Решение № 3845 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3845 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100502089 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 21026/18.11.2025 г., постановено по гр.д. № 70762/2023 г. на СРС, ГО, 161 състав, са отхвърлени предявените от Л. П. П., ЕГН **********, против „Ес Би Ентъртеймънт“ ООД, ЕИК 206366985, искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди, представляващи психически страдания, депресия и притеснения, и на сумата от 3297,87 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в нетна разлика между заложено и получено, настъпили в резултат от допускането на ищеца от служител на ответника до залагания в сайт https://www.sportingwin.com на 06.07.2023 г., в периода 07.07.2023 г.14.07.2023 г., въпреки вписване в регистъра по чл. 10г, ал. 1 ЗХ.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Л. П. П., в която се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил чл.45 ЗЗД, съответно неправилно е квалифицирал отношенията като договорни, както и че е налице нищожен договор, елиминиращ деликта. В жалбата се сочи, че законовото задължение на оператора да не допуска лице, вписано в регистъра, има императивен характер и произтича пряко от Закона за хазарта, като неизвършването на проверка и допускането до регистрация представлява деликт – действие в нарушение на чл.10г ЗХ. Моли се за отмяна на 1 обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Въззиваемият „Ес Би Ентъртеймънт“ ООД оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че административното нарушение не е автоматично деликт, а загубените средства при хазартна игра при нищожен договор не представляват вреда по смисъла на деликта, като подлежат на връщане по реда на неоснователното обогатяване. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца Национална агенция по приходите излага становище за основателност на исковете.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Ищецът Л. П. П. твърди, че е лице, което има проблем с хазарта (хазартно зависим) от 2013 г., както и, че е уязвимо лице по смисъла на чл. 10в, ал. 2 ЗХ, Излага, че през м.12.2022 г. започнал посещения при психолог, а на 12.12.2022 г. подал уведомление по чл. 10в ЗХ и бил вписан в Регистъра на уязвимите лица, воден от НАП. Сочи, че организаторите на хазартни игри са длъжни да не допускат вписаните в регистъра лица до участие в организираните от тях игри, но на 06.07.2023 г. ищецът твърди, че успял да достъпи сайта на лицензирания хазартен оператор „Ес Би Ентъртеймънт“ ООД – https://www.sportingwin.com/ и да извърши залагания в периода 07.07.2023 г.14.07.2023 г. Счита, че допускането от ответника на ищеца до хазартни игри представлява виновно противоправно поведение на служители на ответното дружество, които не изпълнили задълженията си да не допускат залагания от ищеца. Излага, че при достъпване на същия сайт и осъществяване на залагания е реализирал загуба в размер на 3297,87 лв., като наред с това са му причинени болки, страдания и интензивен психически дискомфорт, които оценява на 500 лв.

Не е спорно, а и от писмените доказателства се установява, че ответното дружество е лицензиран организатор на онлайн хазартни игри по смисъла на 2 чл. 34, ал. 1 ЗХ, както и собственик и оператор на сайта https://www.sportingwin.com/, чрез който се осъществяват лицензирани онлайн залагания. Ищецът на 12.12.2022 г. е подал уведомление по чл. 10в ЗХ за вписване в Регистъра на уязвимите лица, като вписване е извършено на 22.12.2022 г. От кредитираното като компетентно изготвено и като неоспорено от страните заключение по СТЕ на в.л. Н.К. се установява, че ищецът с ЕГН ********** е вписан в регистъра на уязвимите лица по чл. 10г, ал. 1 ЗХ на 22.12.2022 г., воден от третото лице помагач. Проверките в този електронен регистър се извършват през софтуер, подробно описан като механизъм от вещото лице. Ответникът е извършил три заявки за проверка за ищеца в периода 12.12.2022 г. – 30.05.2023 г., както следва: на 21.02.2024 г., на 29.05.2024 г. и на 14.12.2024 г. Ответникът не е отправил заявка за проверка в регистъра за периода 06.07.2023 г. – 14.07.2023 г., когато ищецът е осъществил регистрация и залагания на сайта за залагания на ответника. Вещото лице сочи, че не е установило данни ответникът да е правил проверка в периода 07.07.2023 г.-14.07.2023 г. по ЕГН, като първата проверка по ЕГН е от 21.02.2024 г. От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода 06.07.2023 г. – 10.07.2023 г. ищецът е направил в сайта за онлайн залагания общо 19 депозита (залагания) на стойност 7640 лв., а в периода 07.07.2023 г. – 14.07.2023 г. е извършил тегления (печалби) в размер на 4323,13 лв. В резултат на горното нетната разлика възлиза на 3297,87 лв.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е налице неизпълнение на ответника на задължението му по чл. 10д, ал. 3 ЗХ да не допуска до участие в хазартна игра ищеца, като лице, което е вписано по собствено желание в Регистъра, воден към НАП, на лице, което смята, че има проблем с хазарта. Прието е, че неизпълнението на това законово задължение за ответника може да съставлява административно нарушение за ответника оператор на лицензирани хазартни игри по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗХ, но не може да се сподели разбирането, че всяко административно нарушение съставлява непременно и гражданскоправен деликт. Прието, че в действащото право не съществува правило, което приравнява административното нарушение на фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, като правоотношенията представляват договори за участие в хазартна игра, подчинени както на общата уредба на ЗЗД, така и на императивните норми на ЗХ. Дотолкова, доколкото хазартната игра е разрешена и се управлява от лицензиран оператор, то участието в нея от лице, което има правото да участва, съставлява сключване и изпълнение на позволен договор между страните, пораждащ облигационни отношения. Посочено е, че при изрична забрана организаторът на хазартните игри да допуска до участие лица, които са вписани в Регистъра на уязвимите лица, сключеният договор противоречи на императивната норма на чл. 10в ЗХ и е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие със закона, при което отношенията между страните се уреждат по правилата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД, тъй като е налице разместване на имуществено благо при липса на 3 валидно правно основание. С тези мотиви и доколкото предявеният иск не е по чл.55 ЗЗД, а по чл.49 ЗЗД, първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за сумата от 3297,87 лв.

На основание чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от предмета и обема на търсената защита, посочени в исковата молба. Определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум /в този смисъл и Решение № 121 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2019 г., IV г. о., ГК/. Квалифицирането на действията на ответника като „деликт“ не обвързва по никакъв начин сезирания съд, като същият е обвързан от заявените в исковата молба фактически основания и искане /петитум/.

Ищецът в исковата молба ясно е заявил, че на 12.12.2022 г. подал уведомление по чл. 10в ЗХ и е бил вписан в Регистъра на уязвимите лица, воден от НАП, но въпреки това ответникът го допуснал до участие в хазартни игри, при което з а г у б и л 3297,87 лв., която сума и се претендира от ответника.

Квалифицирането на действията на ответника като противоправни, а деянието като деликт, не обвързва съда, който в изпълнение на служебните си задължения следва да даде правна квалификация, съответстваща на релевираните факти и направеното искане. В този смисъл и отхвърлянето на иска само поради дадена от първоинстанционни съд различна квалификация на вземането на ищеца е в нарушение на процесуалния закон.

Съгласно чл. 10 г, ал. 1 от ЗХ Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър на лицата по чл. 10в, ал. 3. В чл. 10в, ал. 2 от ЗХ законодателят изрично е очертал кръга от уязвими лица, спрямо които евентуалното им участие в хазартни игри би могло да породи потенциални икономически, социални и личностни последици, както за тях, така и за техните близки. Уязвими лица по смисъла на посочената норма са: 1. малолетните и непълнолетните; 2. лицата, поставени под пълно или ограничено запрещение; 3. всяко лице, което смята, че има проблем с хазарта;

4. лицата, чието социално положение и/или равнище на доходи може да ги направи по-податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост. Съгласно ал. 3 на чл. 10 г от ЗХ вписването в регистъра по ал. 1 се извършва въз основа на писмено искане по образец, подадено от лицето или негов представител до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 10д, ал. 1 от ЗХ Националната агенция за приходите уведомява организаторите на хазартни игри за лицата, включени в регистъра по чл. 10 г, ал. 1. Посочената разпоредба вменява в задължение на НАП да предостави информация за вписаните лица, като по делото се установи, че НАП е осигурило съществуването на приложно-програмен интерфейс "Предоставяне на справка за уязвимите лица от регистъра по чл. 10 г, ал. 1 от Закона за хазарта", т. е. от страна на НАП е предоставена възможност да се извърши проверка в регистъра

Регистърът на уязвимите лица по чл.10г ал.1 ЗХ е част от мерките за 4 отговорен хазарт България. Тази мярка осигурява правна защита на хора, които имат проблем с хазартната зависимост, и поставя ясни задължения за хазартните оператори – да отказват достъп на вписаните лица до физически обекти и до онлайн хазартни платформи. Настоящият въззивен състав намира, че в случая ответното дружество в качеството му на организатор на онлайн хазартни игри, е извършило нарушение на императивните разпоредби на чл.10д ал.3 ЗХ и чл.4 ал.1 Наредба за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите, задължаващи организаторите на хазартни игри да не допускат вписаните в регистъра лица до участие в организираните от тях игри и да извършват регистрация само на лица, които не са вписани в регистъра по чл.10г ЗХ към датата на регистрация. Установи се, че дружеството-ответник не е извършило през процесния период справка в приложно-програмния интерфейс /API/ „Предоставяне на справка за уязвимите лица от регистъра по чл.10г ал.1 ЗХ“, за което е била предоставена от НАП възможност за проверка от страна на хазартните оператори, т.е. ответното дружество е имало достъп до регистъра на уязвимите лица по чл.10а ал.1 ЗХ, респ. могло е да изпълни задълженията си да откаже достъп и да не извърши регистрация на ищеца в качеството му на вписано в цитирания регистър лице. Ирелевантно за задълженията на хазартния оператор е обстоятелството дали изрично е бил уведомен от НАП за лицата, включени в регистъра по чл.10г ал.1 ЗХ, след като за него е съществувала възможност преди да извърши регистрация на лицето и да го допусне да извърши необходимата проверка дали лицето не е уязвимо по смисъла на ЗХ и не е вписано в съответния регистър.