Решение № 53 от 12.03.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. К., 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500230 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано след постановяване на решение с №38/09.02.2022г. на ВКС по гр.д.№2750/2021г., с което е отменено решение №260041/08.03.2021г. по в.гр.д.№392/2020г. по описа на ОС-К. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, както и след постановяване на допълнително решение от Районен съд-К. по гр.д.№1318/2019г. по описа на съда.

Предмет на разглеждане са, както следва:

- въззивна жалбa с вх.№14030/10.07.2020г., подадена от "Р.К." ЕООД, ЕИК *********, гр.К., ул.„К. №**, представлявано от управителя И.К.М., чрез пълномощника адв.Д. Д.;

- въззивна жалба с вх.№15006/21.0.2020г., подадена от П. Д. С., съдебен адрес: гр.*****************, чрез адв. А. А. от САК, с адрес на кантората: гр. *****************, двете въззивни жалби, насочени против решение №367 от 15.06.2020г., постановено по гр.д.№1318/2019г. по описа на РС-К., както и

- въззивна жалба с вх.№261184/31.03.2023г., подадена от П. Д. С., съдебен адрес: гр.*****************, чрез адв. А. А. от САК, с адрес на кантората: гр. *****************, против допълнително решение №260007/09.03.2023г., постановено по гр.д.№1318/2019г. по описа на РС-К..

С решение №367 от 15.06.2020г. на КнРС по гр.д.№1318/2019г. „Р.К.“ ЕООД е осъдено да заплати на П. С. сума в размер на 18 000 лева, представляваща обезщетение, определено при съпричиняване на 50% в увреждането от пострадалия, за претърпени от него неимуществени вреди за трудова злополука на 16.07.2018г. в местността „т.б.“ на територията на ДЛС „Осогово“ – К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1

16.07.2018г. до окончателното й изплащане, като претенцията над тази сума до пълния размер от 80 000 лева е отхвърлена; „Р.К.“ ЕООД е осъдено да заплати на С. сумата от 2287.21 лева, от която 2 135.10 лева , представляваща обезщетение, определено при съпричиняване на 50% в увреждането от пострадалия, за претърпените от него имуществени вреди – претърпени загуби, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2018г. и 152.12 лева, представляваща обезщетение, определено при съпричиняване на 50% в увреждането от пострадалия, за претърпените от него имуществени вреди - пропуснати ползи, причинени в резултат на трудова злополука на 16.07.2018г, около 15.30 часа в дърводобивен обект, находящ се в м.„т.б.“ на територията на ДЛС „Осогово“ – К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.06.2019г. до окончателното й изплащане, като за разликата между уважената част на иска за сумата от 2 287.21 лева до пълния му предявен размер за сумата от 4 574.42 лева е отхвърлил иска като неоснователен. Със същото решение е оставено без разглеждане заявеното от П. Д. С. против „Р. Ко ммерс“ ЕООД, искане да бъде осъден последния да заплати на С.***** сумата от 261.33 лева, представляващо незаплатено трудово възнаграждение за периода о т 19.07.2019г. до 01.08.2019г. като недопустимо и е прекратено производството по делото в тази му част. Страните са осъдени за разноски.

Въззивникът „Р.К.“ ЕООД обжалва решението в частта, с която дружеството е осъдено да плати на ищеца в първоинстанционното производство обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, както и разноските по делото. Претендира отмяна на решението в тези части, с оплаквания за неправилност и моли да се постанови друго, с което да се отхвърлят претенциите на С. за неимуществени вреди над 500 лева и над 100 лева за имуществени вреди и да бъде осъден въззиваемия да плати разноските по делото на въззивника.

Дружеството твърди, че С. не е доказал по делото, че на процесната дата е изпълнявал възложени му от работодателя функции, а в случай, че съдът приеме обратното, изтъква наличие на проявена груба небрежност от увреденото лице, до степен освобождаваща работодателя от отговорност за сума над 500 лева за неимуществени вреди и над 100 лева за имуществени вреди. Въззивникът сочи, че по делото било установено, че на служителя бил проведен първоначален и периодичен инструктаж, дадено му било предпазно работно облекло, но ищецът не бил спазил правилата и мерките за безопасност и инструктаж при извършване на процесната работа, с които е бил запознат и по този начин бил станал единствената причина за настъпване на злополуката. Изтъква, че при отрязване на дървото ищецът не бил осигурил падането му на безопасно място; отрязал дървото по начин, че същото е паднало върху друго, от което е счупен клон и този клон го наранил, както и, че С. не бил ползвал лични предпазни средства и облекла, в частност защитна каска, дадени му от работодателя, които биха го предпазили от увреждането или намалили степента на увреждането – факт, установим, според въззивника, както от назначената експертиза, така и от житейската логика. Жалбоподателят „Р.К.“ ЕООД счита, че съпричиняването е в размер на поне 95% от общия вредоносен резултат, поради което с този процент следвало да се намали определеното обезщетение. Намира за неправилен изводът на съда, че съпричиняването е в рамките на 50 %. Намира за справедлив размер за обезщетяване на неимуществени вреди от 5000 лева, който следвало да се намали, поради съпричиняване, каквото съотношение да се приложи и по отношение на имуществените вреди.

По жалбата на „Р.К.“ ЕООД в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от П. С., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и се иска оставянето й без уважение. Според С., по делото било установено, че на 16.07.2018г. същият е изпълнявал трудовите си задължения, съгласно сключения трудов договор. Липсвали доказателства за проявена груба небрежност от страна на пострадалия. Не бил провеждан инструктаж по установения ред и на С. не му били осигурени от работодателя здравословни 2 и безопасни условия на труд според изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Наредба за №РД-07/8 от 20.12.2008г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и здраве при работа, Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Работодателят следвало да докаже при главно и пълно доказване наличието на проявена груба небрежност от страна на служителя. Възраженията за неносенето на предпазна каска били несъстоятелни. Моли се въззивната жалба на „Р.К.“ ЕООД да бъде оставена без уважение.

С въззивната жалба на П. С. се атакува решението на КнРС в отхвърлителните му части и се претендира отмяната му, с искане да бъде постановено друго решение, с което дружеството да бъде осъдено да заплати на С. обезщетение в пълен размер от 80 000 лева за неимуществени вреди и 4 270.19 лева за имуществени вреди за заплатено лечение, сума от 304.23 лева – имуществени вреди във вид на пропуснати ползи и 2 983.88 лева за бъдещи имуществени вреди за срока на инвалидизацията от 20.07.2019г. до 20.07.2020г. Претендира се и лихва, считано от 16.07.2018г. до окончателното изплащане на обезщетенията, както и разноските за двете инстанции.

Въззивникът П.С. изтъква, че по делото било безспорно установено наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник; осъществяването на трудова злополука, претърпяна от работника в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане; неимуществена вреда, респ. имуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените и имуществените вреди. Според същия, районният съд не е спазил ППВС №4/1968г. и съдържащите се в същото указания, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, въвеждаща справедливостта като ръководен принцип при присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на което се било стигнало до необосновано и незаконосъобразно занижаване на дължимото обезщетение, както и не била отчетена динамиката на икономическите процеси в страната, в резултат на което неточно бил определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди, които били доказани в пълния претендиран размер от 80 000 лева.

Изтъква се, че на 03.08.2018 г., след трудовата злополука и след изписването от болничното заведение, ответникът бил посетил ищеца в дома му и при оказване на психически натиск го е заставил да подпише всички документи, представени от ответника по делото и посочени от КнРС при мотивирането на обжалваното решение, за проведени инструктажи и предоставени лични предпазни средства на работника, като тези инструктажи не били реално провеждани и не били раздавани предпазни средства- каски и облекла. Представените частни документи от ответника в настоящото производство нямали доказателствена стойност, защото били изготвени след трудовата злополука и не отразявали реално извършени действия от ответника по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Сочи, че работодателят не му е предоставил предпазна каска; не е поставил знак „задължително използване на защитна каска“ на работните места в дърводобивния обект, на работниците не били провеждани периодични инструктажи за безопасност на труда, а изводите на районния съд в обратен смисъл се считат за неправилни.

Жалбоподателят възразява срещу кредитирането от страна на КнРС на показанията на свидетеля Петров, които следвало да се преценяват на основание чл.172 от ГПК, с оглед трудовата му ангажираност при ответника.

Наред с горното, въззивникът счита, че районният съд неправилно приел, че в случай на носене на предпазна каска от страна на ищеца, то същата би намалила ефекта на кинетичната енергия на дървото и съответно тежестта на травмата, както и сочи, че вещото лице не взело предвид факти, като този, че ищецът продължавал да приема лекарството „*******“, за да не получава ************** и лекарства за главоболието, което го 3 получавал приблизително през ден; имал световъртеж винаги, когато погледне нагоре, при затваряне и отваряне на очи, при поглед наляво и надясно със завъртане на главата, при лягане и ставане; забравял важни събития от личния си живот; постоянно бил в депресивни състояния с раздразнение и нервност; често говорел за трудовата злополука с повишено психическо напрежение и изпотяване; имал загрозяващи и обезобразяващи шевове и вдлъбнатини върху главата си. Не се анализирало, кога тези последици щели да бъдат преодолени във времето. Неправилен бил изводът на вещото лице, че след поучената травма, ищецът не бил с опасност за живота, а това се доказвало с представените по делото медицински документи. Вещото лице не се съобразило с Експертно решение №1464/15.07.2019г. по описа на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД - гр.К. и е дало заключение, че ищецът ще бъде клинично здрав след 3-6 месеца. Представените два амбулаторни листа №000091/21.01.2020г. и №000155/2101.2020г., касаещи ******** на ищеца, като посттравматични увреждания от трудовата злополука също не били взети предвид от СМЕ при отговорите на задачите.

Жалбоподателят подробно аргументира теза за липсва на доказателства – при възложена на работодателя тежест на доказване - за проявена груба небрежност от негова страна, като изтъква, че е изпълнявал с необходимото старание и в съответствие с технологичните правила, възложената работа, когато при случайно събитие едно дърво отскочило и го ударило в областта на главата. Дървото било отрязано технологично правилно в съответствие с правилата за безопасна работа. Не било нарушено нито едно правило от длъжностната характеристика на ищеца. По делото не се установявало ищецът да е проявил липса на елементарно старание и внимание при работата си, доколкото не били изяснени точните обстоятелства за значението на предпазната каска, а неблагоприятните последици следвало да са в тежест на работодателя. Неправилно и незаконосъобразно районният съд бил възприел, че обективният принос на ищеца в съпричиняването на вредоносния резултат следвало да се приеме, че е в размер на 50%.