Решение № 274 от 03.10.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Перник, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА Въззивно гражданско дело № 20221700500149 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена

ОТ: ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 и

ОТ: М. В. Д., ЕГН: ********** и адрес: ***,

ЧРЕЗ пълномощника си адв. В. К. със съдебен адрес: ***

ПРОТИВ: Решение № 261114 от 01.11.2021 г., постановено по гр. дело № 78/2021 г. по описа на Районен съд - Перник.

С жалба с вх.№ 277828 от 26.11.2021г. ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 5 000,00 лв. до 15 000,00 лв. главница и съответната част лихви и разноски. Сочи се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, в обжалваната му част и се моли същото да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което присъденото обезщетение да бъде намалено до размера от 5 000,00 лв., ведно със законовата лихва и 1 разноските.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че по постановеното дело от съдебно-медицинското заключение не се установява връзката между ПТП и настъпилите травми, предмет на иска, както и липсват убедителни данни за определяне на справедлив размер на обезщетението. Въззивникът счита, че в първоинстанционното производство не било доказано в нужната пълнота наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството, тъй като посочените от ищцата травматични увреждания не са документирани при проведен непосредствен преглед след настъпване на инцидента.

Жалбоподателят е изложил обстоен анализ на всяко от твърдените за настъпили травматични увреждания, като се е аргументирал защо счита, че същите не са налице. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приравнил терминът „клинична пътека“ с реално настъпилата травма, като е обосновал решаващият си извод въз основа на противоречивата документация, представена към исковата молба. В жалбата се твърди още, че ищцата не е успяла да докаже наличието на твърдените травматични увреждания, доколкото липсват медицински документи и образни изследвания, които да установяват твърдените травми.

Жалбоподателят твърди, че присъдената сума на ищцата за обезщетение е прекомерно завишена и не отговаря на закона и установената трайна съдебна практика. В подкрепа на това, посочва съдебна практика, като твърди, че обичайно при установени значително по-тежки увреждания съдът присъжда обезщетение в пъти по-малък размер спрямо процесния.

В обобщение жалбоподателят пледира първоинстанционното решение да бъде частично отменено, като бъде постановено ново, с което да бъде намалено присъденото обезщетени до размера от 5 000,00 лв., ведно със законовата лихва и разноски за разликата, като бъдат присъдени и направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна М. В. Д., чрез пълномощника си адв. В. К. от ПАК, е подала отговор на въззивната жалба, с който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Според посоченото в отговора съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, като са обсъдени събраните по делото писмени и гласни доказателства. Възразява се срещу твърденията на жалбоподателя за наличие на противоречия в медицинската документация, като сочи, че същият е имал възможност да релевира възраженията си в хода на първоинстанционното производство.

С жалба с вх.№ 278231/13.12.2021г. ищцата М. Д. оспорва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 15 000,00 лв. до 18 000,00 лв. Твърди се, че определеното от съда обезщетение в размер на 15 000,00 лв. е несъразмерно с претърпените болки и страдания от ищцата, които макар и не трайни, са изисквали дълъг период от време за възстановяване. Жалбоподателката счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил със задължителните указания, дадени в т.11 от ППВС № 4/68 г. и установената практика на Върховен касационен съд по реда на чл.290 ГПК, като е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, без да е оценил в достатъчна степен всички релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД факти и обстоятелства.

В допълнение се сочи, че съдът е следвало да вземе предвид и икономическата конюнктура в страната при формиране на решаващият си извод за размера на дължимото обезщетение.

В заключение се иска отмяна на решението в обжалваната му част, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв.Г., е депозирал отговор за въззивната жалба, като оспорва същата изцяло. Сочи, че исковата претенция не отговаря на икономическата конюнктура в страната, на ППВД № 4/68 г. както и твърдяната вреда. Отново се анализират твърдените травматични увреждания, като същите се анализират със събраните в производството доказателства. В 2 заключение се изразява становище, че въззиваемият поддържа вазражението за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, доколкото същата не е била с предпазен колан по време на настъпване на ПТП.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател „Бул Инс“ АД, не изпраща представител, с писмена молба, депозирана преди дата на съдебното заседание, моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, при подробно изложени съображения по съществото на спора.

Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Жалбоподателката М. Д., чрез адв.К., пледира за отхвърляне жалбата на „Бул Инс“ АД и за уважаване на жалбата на доверителката й.

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответната страна, като моли за определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че на ***, около 22:30 ч., по път 1003, общ. ***, с посока на движение от с. *** към с. ***, е настъпило ПТП, при което водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *** е нарушил правилата за движение, тъй като се е движел с несъобразена скорост спрямо релефа на местността, загубил е контрол над автомобила, напуснал е пътя вдясно и се е блъснал в „БМВ ХЗ“ и имот с адрес ***. В резултат на произшествието, на М. Д., последната като пасажер на задна дясна седалка в автомобил „Фолксваген Голф“, са причинени телесни повреди. Съставен е Протокол за ПТП № ***, в който са посочени допуснатите нарушения от страна на шофьора, обстоятелствата, причините и условията, при които е настъпило произшествието. Съставен е още и акт № *** за установяване на административно нарушение, издадено на Р.А.Д., с ЕГН **********, във връзка с процесното ПТП, настъпило на *** в гр.***.

Във връзка с настъпилото произшествие е било образувано и водено НОХД № 1541/2019 г. на РС-Перник, по което е постановена Присъда № 896/26.11.2019 г., като не е установено по делото дали същата е влязла в законна сила.

Установено по делото е още, че към датата на процесното произшествие между ответното дружество „ЗД БУЛ ИНС“ АД и собственика на лек автомобил марка/модел „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, управляван от собственика Р.А.Д., е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № ***, валидна до ***.

По делото е представената обширна медицинска документация, а именно епикриза, издадена от МБАЛ „***“; медицинска документация, включваща история на заболяване № ***; Лист за преглед № *** на пациент М. В. Д.; Скала за оценка на кома; Резултат от компютърно-томографско изследване на глава от ***, Лист за преглед от *** с посочена диагноза „мозъчно сътресение“; Направление за хоспитализация/ лечение по амбулаторни процедури №***/***с насочваща диагноза „мозъчно сътресение“ и посочен „спешен“ прием; Резултати от ПКК от ***;Температурен лист; Кардиограма от *** ; Резултати от рентгенография на таз – лицева и профилна проекция, издадена от д-р И.М.-Т. от *** Представени са и медицински документи от ЦСМП – ***, във връзка с настъпилото ПТП на ***, а именно: извлечение от „Книга за повикванията на станцията на бърза медицинска помощ“; Амбулаторен лист № ***, издаден от доц. д-р А.Ж.К.; Амбулаторен лист № ***, издаден от Д.А.; четири броя етапни епикризи, издадена от д-р В. Ч..

С оглед приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, което 3 съдът възприема като обективно и компетентно дадено, от лице с необходимите специални знания, са описани болките и страданията, които е преживяла ищцата както към момента на произшествието, така и по време на последвалото възстановяване и лечение. Вещото лице е посочило, че ищцата е претърпяла болки в увредените области, които през първите 30 дни от лечението са били с по-голям интензитет, като също така е изпитвала неудобство и дискомфорт в хигиенно-битово отношение, поради наличието на шина на дясна колянна става и необходимостта от придвижване с помощни средства. В заключение посочва, че не са установени трайни последици от получените увреждания при настъпилото ПТП.

По делото е прието и заключение на комплексна съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, което също се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, от лица с необходимите специални знания. Видно от изложеното в заключението, ищцата М. Д. не е била с поставен предпазен колан, като експертът е посочил, че при положение, че пострадалата е била с него, получените травматични увреждания биха били в по-лека степен. Относно механизмът на настъпване на травматичните увреждания, експертът д-р С. посочва, че същите са резултат от действие на твърд тъп предмет.

Видно от приетото по делото заключение на съдебно-психиатричната експертиза, която съдът намира за обективна, изготвена от компетентно лице, притежаващо необходимите знания, претърпяното на *** ПТП се е отразило негативно на психичното здраве на ищцата, тъй като същото се намира в пряка причинно-следствена връзка с полученото Посттравматично стресово разстройство. Относно последиците за здравето й, експертът посочва, че Д. е търпяла психични страдания и неудобства за период от минимум 14 месеца, които следва да отслабват и изчезват постепенно в зависимост както от индивидуалните адаптационни и възстановителни способности, така и от наличието или липсата на нови провокиращи психотравмата фактори.

В хода на производството пред Районен съд – Перник са събрани и гласни доказателства от близки на Д. – майка й и сестра й, които съдът е ценил при спазване на изискванията на чл. 172 ГПК. След извършеният анализ на изложеното от тях, се установява, че и двете свидетелки са формирали своите впечатления относно обективното състояние на ищцата в резултат от настъпилия инцидент въз основа на лични наблюдения, пряко и непосредствено. От показанията им се установява, че и двете са били на мястото на инцидента непосредствено след настъпването му, като са заварили Д. в безпомощно състояние, в безсъзнание. Относно получените травми, и двете сочат, че Д. се е придвижвала с помощно средство – патерица за период от около 4 месеца, като за възстановяване на нормалната й походка било необходимо още време. Свидетелката П. Д. допълва, че заради травмите сестра й не е можела да взима участие в изяви като ***, в каквито преди инцидента участвала обичайно. Свидетелките сочат още, че Д. не е посещавала редовно училище, като се е налагало да учи вкъщи, поради затрудненията с придвижването й. Относно процеса на възстановяване, свидетелките с категоричност твърдят, че за продължителен период след инцидента Д. е изпитвала физически дискомфорт, болки и затруднения в ежедневните дейност, като и силно чувство на страх, включително и при преминаване в близост до мястото на инцидента.