Решение № 1458 от 24.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1458 гр. Пловдив, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300502476 по описа за 2023 година

Производство по чл.463 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба с вх.№27861/15.09.2023г. по описа на ПОС от М. С. Н. с ЕГН ********** със съгласието на своята майка С. Р. Х., двамата от гр.*****–присъединен кредитор, чрез адв.Т. Т., АК-***** против Постановление за разпределение от 17.07.2023г. по изп.д.№ 3/2023г. по описа на ЧСИ П. И., с рег. №**** на КЧСИ с район на действие ПОС, предявено на 31.07.2023 г. Жалбоподателят оспорва извършеното разпределение като незаконосъобразно, с оплаквания за незаконосъобразност на извършеното разпределение на сумата 100183,99 лв., представляваща продажна цена на СОС с ид.№ *****.*****.204.162.5. по КККР на гр.***** с адвм.адрес:гр.*****,ул.“*****“ със застр.площ 130 кв.м., построена в поземления имот с идентификатор *****.*****.204. по КККР на гр.*****. Иска се отмяна на обжалваното разпределение на ЧСИ.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от останалите страни по ИД.

Постъпили са писмени обяснения от ЧСИ П. И. по реда на чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.Мотивите на ЧСИ са, че не е основателно твърдението за незаконосъобразност на действието на ЧСИ.

Разпределението е предявено на жалбоподателя на 31.07.2032 г./л.523 от ИД/, а жалбата е подадена на 02.08.2023 г. чрез ЧСИ, поради което е допустима.

1

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, т.к. е подадена в 3-дневния срок за обжалване на разпределението и от лице имащо правен интерес да обжалва, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е сезиран с жалба против действия на ЧСИ И. по изп.дело, касаещи изготвяне на Постановление за извършване на разпределение от 17.07.2023 г. на сума в размер на 100183,99 лв., която сума е недостатъчна за удоволетворяване на взискателя и присъединения взискател, поради което ЧСИ е извършил разпределение.На присъединения взискател М. С. Н. за вземания от трети ред с привилегия на осн. чл.136,ал1,т.5 ЗЗД е разпределена сумата 58083,63 лв., с която сума се погасяват изцяло вземанията му за издръжка към 17.07.2023 г., видно от разпределение на л.532 и сл. от ИД.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на разпределението.

Поддържа се че ЧСИ неправилно определил размер на дълга на страните по изпълнението и в частност на жалбоподателя. Счита, че за погасяване на неговото вземане е разпределена сума 58083,63 лв, в която не е отчетена присъдената издръжка по изпълнителен лист от 12.07.2023 г., издаден по гр.д.№4008/2023 г. на ПРС, както и посочения размер в удостоверение изх.№4215/10.05.2023 г. на ЧСИ Р.Р. по ИД №105/2023 г.; счита, че при правилно изчисление на размера на вземането на М. Н. по ИД №3/2023 г. на ЧСИ П.И., дължимата сума е в размер на 74435,63 лв.; ЧСИ не е определил коефициент, с който се определя дължимата сума по съразмерност на останалите взискатели; няма данни как, на какво основание, размер и база ЧСИ е достигнал до определените в разпределението суми; към разпределението липсвала сметка за размера на дълга на ЧСИ съгл.чл.79, ал.1 ЗЧСИ при определяне размера на дълга по обжалваното разпределение; не е ясно сумата 263,11 лв.обикновена такса/разноки към ЧСИ как е формирана и дали е с привилегия по чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД. По отношение на сумата 2109,65 лв.- по т.26 от ТТЗЧСИ , ЧСИ не е посочил дали е приспадната таксата по т.20 от ТТЗЧСИ, платена при описа от взискателя.

Иска се отмяна на обжалваното разпределение и присъждане на направените в производството разноски.

От приложеното ИД №3/2023 г. на ЧСИ П.И. се установява следното:

Страни по ИД са „Лизингова компания“ АД –взискател и С. П. Н.-длъжник.

Впоследствие по изпълнителното производство са присъединени на основание чл. 456 от ГПК като взискател М. Н., а на основание чл. 458 от ГПК – Държавата чрез НАП – ТД – ****. С разпореждане от 23.02.2023 г. М. Ст.Н. е конституиран като присъединен взискател по делото съгласно молба от същата дата и уд.от ЧСИ Р.Р., издадено по ИД №105/2023 г., образувано въз основа на ИЛ от 13,02.2023 г. по гр.д.№10981/2015 г. на ПРС, 5 бр.с. От уд. е видно, че длъжникът С. Н. е осъден да заплаща на детето си М. Н. ежемесечна издръжка в размер на 450 лв. до навършване на пълнолетие и ли друга причина, както и че към момента е дължал: 450 лв. издръжка за м.02.2023 г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, 40050 лв.-главница – издръжка за минало време,15414 лв.- законна лихва към 22.02.2023 г., поради което ЧСИ е приел, че вземането на М. Н. ведно с направените по 2

ИД 3/2023 разноски е 59546,40 лв.

Не се спори по делото, че след проведена публична продан на процесния имот в периода 29.5.2023-29.6.2023г, жалбоподателят е бил обявен за купувач на имота описания по-горе недвижим имот в Гр.-***** за предложената от него сума от 100183,99 лв. На 17.07.2023 г. ЧСИ е изготвил разпределение на тази сума.

На 24.07.2023 г. М. Н. е подал молба от същата дата с приложение ИЛ от 12.07.2023 г. уд.от ЧСИ Р.Р., издадено по ИД №105/2023 г., от които е видно, че с вл.в сила на 12.07.2023 г. по гр.д.№4008/2023 г. на ПРС е изменена дължимата издържка както е увеличена от 450 лв. на 1000 лв. месечно, считано от м.март 2023 г., както и е присъдена издръжка за минало време - от м.01.2022 г. до м.02.2023 г. в размер на 1000 лв. С разпореждане от 24.07.2023 г. на ЧСИ П.И. М. Н. е конституиран като присъединен взискател по ИД съгласно новия ИЛ.

От горното следва, че молбата на М. Н. за присъединяване като взискател по делото съгласно новия ИЛ от 12.07.2023 г. е подадена на 24.07.2023 г., т.е. след изготвяне на разпределението, поради което правилно ЧСИ не е корегирал размера на общото му вземане, тъй като съгласно чл.456 ГПК – в производството могат да се присъединяват и други кредитори по молба с нови ИЛ срещу същия длъжник докато разпределението не е изготвено.

По отношение на довода, че ЧСИ не е определил коефициент, с който се определя дължимата сума по съразмерност на останалите взискатели, съдът намира за неоснователен, тъй като не е налице хипотезата на чл.136,ал.3 ЗЗД за удоволетворяване по съразмерност на вземания от еднакъв ред - в разпределението е отразено, че вземането на М. Н. е привилегировано по чл.136,ал.1,т.5, а вземането на взискателя „Лизингова Компания“АД – е хирографарно вземане.

По отношение на оплакванията за нарушение на чл.79 ЗЧСИ: Неоснователно е оплакването, че липсата на изготвена сметка за размера на дълга – чл. 79 ал. 1 от ЗЧСИ, както и на постановление за разноските, опорочава разпределението. Разпоредбите на чл. 79 ал. ал. 1 и 2 предвиждат, че за събиране на таксите по изпълнението се изготвя от ЧСИ сметка в два или повече еднообразни екземпляра - единият от които се връчва на задълженото лице, в която се посочват таксите и разноските и разпоредбите, въз основа на които те са дължими/начислени, допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане. Както е посочено в мотивите по т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските и постановление за разноските е всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по това задължение на длъжника, без да е необходимо при приключване на всеки отделен изпълнителен способ всички произнасяния по направените до момента разноски по реда на чл. 434 от ГПК да бъдат обобщавани в един окончателен акт, с който да се определя общото задължение на длъжника за разноски. Затова в случая липсата на отделен акт на ЧСИ с произнасяне по дължимите към 6.6.2022 г. разноски / обобщена сметка за разноските или постановление относно тях / не обосновава извод за незаконосъобразност на процесното 3 разпределение от горепосочената дата, тъй като в него именно се съдържа и произнасянето на ЧСИ относно разноските към този момент.

В този смисъл ПОС намира, че няма данни за нарушаване на въпросната разпоредба, доколкото в т.1 от разпределението ЧСИ е посочил всички такси и разноски по ИД, а подробна сметка за неудоволетворените разноски ЧСИ изготвя по молба на заинтересованата страна след заплащане на дължимата такса по т.12 от ТТРЗЧСИ; по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД ЧСИ е разпределил такси и разноски по проведената ПП, които не са били авансова внесени от взискателя; неоснователен е довода, че ЧСИ не е посочил дали е приспадната таксата по т.20 от ТТЗЧСИ, платена при описа от взискателя, тъй като видно от разпределението – в т.1.4 е изрично е посочен размера на таксата по т.20 от ТТРЗЧСИ от 644,04 лв, а в т.1.8 – че остакът от пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е 3517,52 лв. след приспадане на таксата по т.20 от ТТРЗЧСИ.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Съгл. чл.463/2/ настоящето решение подлежи на обжалване пред ПАС по реда на чл.274 ГПК.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№27861/15.09.2023г. по описа на ПОС от М.

С. Н. с ЕГН ********** със съгласието на своята майка С. Р. Х., двамата от гр.*****– присъединен кредитор против Постановление за разпределение от 17.07.2023г. по изп.д.

№3/2023г. по описа на ЧСИ П. И., с рег. №*** на КЧСИ с район на действие ПОС, предявено на 31.07.2023 г.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в 1-седмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4