Решение № 187 от 21.02.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Пазарджик, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220100926 по описа за 2021 година

Предявена е искова молба от Р. ИВ. Й. от гр. Пазарджик, ул.

„******** срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК- 200599406, със седалище и адрес на управление – гр. София, представлявано от И.В. Д. и Д.В. Н., с цена на иска от 538.08лв.

В подадената искова молба се твърди, че на 14.07.2020 г. Р.

И. Й. е сключила договор за потребителски кредит № 903066 с „Фератум България” ЕООД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1500.00 лева, а общата сума която следва да върне Р.Й. е в размер на 1845.00 лева, платима на дванадесет вноски. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 23.00 % /лихва в размер на 345.00 лева/, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.11 %.

Също така в договора е уговорено, че изпълнението на задължението на длъжника ще бъде обезпечено от „Фератум Банк“.

Твърди се, че в изпълнение на горното на същия ден Р.Й. се е задължила да изплати на „Фератум Банк“ възнаграждение в общ размер на 1155.00 1 лева. Сочи се, че Р. ИВ. Й. е погасила изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 3000.00 лева.

Счита се, че гореописаните договори са нищожни /недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила. Съгласно изложеното, процесните договори са нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, касаеща сключването на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договорите са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Не е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Сочи се, че не е била предоставена на на потребителя Р.Й. изискуемата преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които последният може да се откаже от тях.

Счита се, че всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ.

Съгласно изложеното в исковата молба е било нарушено изискването сключените договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите. Счита се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита. В случая е налице единствено формално посочване на размера на отпуснатия заем /1500.00 лева/. Също така липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.

2

Счита се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Счита се, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Смята се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 49.11 %, е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 23.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 100.00 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от ищцата. В т.

5 от процесния договор е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на „Фератум България“ ЕООД. На същия ден Р.Й. се е задължила да заплати на „Фератум Банк“ възнаграждение в общ размер на 1155.00 лева, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на „Фератум България“ ЕООД. Предвид обстоятелството, че ищцата е сключила такъв договор за поръчителство, с лице, избрано и посочено от кредитодателя, за което е заплатила такса, равняваща се на повече от половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от нейна страна, може да се направи единственият обоснован извод, че сключеният договор за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел 3 единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Твърди се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно определено лице - „Фератум Банк“, в полза на „Фератум България“ ЕООД, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. Целта на включване в правоотношението на третото свързано с ответника лице „Фератум Банк“ е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Смята се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Фератум България“ ЕООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по сключения с „Фератум Банк“ договор за възлагане на поръчителство, което по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Сочи се, че според императивната разпоредба на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни.

Счита се, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. На самостоятелно основание се счита, че договорът е недействителен, тъй като грешно посоченият размер на ГПР води и до неправилно посочване на общата сума, дължима от потребителя по кредита.

Съгласно процесния договор общата сума, която следва да изплати кредитополучателят, е в размер на 1845.00 лева, но се твърди, че ищцат 4 реално е изплатила на „Фератум България“ ЕООД сумата в общ размер на 3000.00 лева. По този начин е нарушена и втората част от задължителното съдържание на договора, уредена в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Счита се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Счита се, че определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се включва и възнаграждението за поръчител) за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Твърди се, че е налице несъответствие между посочения в преддоговорната информация фиксиран годишен лихвен процент и този, посочен в процесния договор.

На самостоятелно основание се счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл.

22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Твърди се, че в нарушение на императивните изисквания в т. 2 на процесния договор е посочено единствено, че общата сума по кредита /в размер на 1845.00 лева/ се дължи на дванадесет вноски, като падежът на първата вноска е датата - 13/08/2020 г. Счита се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл.

22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера 5 на лихвения процент на ден.

Счита се, че нищожността на процесния Договор за потребителски кредит води до нищожност и на свързания с него Договор за гаранция. В случай че съдът приеме, че процесните договори за валидни, счита, че същите са унищожаеми на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, поради измама или евентуално на основание чл. 28, ал. 1, поради грешка. Твърди се, че с оглед всички изложени съображения в настоящата искова молба е единствено изводимо, че към момента на сключване на Договора за потребителски на 14/07/2020 г. и свързания с него Договор за гаранция, в съзнанието на ищцата са били наведени неверни представи относно съществените елементи от неговото съдържание. Счита се, че процесните договори са унищожаеми на основание чл.33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването им поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

Иска се от съда да да призове страните по делото на съд и след доказване на твърденията в настоящата искова молба, включително относно нищожността,, да постанови решение, с което: да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД ответника „Фератум България” ЕООД, с ЕИК:200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост - 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А ет. 9, офис № 20, представлявано от ИВ. В. Д. и Д.

В. Н., да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН: **********, живуща в гр. Пазарджик, ул. "******, сумата в размер на 50 лева, като частичен иск от сумата в размер на 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане; Направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорват изцяло така предявените искове от ищеца срещу Фератум България както по основание, така и по размер, като се считат исковете, както във връзка с Договора за гаранция, така и исковете във 6 връзка с Договора за кредит за недопустими и неоснователни.

Поддържа се и се моли съда да приеме, че исковата молба, подадена от Р.