Решение № 78 от 28.10.2024, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Нова Загора, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно наказателно дело № 20242220200341 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 24-0804-005265/21.06.2024 г., издадено от Е.М.Ц. – Началник група в ОД МВР Сливен, с-р Пътна полиция Сливен, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложено на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 700.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

В жалбата си, жалбоподателя твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна. Съображенията, които моли да вземе предвид съда, са следните:

На първо място, твърди, че не е установено авторството на деянието. Наказващият орган в случая е бил длъжен да установи и да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на денянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, което счита, че не било сторено. Едно от изискванията за законосъобразност на наказателното постановление, с което се реализира административно-наказателна отговорност, е то да съдържа всички нормативно установени реквизити.

С оглед наизложеното твърди, че липсват две от задължителните изисквания, на които трябва да отговаря съставеният акт за установявяне на административно нарушение – в акта не е посочено изобщо мястото на извършване на нарушението /чл. 42 т. 3 от ЗАНН/ и не е извършено описание на нарушението и обсотятелствата. Ето защо, моли съдът да приеме, че в НП не са посочени всички онези обстоятелства, от които би могло да се направи изводът, че действитено е налице съответно нарушение по ЗДвП.

На второ място, счита, че производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба – сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН са давностни /така – Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.ХII.1981 г. по н.д. № 48/81 г., ОСНК на ВС и др./, като за тяхното спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната адмиистративно-наказателна давност е обусловено от откриването на нарушителя /чл. 34, ал.

1

1 от ЗАНН/. Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител.

Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията "правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право).

За това реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове ех officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия по установяване на лицата, осъществили състава на нарушението.

При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34. ал.

1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години, респ. пет години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

Разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН гарантират правото на зашита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, в т.ч. разбиране на обвинението, възможност за възражения и представяне на доказателства, с оглед установяване на обективната истина по случая. Допуснатото нарушение на административно-процесуалните правила е съществено, тъй като води до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя и е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изисква присъствие на нарушителя при съставяне на АУАН с цел участието му още при' образуване на производството. Правото на възражение в 7-мо дневен срок от връчването е следваща във времето процесуална форма на участие на вече привлеченото към отговорност лице, чрез повдигане на административно обвинение. Участието му като лице, уличено в извършване на административно нарушение, се осигурява от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и спазването на това правило не се санира от последващото връчване на акта за установяване на административно нарушение На следващо място при издаване на наказателното постановление административно наказващият орган не е изпълнил и императивната разпоредба на чл. 57 от ЗАНН, въвеждаща изискванията относно съдържанието на наказателното постановление. Съгласно т. 8 на чл. 57 от ЗАНН /ДВ бр. 109/2020 година/ задължение на административнонаказващия орган е да посочи в наказателното постановление отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и други обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието.

Същото в процесното наказателно постановление не е описано. Горното е от значение с оглед данните за личността на нарушителя и неговия статут като водач на моторно превозно средство - така например решение № 237 от 19.06.2024 г. по АНД № 140/2024 г. на Районен съд - Перник.

На следващо място, описано е в издаденото наказателно постановление, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство или система - АТСС SITRAFFILLYNX speed ERS 400 С 1048299А01080003. С оглед твърдяното, задължение на наказващия орган, за да проведе необходимото доказване, е да представи доказателства, даващи възможност да се прецени дали техническото средство е преминало метереологична проверка и е било технически изправно.

2

Съгласно чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата преди пускане в експлоатация АТСС преминават първоначална проверка, а след изтичане срока на първоначалната проверка АТСС следва да преминат последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. С оглед изложеното, наказващият орган при ОДМВР - Сливен, сектор Пътна полиция, следва да приложи всички протоколи от проверката на техническото средство, както и удостоверение за одобрението му.

Доказване на точното разположение на техническото средство чрез доказателствено средство е от изключително значение. От изключителна важност е и да се провери и наказващият орган да ангажира доказателства пред настоящия съдебен състав и дали е спазено изискването за попълване на протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г. (Наредба № 8121з-532). Протоколът следва да бъде съставен от обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно следва да бъдат посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.

Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, биха доказвали безсъмнено нарушението, като в конкретиката на фактите е от значение фактическата установеност за управление на моторно превозно средствоа.

Посочените факти следва да бъдат установени и посредством информацията в протокола по чл. 10, ал. 1 от наредбата, тъй като това е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС с отразяване на данни за същото и мястото му на позициониране, за да има обвръзка между предвидената с наредбата информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал.

Липсата на такива данни е достатъчно основание за отмяната на наказателното постановление, тъй като нарушението рефлектира пряко по неблагоприятен начин върху правата на санкционирания водач, като същевременно представлява съществено процесуално нарушение. Нарушението е съществено и ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като липсата на надлежно удостоверение за спазването на процедурата, обезпечаваща достоверността на отчетените с техническото средство резултати, води до' невъзможност жалбоподателят да научи, а съдът да провери фактическото основание на претендираната отговорност за извършено административно нарушение - процесуално нарушение.

Следва да се отбележи, че несъставянето на Протокол за използване на АТСС представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото съгласно трайната съдебна практика Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява използването на АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания. Така изрично Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156/2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив.

Наказващият орган следва да представи снимка/разпечатка от показанията на АТС с видими дата, скорост и per. номер на МПС, което е от съществено значение за проверка на констатациите в електронния фиш.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

С оглед ТР 1/2014 г. на ВАС, съдебната практика трайно приема, че всяко едно от изискванията в Наредбата е императивно, като само при кумулативната им наличност използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция. В конкретния случай, считам че 3 не са били спазени необходимите изисквания.

На следващо място, не са представени и моля да бъдат изискани надлежни доказателства от наказващия орган за изясняване на обективната истина, които да установяват по несъмнен начин, че на процесната дата - на 02.12.2023 г. в 14:07 ч. в гр. Нова Загора на ул. „Патриарх Евтимий“ - до бензиностанция „Лукойл“ посока Стара Загора е имало въведено ограничение с пътен знак Д-11 ограничение до 50 км/ч. Знакът следва да е поставен законосъобразно, след възлагане от собственика или администрацията управляваща пътя при условия и по ред определени с наредбата по ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за организация на движението по пътищата. Следва да се представи и утвърдена схема на пътния участък, от която да е видно наличието на пътен знак Д11, който да е поставен по установения за това ред, както и да има налице съставен протокол, от който да може да бъде установено, че в действително пътен знак Д11 е поставен на указания участък. По преписката следва задължително и да има снимка на пътния знак, с който е въведено ограничението съобразно изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.