., З. А., И. Д., М. А., Р. Р., С. К., М.

С., Д. И., Ц. Й., Л. И., Д. Г., С. Г., частично обясненията на обвиняемия, протоколи за оглед на местопроизшествие, за освидетелстване на лица, ведно с фотоалбумите към същите, протоколи за доброволно предаване , заключенията по съдебномедицинската експертиза , техническата такава , химическа и би5ологическа.

Правилно и законосъобразно окържният съд е достигнал до извод, че липсва каквато и да е реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, в каквато насока са доводите на прокуратурата в депозирания частен протест. Настоящият състав напълно се съгласява с изводите на първата инстанция, тъй като същите са доказателствено обезпечени от събраните писмени доказателства – изключително положителни характеристични данни от кмета на населеното място, в което живее обвиняемия и от настоящия м у работодател. Обвиняемият Х . е личностно и социално интегриран, трудово ангажиран и с чисто съдебно минало. Изброените го характеризат като личност с изключително ниска степен на обществена опасност, независимо от това, че деянието се явява със завишена такава спрямо личната на дееца. Поради изложеното от настоящия съд, искането на прокуратурата в частния протест за вземане на мярка „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Х., се явява изцяло неоснователно. Първостепенният съд правилно и законосъобразно е преценил вида на мярката за неотклонение, която следва да се вземе по отношение на обвиняемия - „Гаранция в пари“, а не поисканата от прокуратурата „Задържане под стража“, като същевременно се е съобразил в достатъчна степен изискванията на чл. 61, ал. 2 от НПК и е определил размер на същата от 3000 евро.

2

Последният се явява съразмеренна установения в декларацията за семейно и материално и имуществено състояние годишен доход, получаван от Х., а именно в размер от 12 760 евро, трудов договор и анекси към същия.

По изложените съоражения и с оглед събраните до момента доказателства –за механизма на нанасяне на травмата и алкохолното опиване на пострадалия, липсата на категорични свидетелски показания за нанасяне на директен удар от страна на обвинемия спрямо пострадалия, както и позитивните характеристични данни за Х., настоящият състав намира частния протест на прокуратурата за неоснователен, поради липса н а законовите предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК за налагане на най-тежката мярка за неотклонение, поради което следва да бъде оставен без уважение, актът на ревизирания съд потвърден.

Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 9 от НПК, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 515/14.10.2026 г., постановено по ЧНД № 924/2026 г. по описа на ОС Русе.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3