Решение № 2817 от 15.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2817 гр. София, 15.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110161822 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от ищеца . срещу ответника И. Н. Н. обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1043,31 евро (2040,53 лв.), представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., сумата от 16,78 евро (32,82 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2021г. до м.04.2022г., сумата от 182,47 евро (356,88 лв.), представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 19.10.2023г. и сумата от 3,96 евро (7,75 лв.), представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 19.10.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61762/2023г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове, присъждане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 09.11.2023г. до окончателното им изплащане, както и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника. В заповедното производство е направил възражение за погасяване по давност на 1 претендираните вземания. С молба от 02.07.2025г. ответникът е заявил, че е сключил с ищеца споразумение за разсрочено плащане на процесните вземания, като е заплатил първата вноска по него, за което представя доказателства.

Третото лице-помагач . е изразил становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединен установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот .. на нотариус с рег. .), че ответникът И. Н. Н. е закупил през 2008г. процесния имот, находящ се в гр. ., като липсват твърдения и доказателства впоследствие да се е разпоредил с имота, поради което съдът приема, че ответникът е бил собственик и за процесния период от м.05.2020г. до м.04.2022г.

Не е спорно, че имотът, за който е открит аб. № ., е топлоснабден, с оглед на което ответникът, като негов собственик, е бил обвързан от договор за покупко-продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, а ищецът е доставял за процесния период топлинна енергия до имота.

Установява се от представените с молбата на ответника от 02.07.2025г. споразумение и фискален бон, че на 01.07.2025г., след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и след предявяване на исковата молба между страните е сключено споразумение, с което ответникът е признал изцяло дълга, предмет на предявените в настоящото производство искове, по основание и размер, като изпълнението му е разсрочено на 8 вноски, индивидуализирани по размер и падеж в споразумението, като е платена първата авансова вноска в размер на 901,76 лв. Страните не спорят, а е налице и изрично признание на ищеца в този смисъл (така изявления на процесуалните му представите в открити съдебни заседание на 09.10.2025г. и на 05.02.2025г.), че останалата част от дълга е платена в хода на производство съобразно уговореното в споразумението, като към приключване на устните състезания по делото е настъпил падежът и на последната вноска по спогодбата – 01.01.2026г. С оглед изложеното съдът приема, че дългът е погасен изцяло чрез извършено плащане в хода на исковото производство. Посоченият факт следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, с оглед на което предявените установителни искове следва да се отхвърлят изцяло.

Тъй като ответникът е станал повод за завеждане на производството, като не е платил на падежа свои изискуеми задължения, които е погасил чрез плащане в хода на исковото производство, същият дължи разноски за производството. Ищецът е претендирал единствено заплащане на юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, доколкото сторените от ищеца разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство са били предмет на споразумението и са платени от ответника. В производството ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е 2 поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на сумата от 51,13 евро, което следва да се присъди на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. . срещу И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ., искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че И. Н.

Н., ЕГН ********** дължи на ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., сумата от 1043,31 евро (2040,53 лв.), представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., сумата от 16,78 евро (32,82 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2021г. до м.04.2022г., сумата от 182,47 евро (356,88 лв.), представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 19.10.2023г. и сумата от 3,96 евро (7,75 лв.), представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до 19.10.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61762/2023г. по описа на СРС, 145 състав.

ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. . да заплати на ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 51,13 евро, представляваща разноски за исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. .

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3