Решение № 5 от 11.02.2026, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Котел, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван М. Д. при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Иван М. Д. Административно наказателно дело № 20252210200142 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г. И. Д., срещу НП № 2511200307/26.09.2025 г. на Директора на РДГ – гр. Сливен, с което на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД и му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева и на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от 3 години за нарушение на чл. 84, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител - адв. М. П. от АК Сливен, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които изразява подробно становището си по същество на делото.

В с. з въззиваемата страна - наказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно. Представя писмена защита, в която изразява подробно становището си по съществото на делото и се претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за 1 прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.01.2025г., след подаден сигнал за бракониерство, служители на РДГ – Сливен установили, че жалбоподателят, заедно с ловната дружинка на село М., ловува извън населено място, с извадено от калъф сглобено ловно оръжие.

Горските служители при идването си на портала на полигон Ново село не били допуснати в района на поделението и поискали съдействие от Военна прокуратура гр. Сливен, като на място били изпратени свид.Й. и Е.. С тяхно съдействие свид. Н. и Ш. били допуснати в района на поделението. Те помолили ръководителя на лова, в когото било разрешителното за групов лов серия ЮИ №************** г. да събере ловците и да ги заведе извън поделението в близост до КПП.Там били проверени и бил съставен КП В КПП се водела Книга за отчитане на посещенията до ловните полета на територията на полигон Ново село и проведен инстуктаж на ловците от ЛРД „Ново село“ и „ Мокрен“. В книгата се вписвали ловците, които са били допускани в района на подолението, като се вписвал час на влизане, на излизане, лична катра и номер на МПС. В книгата под № 5 е посочено името на жалбопод., като в графа забележка е посочено, че „не е пуснат“, а в графа лична карта липсва посочена такава.

Проверяващите установили, че част от ловната група били район на полигон Ново село (в близост до командния щаб), който бил извън определените в разрешителното за групов лов серия ЮИ №************** г. места: ловностопански район село Мокрен, ловище Ламбова кория, без да е убил или уловил дивеч със сглобено оръжие.

Бил съставен КП Серия А № 157660 от 18.01.2025 г.

За извършеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН Серия 300А 2025 г. № 125764/02.04.2025 г., с който описаното е квалифицирано, като нарушение по чл. 84, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД.

Актът бил предявен на жалбоподателят, който е направил възражения, като собственоръчно е вписал в бланката на АУАН, че не бил допуснат в района на поделението, т.к. не си носел личната карта. По късно е дал и 2 допълнителни възражения.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 2511200307/26.09.2025 г. на Директора на РДГ – гр. Сливен.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на АУАН Серия 300А 2025 г. № 125764/02.04.2025 г. и НП № 2511200307/26.09.2025 г.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя, разпитаните по делото свидетели.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление.

Административно наказателното производство е следвало да бъде прекратено от АНО, тъй като съставеният акт за установяване на административно нарушение е опорочен. От приложените по делото доказателства е видно, че той е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.

40, ал. 1 от ЗАНН. Според тази разпоредба актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Видно от приложеното по делото заверено копие на Констативен протокол серия 300А№ 157660/18.01.2025 г., извършването на проверката на жалбоподателя и установяването на нарушението е станало на 18.01.2025г. от св.Ш. и Н. горски служители и свид. Й. и Е. от Военна полиция гр. Сливен.

Видно от съставения АУАН, актосъставителят е инспектор от РДГ-Сливен св.

В.., а в графа "свидетели на извършването на нарушението или на съставянето 3 на акта" са се подписали служителите от РДГ-Сливен св. А. и Т.. От свидетелските показания на актосъставителя св. И. Т. установява, че същият е съставил АУАН по на база Констативен протокол серия 300А№ 157660/18.01.2025 г., като това е станало в сградата на РДГ-Сливен, в присъствието на жалбоподателя и двамата свидетели св. А. и Т..

От анализа на тези доказателства става ясно, че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя на 02.04.2025г. но нито актосъставителят, нито така подписалите се в акта свидетели са свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН . Свидетели при извършването и при установяването на нарушението на 18.01.2025г. са били св.Ш. и Н. горски служители и свид. Й. и Е. от Военна полиция гр. Сливен, които в показанията си потвърждават, че не са присъствали при съставянето или връчването на АУАН.

Следва да бъде отбелязано и това, че в настоящия случай не е отбелязана причината за така проведената процедура, доколкото и не са налице белезите за приложение на чл. 40, ал. 3 или ал. 4 от ЗАНН .

Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН изисква, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, АУАН се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Доколкото така подписалите го свидетели нито са присъствали при извършването на нарушението, нито при установяването му, съдът приема, че АУАН е равнозначен на неподписан от свидетели. Подписването на акта от свидетелите, което е задължително и е условие за валидността му и това се изисква от разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН .

На следващо място, доколкото се установи и това, че актосъставителят е съставил АУАН, не на база установеното от него, доколкото той също нито е присъствал при извършване на нарушението, нито при установяването му, а съобразно КП, съдът намира също за процесуално недопустимо и водещо до порок, който не може да бъде отстранен и саниран.

Накрая съдът следва да посочи, че НП е и материално незаконосъобразно, т.к. не е установено по несъмнен начин, именно жалбопод. е ловувал в района на полигон Ново село, което е видно от книгата посочена 4 по горе, където е вписано, че не е „пуснат“ да ловува, т.к. не е носил лична карта.

Ето защо съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като материално и процесуално незаконосъобразно.

Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът следва да осъди РДГ Сливен да заплати направените от жалбопод. разноски за адвокатско възнаграждение. Във връзка с направено възражение от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва да посочи, че търсената сума е минимална- 400 лв. на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от посоченото, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ № 2511200307/26.09.2025 г.на Директора на РДГ – гр.

Сливен, с което за нарушение на чл. 84, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 43, ал. 3, т.

1 от ЗЛОД на Г. И. Г., ЕГН **********, адрес гр.С., кв. ************** общ.

Сливен, обл. Сливен, му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400ГГГГ лв. на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД и Лишаване от право на ловуване за срок от 3 години на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите СЛИВЕН да заплати на Г.И. Д. с ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 6