Определение № 20 от 23.01.2024, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Търговище, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500005 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ХОСПИС ЦАРИЦА АЛЕКСАНДРА" ООД с ЕИК 175242303, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, п.к. 7700, ***А, представлявано от М. Х. К. - управител, действаща чрез пълномощника си Адвокат В. Ф. от Адвокатска колегия - гр.

Русе- ответник по гр.дело № 1417/23 г. по описа на Районен съд- –Търговище срещу постановеното по делото определение № 1543 от 04.12.2023 година, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото, в размер на 1 980 лв.на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 от ГПК.

В жалба се излагат съображения, че ответникът с поведението си не е станал повод за предявяването на иска против него, доколкото като страна по договор за наем на недвижим имот, чиито падеж не е настъпил, не е бил уведомен от наемодателя за намерението му да го прекрати. Излагат се доводи, че договорът е прекратен едностранно с волеизявление на кредитора, което не е достигнало до длъжника. Едва с предявяването на исковата молба, въззивникът е разбрал, че договора за наем, по който той е страна е прекратен едностранно от виззиваемата страна. След като е получил препис от исковата молба е предал доброволно имота, което е станало и причина за оттеглянето на иска. Поради горното не носи отговорност за сторените от ищеца разноски, но самият той има право на такива. Поради горното моли, постановеното определение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго такова, с което искането на ищеца за присъждане на разноски да бъде отхвърлено. Моли съда да се произнесе по същество, като в негова полза бъдат присъдени разноски пред първа инстанция, в размер на 1 480 лв., както и разноски пред настоящата инстанция, в размер на 508.00 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна.

1

В отговора се твърди, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Ответното дружество е знаело за прекратяването на договора за наем. Волеизявлението да прекратяване е било изпратено чрез куриер, но пратката била върната, тъй като негов представител не е бил на адрес. В последствие поканата е била връчена, чрез телепоща, на седалището и адреса на управление на ответното дружество. Отделно от това по повод жалбата на управителя на ищцовото дружество в РП – Несебър е уведомен, давал е обяснения, дори оспорвал представения нотариален акт за собственост на процесния имот. Твърди се неоснователност на жалбата, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, която предвижда, отговорност на ответника за сторените от ищеца разноски при прекратяване на производството по делото. В случая поведението на ответника е станало повод за предявяването на иска, като последният е предал владението именно след предявяването на исковата молба по чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК. Прави се искане, постановеното определение да бъде оставено в сила. Не се претендират разноски в настоящото производство.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите, изложени в частната жалба, счита, че подадената частна жалба е допустима и основателна.

По фактите съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по депозирана искова молба от „Джи Ем Консулт 13” ООД гр. Бургас, ЕИК 202646751, със съдебен адрес гр. Димитровград, ***-Б, ет. 2, чрез адв. Д. И. АК-Хасково, против ”Хоспис Царица Александра“ ООД с ЕИК 1752423035, представлявано от М. Х. К., с която е предявен иск за опразване на нает имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Несебър с площ от 514 кв.м., ведно със сграда с идентификатор *** със застроена площ от 159 кв.м. на три етажа, с предназначение -хотел, на осн. чл.233, ал.1 изр.1 от ЗЗД. Ищецът е придобил собствеността върху наетия имот, след сключването на договора за наем с ответницата. Срокът на договора е бил до 01.05.2024 година, с месечен наем, в размер на 1 000 лв. Изпратено е уведомление на наемателя, с което последният е бил уведомен за смяната на собствеността на имота на 02.06.2023 година, като с оглед на това, че не са постигнали споразумение относно наемната цена, наемодателят отправя писмено предизвестие за прекратяване на договора. Наемателят не е освободил имота, поради което е предявен иск за опразването му. След предявяването на иска, наемателят е предал имота и производството по делото е прекратено, като в полза на ищеца са присъдени разноски.

Спорът в случая е дали, наемателят е бил надлежно уведомен за прекратяването на договора и кога, съответно с поведението си станал ли е причина за предявяването на иска. В тази насока по делото са приложени известие от куриерска фирма „Спиди“ до ответника за получаване на документи. Пратката е входирана при куриера на 09.06.2023 година, като е следвало да бъде връчена до 12.06.2023 година. В товарителницата е посочен и вида на изпратените документи. Видно от компютърната разпечатка от системата на куриера, пратката е била върната на подателя на 19.06.2023 година в 12.58 часа, без да е била надлежно връчена. В последствие чрез 2

Български пощи, на 15.06.2023 година, отново е изпратено уведомление за смяна на собствеността и прекратяване на договора до ответника.

Уведомлението като невръчено е върнато на подателя на 22.06.2023 година, с отбелязване, че пратката е непотърсена от адресата. Исковата молба, към която е било приложено и известието за прекратяването на договора е депозирана в съда на 24.07.2023 година., като с молба от 16.11.2023 година, с оглед на това, че имотът е бил предаден на собственика, исковата молба е оттеглена. Производството по делото е прекратено, на основание чл. 232 от ГПК на 20.11.2023 година.

С оглед представените и обсъдени по-горе доказателства, от правна страна съдът съобрази следното: не може да се приеме, че ответното дружеството, в качеството си на наемател по договора за наем и било уведомено за намерението на наемодателя да прекрати договора преди падежа. Няма спор, че наемателят е бил известен за прехвърлянето на собствеността върху имота, което не се отрича от него, а и се подкрепя от доказателствата по делото.

Прехвърлянето на имота само по себе си не води до прекратяване на договора за наем, а същият остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан. В случаят договорът за наем не е бил вписан, няма достоверна датата, при което за наемодателят съществува възможност да го прекрати, след като изпрати писмено уведомление с едномесечно предизвестие. Това волеизявлание на наемодателят следва да бъде връчено на наемателя. На два пъти наемодателят се е опитал да връчи предизвестието си до наемателя, но така или иначе до надлежното му връчване не се е стигнало. Първо уведомлението е изпратено чрез куриерска фирма, която съобразно Общите правила към договор за неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от „Спиди“ АД, е върната на подателя, тъй като не е потърсена след уведомление от страна на получателя.

Оператор на куриерската фирма се е свързал по телефона с представител на ответника, който е заявил, че не се намира на адреса и няма да я получи. Така съобразно чл. 36 от ОУ, пратката е пренасочена служебно към офис на оператора, на 09.06.2023 година, а именно в гр. Димитровград и след 7 – дни, на 19.06.2023 година е върната на подателя- ищеца.

Повторно ищецът се е опитал да връчи предизвестието за прекратяване чрез Български пощи. В случая приложение намират условията за доставяне на пощенски пратки, определени в Общи правила, приети от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. В този случай връчването трябва да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не презумира недобросъвестното поведение на получателя /например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението/, тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор. В решение № 180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че Общите правила и чл. 36, ал. 2 ЗПУ не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила, пратката ще се счита за доставена на получателя.

3

С оглед на изложеното следва извода, че наемателят не е бил уведомен за намерението на наемодателя за прекратяването на договора. Това уведомяване е станало с предявяването на исковата молба, след което е освободен имота, а владението е предадено на неговия собственик. Ето защо не може да се приеме извода на районния съд, че ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска и следва да носи отговорност за разноските. С действията си по предаване на ключовете е признал иска, но доколкото не е бил надлежно уведомен за желанието на собственика да прекрати договора за наем, то той не е станал причина за предявяването на иска. Поради това и съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК не носи отговорност за разноските. Самият той има право на такива- ал. 4.

Постановеното от районния съд определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. На въззивника следва да бъдат присъдени, сторените от него разноски пред първата инстанция, които са в размер на 1 480 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както и разноски пред настоящата инстанция, в размер на 508.00 лв., представляващи 15.00 лв., държавна такса по въззивната жалба и 493.00 лв., адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1543 от 04.12.2023 година, постановено по гр.д.

№ 1417/23 по описа на Районен съд – Търговище, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА „Джи Ем Консулт 13” ООД, гр.Бургас, ЕИК 202646751, със съдебен адрес гр. Димитровград, ***-Б, ет. 2, чрез адв.Д. И. АК-Хасково да заплати на ”Хоспис Царица Александра“ ООД ЕИК 1752423035, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, п.к. 7700, ул.

„Дамян Груев", № 2А, представлявано от М. Х. К. - управител, чрез пълномощника си адвокат В. Ф. от Адвокатска колегия - гр. Русе- сторените по гр.д.№ 1417/23 по описа на РС – Търговище разноски, в размер на 1 480 лв., както и разноски пред настоящата инстанция, в размер на 508.00 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4