Определение № 2875 от 17.06.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2875

Пазарджик, 17.06.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - VII състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ХУБЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Мария Хубчева административно дело № 708/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във връзка с чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. Г. Т., с [ЕГН], с адрес гр. Пазарджик, [улица], ет. .., ап. .., подадена чрез адв. Л. М., със съдебен адрес гр. Пазарджик, [улица], партер, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2136058 от 10.06.2026 год., издадена от И. А. К. - младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ - Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик.

С оспорената заповед, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП, на К. Г. Т. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 (шест) месеца.

В жалбата е направено и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт. Искането е мотивирано с твърдения, че жалбоподателката живее в с. Драгор, в къщата на съпруга си, работи в магазин в гр. Пазарджик, където е управител на „Корал“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица]. Също така е посочено, че К. Т. има дете, което учи в гр. Пазарджик и ежедневно го кара на училище. Поддържа се, че отнемането на свидетелството за управление на МПС ще доведе до невъзможност да упражнява професията си, до липса на доходи и до невъзможност да осигурява ежедневното придвижване на детето си до училище.

Към жалбата са приложени копие от оспорената заповед, застрахователна полица „Гражданска отговорност“, контролен талон и свидетелство за регистрация част II, нотариален акт, удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане, служебна бележка и справка от Търговския регистър.

Жалбата е подадена директно пред Административен съд – Пазарджик и в тази връзка е постановено разпореждане от деня на постъпването на оспорването в съда за изискване на цялата административна преписка от органа. В указания срок – до 12:30 часа на 17.06.2026 год., както и до настоящия момент, органът не е изпълнил дадените му указания по представяне на преписката в съда. Предвид това съдът намира, че независимо от непредставянето на административната преписка, по направеното искане за спиране на предварителното изпълнение следва да се произнесе незабавно, въз основа на данните по жалбата и приложените към нея писмени доказателства. Производството по чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК има самостоятелен и неотложен характер, тъй като е насочено към временна съдебна защита срещу предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Поради това липсата на представена от органа преписка не може да препятства произнасянето на съда, още по-малко когато непредставянето й се дължи на неизпълнение на дадени от съда указания.

В настоящото производство съдът не извършва цялостната проверка за законосъобразност на заповедта по всички основания на чл. 146 от АПК, а преценява дали при конкретните данни по делото предварителното й изпълнение може да причини на оспорващата значителна или трудно поправима вреда и дали продължаването му е необходимо за защита на обществения интерес, който законът презюмира чрез разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.

Във връзка с изложеното следва да се посочи, че непредставянето на административната преписка не освобождава съда от задължението му да се произнесе по своевременно направеното искане за спиране изпълнението на процесната ЗППАМ. Ефективността на търсената съдебна защита не може да се поставя в зависимост от процесуалното поведение на административния орган, още по-малко когато същият не е изпълнил в срок дадените му от съда указания за представяне на административната преписка. Обратното разбиране би довело до недопустимо забавяне на произнасянето по искане, което по естеството си изисква незабавна съдебна преценка, тъй като е насочено срещу предварителното изпълнение на административен акт, което вече поражда правни последици за адресата му.

В настоящото производство съдът не извършва цялостната проверка за законосъобразност на процесния акт на всички основания на чл. 146 от АПК, а преценява дали са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК за временно преустановяване на предварителното му изпълнение. Тази преценка може и следва да бъде извършена въз основа на наличните по делото данни, включително изложените в жалбата твърдения и приложените към нея писмени доказателства, без това да предрешава спора по същество относно законосъобразността на оспорената ЗППАМ.

Особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ до произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт е процесуално допустимо. Направено е от адресата на оспорената заповед, по висящо съдебно производство срещу индивидуален административен акт, чието изпълнение не се спира с подаването на жалбата по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Налице е правен интерес от произнасяне по чл. 166, ал. 4 от АПК.

Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Следователно в случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, а не с изрично разпореждане на административния орган. Това обаче не изключва съдебния контрол върху изпълнението, доколкото специалният закон не съдържа изрична забрана за това. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото по силата на отделен закон предварително изпълнение може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 год. по тълк. дело № 1 от 2009 год. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, с което е прието, че предварителното изпълнение, допуснато по силата на закон, подлежи на съдебен контрол при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, когато специалната правна уредба не изключва изрично тази възможност.

Предварителното изпълнение на заповедите по ЗДвП е предвидено, за да се защити общественият интерес, свързан с безопасността на движението по пътищата. Тази цел следва да се преценява според конкретния случай. Когато причината за налагане на мярката вече е отстранена, съдът следва да установи дали продължаването на изпълнението на ПАМ все още е необходимо или води единствено до несъразмерно засягане на правата на оспорващия.

В разглеждания случай от приложените към жалбата доказателства се установява, че за процесния лек автомобил с рег. № [рег. номер] е представена застрахователна полица „Гражданска отговорност“, издадена на 10.06.2026 год., със срок на действие от 10.06.2026 год., 08:45 часа, до 09.06.2027 год., 23:59 часа. От приложеното копие на оспорената заповед се установява, че проверката е извършена на 10.06.2026 год., около 07:50 часа, а ПАМ е наложена във връзка с управление на МПС, чието регистрация е служебно прекратена поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Това обстоятелство не решава спора по законосъобразността на заповедта, но е съществено значение досежно особеното искане. По делото е представена застрахователна полица „Гражданска отговорност“, издадена на същата дата, на която е издадена оспорената ЗППАМ и действаща от 08:45 часа на 10.06.2026 год. Следователно, към настоящия момент, причината, с която се свърза риска за участие на автомобила в пътното движение е отстранена. В тази връзка общественият интерес, който законодателят е посочил като основание за предварителното изпълнение на заповедта е преодоляно и наложената ПАМ следва да се прецени, за да не се превърне в предварително изтърпяване на наказание.

Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1 от ЗДвП няма наказателен характер. Тя служи за предотвратяване и преустановяване на нарушения, а не за санкциониране на водач на МПС преди да е решен въпросът за отговорността му. За това и съдът следва да провери дали предварителното изпълнение продължава реално да постига целта на закона или води до ограничаване на правата на адресата на акта. В подкрепа на този извод е и практиката на Конституционния съд (КС). Макар КС да не се е произнасял по отношение разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП, в Решение № 3 от 23.03.2021 год. по к.д. № 11 от 2020 год., Решение № 6 от 29.06.2023 год. по к.д. № 7 от 2023 год. и Решение № 7 от 12.06.2025 год. по к.д. № 26 от 2024 год. е прието, че мерките по ЗДвП трябва да запазят своя превантивен и преустановителен характер и не могат да се използват като санкция или като средство за постигане на цел, различна от предвидената в закона. В същата насока е и актуалната практика на Върховния административен съд, седмо отделение, сред които е: Определение № 3210 от 23.03.2026 год. по адм. д. № 1844 от 2026 год., Определение № 533 от 19.01.2026 год. по адм. д. № 12298 от 2025 год., Определение № 1661 от 13.02.2026 год. по адм. д. № 979 от 2026 год., Определение № 1738 от 16.02.2026 год. по адм. д. № 1267 от 2026 год. и Определение № 2028 от 20.02.2026 год. по адм. д. № 1420 от 2026 год., всички по описа на същия съд. В посочената съдебна практика касационната инстанция приема, че при преценката по чл. 166, ал. 4 от АПК съдът не следва да се ограничава до формалния извод, че законът предвижда предварително изпълнение, а трябва да съобрази дали при конкретните факти това изпълнение все още служи на целта, заради която е допуснато.

В жалбата се сочи, че жалбоподателката живее в с. Драгор, работи в гр. Пазарджик, където е управител на търговско дружество и ежедневно осигурява придвижването на детето си до училище в гр. Пазарджик. Към жалбата са приложени писмени доказателства за част от тези обстоятелства, включително удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане, служебна бележка и справка от Търговския регистър.

Настоящият съдебен състав не счита, че всяко затруднение, свързано с невъзможността ежедневно да се управлява автомобил е основание за спиране изпълнението на ЗППАМ. Обаче, в разглеждания случай, тези затруднения не следва да се преценяват изолирано, а при съобразяване на представените с жалбата доказателства. От последните се установява, че причината за налагане на мярката вече е отстранена чрез сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ незабавно. От тези факти може да се заключи, че продължаването на предварителното изпълнение би засегнало значително ежедневния живот и трудовата дейност на жалбоподателката, без към момента да се установява същата степен на необходимост от незабавното действие на мярката. Балансът между обществения интерес и правата на оспорващата налага извод, че изпълнението на ЗППАМ следва да се спре до приключване на съдебното оспорване с окончателен съдебен акт.

Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 166, ал. 4, във връзка с чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2136058 от 10.06.2026 год., издадена от И. А. К. - младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ - Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик.

Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4, във връзка с чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение, допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2136058 от 10.06.2026 год., издадена от И. А. К. - младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ - Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик, с която на К. Г. Т., с [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 (шест) месеца.