Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 164 от 29.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 538/2022
Вид
Решение № 164
Подписан
29.03.2023
В сила
29.03.2023
Състав
Лилия Масева, Анета Илинска, Катя Бельова

Цитирани разпоредби

  • чл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 236, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Благоевград, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20221200500538 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №44/28.02.2022 г., постановено по гр. д. № 788/2020 г., РС – П. ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между Община П., ЕИК/БУЛСТАТ ,,, представлявана от кмета Д.П.Б. и В. Г. Т., действаща като ЕТ „фирма“ ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.П., ул.“адрес, представлявано от В. Г. Т., че съществува вземане на ищеца от ответника, като ЕТ „фирма“ ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.П., ул.адрес, представлявано от В. Г. Т. д ъ л ж и на Община П., ЕИК/БУЛСТАТ ,,, представлявана от кмета Д.П.Б. сумата, за която е издадена заповед № 626/09.03.2020 г. по ч.гр.д. № 303/2020 г. по описа на Районен съд-П. , а именно : общо сумата от 6 386.04 /шест хиляди триста осемдесет и шест лева и четири стотинки/ лева, представляваща сбор от следните суми:

1 749.00 /хиляда седемстотин четиридесет и девет / лева, представляваща сбор от неплатен месечен наем в размер на 159.00 лева, за периода месец февруари 2015 г. - месец декември 2015 година;

915.00 /деветстотин и петнадесет/ лева, представляваща сбор от месечен наем за периода месец март 2016 г. - месец октомври 2016 година, от която сума месечен наем в размер на 159.00 лева за месец март 2016 година и месечен наем в размер на 108.00 лева за месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2016 година,

1 като обезщетение за ползване без правно основание на частен общински имот, за който е съставен акт за частна общинска собственост № 1961/05.10.2006 година, а именно щанд № 3 на първи етаж в ТК „фирма“ град П. с адрес гр.П., адрес, УПИ II, кв.96 по плана на гр.П., с ползвана площ : от 36 /тридесет и шест/ кв.м., ведно с общите площи за периода от месец февруари 2015 година до 30.09.2016 година; от 35 /тридесет и пет/ кв.м., ведно с общите площи за периода от 01.10.2016 година до 31.10.2016 година;

517.44 /петстотин и седемнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща сбор от дължима и неплатена месечна издръжка в размер 129.36 /сто двадесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ лева за месеците септември -декември 2014 година;

1 552.32 /хиляда петстотин петдесет и два лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща сбор от дължима и неплатена месечна издръжка в размер 129.36 /сто двадесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ лева за месеците месеците януари - декември 2015 година;

1 652.28 /хиляда шестстотин петдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща сбор от дължима и неплатена месечна издръжка за щанд № 3 в размер на: 129.36 /сто двадесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/ лева за месеците януари, февруари и март 2016 година и 180.60 /сто и осемдесет лева и шестдесет стотинки/ лева за месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2016 година, която издръжка включва разходи за отопление, ел.енергия, охранителна система, вода, асансьор, текуща поддръжка и персонал, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението в съда /06.03.2020 г./ до изплащането й.

РС П. осъдил с решението си ЕТ „фирма“ ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.П., ул.“адрес, представлявано от В. Г. Т., да заплати на Община П., ЕИК/БУЛСТАТ ,,, представлявана от кмета Д.П.Б. съдебни разноски, сторени в настоящото исковото производство в размер на 657.72 /шестотин петдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/ лева.

РС П. осъдил още ЕТ „фирма“ да заплати на Община П. съдебни разноски, сторени в заповедното производство /ч. гр.д. № 303/2020 г. по описа на РС-П./ в размер на 127.72 /сто двадесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/ лева.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от ЕТ „фирма“ ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.П., ул.адрес, представлявано от В. Г.

Т..

Обосновава се неправилност на съдебния акт, след като съдът е направил извод, че процесният имот е ползван без правно основание и в конкретния случай е налице хипотезата на чл.59 ЗЗД. Действително от представените по делото доказателства ставало ясно, че за обекта, представляващ частна общинска собственост не е била проведена 2 изискуемата процедура по ЗОС - тръжна процедура за отдаваме под наем на общински имот. За предоставянето на имота обаче, не по вина на ответника, е съставен Протокол за временно настаняване от 10.05.2010 г., като в него била посочена наемна цена и наемния обект. Счита се, че дължимата сума няма характер на обезщетение, а характер на месечен наем и месечна издръжка.

Въпреки че съдът приел, че е налице хипотезата на чл.59 ЗЗД, бил приел за установено и, че дължимите суми представляват месечен наем и месечна издръжка, вместо суми, дължими за лишаване от ползване на част от имот частна общинска собственост.

Въззивницата не била съгласна и с извода на съда, че тъй като предявеният иск е за вземане за обезщетение, което няма периодичен характер, то същото не е погасено по давност. Дори да се приемело, че дължимите суми имат характер на обезщетение, то в хипотезата на чл.111, б.“б“ ЗЗД била предвидена такава. Тригодишен давностен срок бил налице и по неустойки и обезщетения и засягал като цяло претенции, свързани с вреди, възникнали в резултат на неизпълнение на договор, какъвто в случая бил приел, че е налице Районният съд.

Счита се, че постановеното решение е неправилно и несправедливо и се отправя искане, въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли, като неоснователен предявеният от Община - П. иск.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Кръстева представя писмен отговор по жалбата, в който оспорва изложените в нея оплаквания. По същество отправя искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Страните не са направили пред въззивния съд доказателствени искания.

Не претендират сторени разноски във въззивното производство.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането и, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС П . е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност на решението или недопустимостта му.

Няма спор между страните по установените факти от първоинстанционния съд. Установява се от събраните по делото доказателства, че в Районен съд-П. е образувано ч.гр.д. № 303/2020 г., въз 3 основа на заявление по чл.410 ГПК, подадено от Община П., представлявана от Кмета Д.Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист за вземането, предмет на установителната претенция, срещу В. Г. Т., действаща като ЕТ „фирма“ ЕИК ****.

Издадена е заповед № 626/09.03.2020 г. по чл.410 ГПК, препис от която е надлежно връчен на длъжника на 03.07.2020 г. В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта, с което е оспорил съществуването на вземането на кредитора. До заявителя е изпратено съобщение, надлежно връчено на 04.08.2020 г., с указания за възможността да предяви установителен иск по чл.422 ГПК. На 12.08.2020 г. заявителят е депозирал в Районен съд-П. исковата молба, въз основа на която е образувано исковото производство по гр.д. № 788/2020 г. по описа на РС П..

Страните са сключили на 22.11.2016г. споразумителен протокол за разсрочване на задължения за ползване на щанд № 3 на първи етаж в ТК „фирма“ гр.П., в общ размер на 7 703.54 лева без ДДС, от която : 3 902.50 лева, представляваща наем за периода месец 01.2014 г. - месец 10.2016 г.; 3 801.04 лева, представляваща издръжка за периода месец 01.2014 г. -месец октомври 2016 г., или сумата от 9 244.25 лева с ДДС, като длъжникът / ЕТ “Вили-БЗ-В. Т.“/ се е съгласила да изпълни задължението в срок 84 месеца, чрез заплащане на месечни вноски, всяка /с изключение на последната/ в размер на 288.60 лева с ДДС, а последната вноска /изравнителна/ в размер на 110.0 лева с ДДС, считано от месец ноември 2016 г.

Установява се чрез събраните по делото от първоинстанционния съд писмени доказателства: констативен протокол от 07.10.2016 г., писмо изх.№ 92-00-1266/13.04.2016 г., писмо изх. № 92-00-1740/01.09.2010 г., известие за доставяне от 21.10.2011 г., протокол за временно настаняване от 10.05.2010 г., молба от ответника до ищеца от 07.04.2010 г., инвентаризационен опис, че в периодите месец септември 2014 г. - месец декември 2014 г. /включително/, месец януари 2015 г.-месец декември 2015 г. /включително/ и месец януари 2016 г. -месец октомври 2016 г. /включително/, ответникът е ползвал недвижим имот - щанд № 3, находящ се на първи етаж в ТК „фирма“ гр.П., УПИ II, кв.96 - частна общинска собственост, с административен адрес на сградата - гр.П., адрес, за осъществяване на търговска дейност - търговия на дребно.

Експертът по основната съдебно-счетоводна експертиза по делото, заключава, че: сборът от месечния наем, определен съобразно действащата през процесните периоди „Тарифа за месечния размер за наем на 1 кв.м. общински имот за стопанска дейност“ към НРПУРОИ на Община П. за имот, представляващ щанд № 3, с нетна площ от 18 кв.м., находящ се на първи етаж в ТК „фирма“ гр.П., с административен адрес гр.П., адрес е в размер на 2 052.00 лева за периода месец 02.2015 г. - месец 10.2016 г./включително/, наемът за ползването на общите площи от ТК с площ от 17 кв.м. за същия период е 612.00 лева или общо сумата от 2 664.00 лева, а размерът на режийните разходи за същия обект /щанд № 3/ за процесния период /месец септември 2014 г. - месец октомври 2016 г./ е 3 722.04 лева.

4

Съгласно представена от ответника служебна бележка, разходите на търговеца, свързани с дейността му през периода 01.01.2014 г. до месец юли 2021 г., не са осчетоводявани.

Ответникът не оспорва, че е ползвал щанд № 3 на първи етаж в ТК „фирма“ гр. П. с административен адрес гр.П., адрес, но твърди, че ползваната площ не е била 36 кв.м., а е от 18 кв.м. Оспорва още ищцовото твърдение, че е ползвал имота без правно основание, като не навежда твърдения на какво основание всъщност се е намирал там.

Първоинстанционният съд направил краен извод, че предявеният иск е доказан и основателен, и като такъв следва да се уважи изцяло.Обосновал този извод, приемайки, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот - щанд № 3, находящ се на първи етаж в ТК „фирма“ гр.П., УПИ II, кв.96 частна общинска собственост, с административен адрес на сградата - гр.П., адрес, както и че ответникът е ползвал имота в процесния период. Посочил, че самият ответник не оспорва факта на ползване на щанд №3. Изводът се подкрепял и от неоспорения и необорен от останалите доказателства по делото споразумителен протокол за разсрочване на задължения от 22.11.2016 г., сключен между страните по делото, който представлява и извънсъдебно признание на ответника, че дължи на ищеца, във връзка с ползването на процесния обект посочената сума.

Първоинстанционният съд приел за неоснователно възражението на ответника, че е ползвал на правно основание обекта, тъй като същият не бил представил доказателства в подкрепа на релевираното възражение.

За недоказано приел и правопогасяващото възражение на ответника, че е заплащал на собственика режийните разходи за поддръжка на имота, през процесния период, а също и възражението, че вземането на ищеца е погасено по давност, с изтичането на 3 години, регламентирано в чл.111, б.“в“ от ЗЗД.