Определение № 869 от 07.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 869 гр. В.Т., 07.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно гражданско дело № 20234100500584 по описа за 2023 година

Образувано е по въззивна жалба на „М.8“ ЕООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление гр. В.Т., ул. „Т.“ № .. чрез адв. Х. Д.- ВТАК против Решение № 822/20.06.2023г. по гр.д. № 1007/2023г. по описа на Районен съд- В.Т., с което първоинстанционният съд е осъдил „М.8” ЕООД, ЕИК: .... на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД да освободи ползвания по Договор за наем от 01.12.2019г. недвижим имот в гр. В. Т., ул. „Б.” №.., представляващ кафе-аператив с площ 19,70 кв. м, и да предаде държането му на Т. З. К. с ЕГН: **********, Г. А. К. с ЕГН: ********** и Т. А. К. с ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „Б.” №..., както и да заплати направените по делото разноски. В подадената жалба заявява, че намира постановеното решение за недопустимо и моли да бъде обезсилено, а алтернативно- да бъде отменено като необосновано и да бъде постановено ново, с което да се отхвърли исковата претенция. Счита, че в обжалваното решение е налице „плюс петитум“, поради което решението следва да бъде обезсилено. Намира за неправилен изводът на съда, че отправената от ищците до дружеството ответник покана за прекратяване на договора при изричното им позоваване на разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ЗЗД следва да се тълкува като прекратяване на договора по регламентирания в чл. 13, б) от Договора за наем начин, като намира, че такова правно основание не е заявено в исковата молба, нито е поддържано в съдебно заседание. Заявава, че макар и впоследствие към датата на съдебното заседание да е настъпило прекратяване на договора за наем, това прекратяване е поради отправено от ответника предизвестие до наемодателите на осн. чл. 13 в) от Договора. Счита, че ако прекратяването на договора е настъпило на 02.06.2023г., то искът се явява несвоевременно предявен на 03.04.2023г. и следва да бъде отхвърлен. Счита, че в обжалваното решение липсват мотиви относно наведените от ответника доводи за неоснователност на исковата претенция, което представлява съществено процесуално нарушение. Поддържа наведените в отговора на исковата молба и развити в съдебно заседнаие доводи за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, в който въззиваемите твърдят, че жалбоподателят няма правен интерес от въззивната жалба, а разгледана по същество същата е неоснователна. Заявяват, че след постановяване на първоинстанционното решение, ищцата Т. К., действаща лично за себе си и като пълномощник на Г. К. и Т. К., е отправила писмена покана до „М.8“ ЕООД, с която е 1 поканила ответника в седмодневен срок да освободи имота, предмет на договора за наем от 01.12.2019г., като поканата е изпратена на 27.06.2023г. Заявява, че на 04.07.2023 г. в 8:00 часа ищцата Т. К. се явява пред кафе – аперитив, находящ се в град В.Т., ул."Б." № ..., където имотът е бил освободен доброволно от ответното дружество, а ключът от помещението е бил предаден на ищцата Т. К., която вече ползва собствения имот. С оглед принципа на диспозитивното начало на гражданския процес, и доколкото производствата започват по молба на заинтересованите лица, а предметът на делото и дължимата защита и съдействие се определят от ищеца, считат, че в настоящия случай интересът и правата на ищците са напълно удовлетворени след постановяване на позитивния за тях съдебен акт, който е изпълнен доброволно от ответника и страните нямат правен интерес от въззивното производство, поради доброволно изпълнение на обжалваното решение № 822 / 20.06.2023 г. на ВТРС от страна на ответното дружество, поради което намират въззивната жалба на ответното дружество е безпредметна, лишена от правен интерес и молят въззивното производство да бъде прекратено. В случай, че жалбата бъде приета за допустима, то молят същата да бъде отхвърлена като неоснователна, като заявяват, че противно на посоченото съдът не се е произнесъл „екстра петитум“, а е съобразил всички настъпили факти и обстоятелства от значение за делото, настъпили преди устните състезания по делото. Молят да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде оставена въззивната жалба без разглеждане като процесуално недопустима и да бъде прекратено въззивното производство, поради отсъствие на правен интерес от обжалването, тъй като решението е изпълнено доброволно от жалбоподателя, а в случай, че въззивният съд приеме, че е налице правен интерес от обжалването за ответника, то молят да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендират разноски във въззивното производство.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че поддържа жалбата, доколкото неговият клиент е действал добросъвестно, а е осъден да плати разноски по делото. Излага подробни съображения за неоснователност на иска, както и за нарушение на задължението за добросъвестно упражняване на процесуални права от страна на ищците, както и че дружеството- жалбоподател не е станал причина за завеждане на иска.

Ищците чрез процесуалния си представител поддържат отговора на въззивната жалба, като сочат, че в жалбата не се претендира само изменение в частта за разноските, а отхвърляне на предявения иск.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, но за същата липсва правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което жалбата не е процесуално допустима и да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо.

По делото е установено, че на 01.12.2019г. между А. Т.ов К. и ответното дружество е сключен договор за наем, съгласно който на последния за срок от десет години е предоставено ползването на притежавания от наемодателя недвижим имот в гр. В. Т., ул.

„Б.” №.., представляващ кафе-аператив с площ 19,70 кв. м., като в чл. 13, б. „в” от договора страните са уговорили възможност всяка от тях да го прекрати предсрочно с тримесечно писмено предизвестие. На 27.11.2021г. наемодателят починал, като е наследен от съпругата си Т. З. К. и децата си Г. А. К. и Т. А. К.. На 02.03.2023г. наследниците връчили покана до 2 ответника за прекратяване на договора след изтичане на едномесечен срок, както и за освобождаване на отдадения под наем недвижим имот. В указания срок наемателят ги уведомил, че упражнява право на задържане по отношение на вещта до заплащане на извършените от него подобрения. Отправена е покана от ищците от 27.06.2023г. до ответното дружество/изпратена на 27.06.2023г/, в която се заявява, че договорът се счита за прекратен, считано от 02.06.2023г. и го кани в седемдневен срок от получаване на поканата да освободи имота, предмет на договора, и да предаде ключа, както и да заплати сметките за ползваните консумативи за вода и ел. енергия. Ответното дружество е изпратило отговор – покана, в който заявява, че приканва ищците да заповядат, за да бъде предадено с приемопредавателен протокол помещението и ключовете за него на 04.07.2023г. от 08.00 часа до 8:15 ч. Представен е приемо-предавателен протокол, изготвен на 04.07.2023г., подписан от управителя на „М.8“ ЕООД , Т. К. и двама свидетели.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С право да обжалва разполага всяка от страните по първоинстанционното производство. Както правото на иск, така и правото на обжалване обаче предпоставя интерес от обжалването.

От представените пред въззивната инстанция доказателства е видно, че ответното дружество преди подаване на въззивната жалба е отправило отговор на поканата на ищците, в която се е съгласило да предаде владението на процесния имот на неговите собственициправоприемници на наемодателя по сключения договор за наем, както и че самото предаване на владението е извършено преди завеждане на въззивната жалба, а именно на 04.07.2023г. От така представените доказателства е видно, че страната сама се е съгласила с постановения съдебен акт, като е предала владение върху помещението преди влизане в сила на първоинстанционното решение. От изложеното следва, че жалбоподателят няма правен интерес от подаване на жалбата, с която се иска Решение № 822/20.06.2023г. да бъде обезсилено като недопустимо или отменено изцяло.

Поради изложеното, съдът следва да прекрати настоящото производство като недопустимо, доколкото същото е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от лице без правен интерес от обжалване.

На основание, чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответниците по жалбата се дължат претендираните разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатена адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба против Решение № 822/20.06.2023г., постановено по гр.д. № 1007/2023г. по описа на Районен съд- В.Т., подадена от „М.8“ ЕООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление гр. В.Т., ул. „Т.“ .., ет. .., ап. .. като недопустима поради липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 584/2023г. по описа на Окръжен съд- В.Т. като НЕДОПУСТИМО.

ОСЪЖДА „М.8“ ЕООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление гр. В.Т., ул.

„Т.“ .., ет. .., ап. ... да заплати на Т. З. К. с ЕГН: **********, Г. А. К. с ЕГН: ********** и Т.

А. К. с ЕГН: **********, и тримата с постоянен адрес: гр. В.Т., ул. „Б.“ № ... сумата от 300 / триста/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд- В.Т..

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4