Определение № 45720 от 21.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45720 гр. София, 21.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20231110168495 по описа за 2023 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от С. Н. Р. против „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК: 207140327 обективно съединени, при условията на евентуалност, установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 2 ЗЗД и по чл. 26, ал. 4, вр. ал.

1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 20, вр. чл. 15, ал. 1 от договор за „Бяла карта“ от 23.10.2021 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение – поради противоречието й със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието й с добрите нрави.

Ищцата твърди, че на 23.10.2021 г. между нея и дружеството „Аксес файнанс“ ООД, чийто правоприемник е ответникът „Аксес Файнанс“ АД е сключен договор за кредит „Бяла карта“, съгласно който ответникът, в качеството си на кредитор е предоставил на С. Р., в качеството й на кредитополучател, револвиращ кредит в максимален размер от 200 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла карта“. Посочва се, че ГПР по договора възлиза на 49,5 %. Поддържа се, че съгласно клаузата на чл. 15 от договора кредитополучателя се задължава в срок от 5 дни от активиране на платежния инструмент да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция с бенефициер кредитополучателя за сумата от 304,86 лева със срок на валидност от 2 години; едно физическо лице, което да отговаря на следните кумулативни изисквания: да е лице над 21 години, с минимален осигурителен доход от 1 500 лева, да работи по безсрочен трудов договор поне от 6 месеца, да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричензаем с „Аксес Файнанс“ ООД, да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статут :“ „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е член на домакинството на кредитополучателя. Излага се, че съгласно клаузата на чл. 20 от договора при непредставяне от страна на кредитополучателя на допълнително обезпечение в срока по чл. 15, същият дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница и включена в текущото задължение за настоящия месец, която се начислява за всяко отделно неизпълнение. С исковата молба ищцата оспорва действителността на клаузата на чл. 20 от договора като противоречаща на повелителните норми на закона и неравноправна по см. на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 3 и т. 5 ЗЗП. Конкретно се твърди, че с предвиждането на такова задължение се въвежда задължение за кредитополучателя и потребител при неизпълнение на договорно 1 задължение да заплати необосновано високо обезщетение, което нарушава принципа за добросъвестност и справедливост в търговските отношения. С включването в договорното съдържание, върху което кредитополучателят не е имал възможност да влияе, кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задължението си за извършване на предварителна проверка относно възможностите за изпълнение от страна на кредитополучателя преди отпускане на кредита, на самия потребител. С. Р. излага, че в нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и с цел заобикаляне на ограничението, установено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, неустоечното вземане не е включено от „Аксес Файнанс“ АД при формиране на ГПР по договора, въпреки че кредиторът включва размера му в погасителните вноски по договора.

В тази връзка намира, че по характера си неустойката представлява възнаграждение за кредитора, поради което е част от общия разход по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Ищцата оспорва процесната договорна клауза като нищожна и заради противоречието й с добрите нрави, считайки, че същата излиза извън присъщите си по закон функции. Касае се за неустоечно вземане, което е насочено към обезпечаване на договорно задължение, което не е свързано с основното задължение на потребителя за връщане на заемната сума. По този начин неустойката надхвърля рамките на санкционния си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора. Същевременно размерът й е необосновано висок.

Посочва се, че изискванията, въведени от кредитора в клаузата на чл. 15, ал. 1 от договора за кредит относно обезпечението по договора силно ограничават възможността на потребителя да осигури такова. Ето защо, неустойката за неизпълнение на тома договорно задължение не отговаря на законовото си предназначение да служи като обезпечение на задължението и за обезщетяване на кредитора за вредите от неизъплението. С тези съображения ищцата отправя искане за уважаване на предявените установителни искове и за прогласяване нищожността на договорната клауза като противоречаща на закона, като заобикалащя закона и като противоречаща на добрите нрави. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Аксес Файнанс“ АД, чрез пълномощника си юрк. И. Н., оспорва исковите претенции, намирайки същите за недопустими и неоснователни. Не оспорва, че между ищцата С. Н. Р. и дружеството „Аксес Файнанс“ ООД е сключен договор за кредит „Бяла карта“ № 960733 от 23.10.2021 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ищцата, като кредитополучател, револвиращ кредит в максимален размер от 200 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – платежна карта, като кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно договорните условия.

Посочва, че предоставеният кредитен лимит е бил увеличен двукратно и дистанционно, от разстояние – на 27.04.2022 г. и на 17.08.2022 г. до сумата от 600 лева, какъвто е и към настоящия момент. Договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем на 26.07.2023 г. поради неизпълнение в срок от страна на ищцата на договорните й задължения. В отговора се посочва, че с договор за цесия от 26.07.2023 г. „Аксес Файнанс“ АД, като кредитор е прехвърлило вземанията си към ищцата, произтичащи от процесния договор, на трето за процеса лице – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Ето защо, ответникът оспорва съществуването на материално правоотношение между страните, а оттук и процесуалноправната си легитимация, поради което счита исковете за недопустими. Наред с това, основание за недопустимостта им е и липсата на правен интерес за ищцата от процесното оспорване – не непосредствено след сключване на договора, а след многократно усвояване на суми и заплащане на възникнали задължения. По същество оспорва същите, възразявайки срещу твърдението на ищцата, че процесната неустойка има характера на скрита договорна лихва, тъй като задължението за заплащането и е условно и възникването му зависи изцяло от действията на потребителя. Посочва, че потребителят е бил уведомен предварително – преди сключване на договора чрез Стандартен европейски формуляр относно изискваното обезпечение и размера на неустойката. За кредитора не съществува забрана да изисква предоставяните от него кредити да бъдат обезпечени. Отрича процесната 2 договорна клауза да противоречи на добрите нрави. „Аксес Файнанс“ АД посочва, че неустойката по договора има както обезпечителна, така и обезщетителна и санкционна функция, следователно не следва да се счита за нищожна. Не счита, че неустойката цели заобикаляне на нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, тъй като посочената разпоредба касае неплащане, докато неустойката по договора се дължи за неизпълнение на друго договорно задължение – за осигуряване на допълнително обезпечение, следователно за нея не се прилага посоченото правило. В отговора на исковата молба ответната страна посочва, че неустойката не е предвидена като елемент на ГПР, тъй като разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК изрично изключва при определянето му плащанията, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит. Заявява, че непредоставянето на обезпечение по договора поставя кредитора в сериозна несигурност дали ще успее да събере сумата по предоставения кредит, при съобразяване с обстоятелството, че в случая се касае за кредит от типа на „бързи такИ.“, при който услугата се отличава със своята достъпност, свързана с по-голям риск за кредитора, което налага предоставеният кредит да бъде адекватно обезпечен. Оспорва неустойката да е част от печалбата на кредитора, тъй като представлява договорено между страните обезщетение за спазване на договорно задължение от страна на кредитополучателя. С тези съображения ответникът отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, след извършена служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира за неоснователно възражението на ответника за липсата на правен интерес у ищцата за предявяване на процесните искове, обосновано с довода, че ищцата се позовава на нищожността не непосредствено след сключването на процесния договор. В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че е страна по договор за кредит, сключен с праводател на ответното дружество, навеждайки конкретни доводи, поради които счита конкретната договорна клауза за нищожна. Обстоятелството кога във времето са предявени исковете, съответно кога ищцата са е позовала на твърдяната нищожност, не обуславя извод за липсата на правен интерес от защита, предвид твърденията и на двете страни, че и към настоящия момент договорът не е прекратен, съответно задълженията по същия не са погасени изцяло.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1-во, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, както следва: В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че между нея и „Аксес Файнанс“ ООД, чийто правоприемник е ответното дружество, е сключен процесният договор за кредит „Бяла карта“ от 23.10.2021 г., както и, че клаузата на чл. 20 от договора е недействителна поради противоречието й с разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗПК, поради заобикаляне изискванията на закона – чл. 19, ал. 1 ЗПК и и поради противоречие с добрите нрави, обусловено от значителна нееквИ.лентност на насрещните престации на страните по тях.

В тежест на ответника е да докаже възраженията, в частност, че между страните не е налице договорно правоотношение, предвид прехвърляне на вземанията по договора на трето за спора лице, за което обстоятелство ответникът не сочи доказателства, както и, че процесната договорна клауза отговаря на законовите изисквания и е индивидуално уговорена. В тази връзка указва на ответника, че не сочи доказателства за твърденията си, че процесният договор е бил сключен между страните след предварително запознаване от ищцата с всички основни параметри по същия.

С оглед съвпадащите твърдения на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът обявява за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищцата и „Аксес Файнанс“ ООД, чийто правоприемник е „Аксес Файнанс“ АД е сключен процесният договор за кредит „Бяла карта“ от 23.10.2021 г., 3 включващ процесната оспорена от ищцата договорна клауза на чл. 20 с твърдяното съдържание.

По доказателствата:

Приложените към исковата молба писмени материали, предвид относимостта им към предмета на спора и необходимостта им за правилното му решаване, следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Като такова следва да бъде уважено искането на ищцата за задължаване на ответната страна да представи заверен препис от кредитното досие на С. Р. във връзка с процесния договор.

Искането на ответника за задължаване на ищеца и на процесуалния му представител да посочат банкова сметка следва да бъде оставено без уважение, тъй като посочването на тези данни е условие за редовността на исковата молба, но при предявени осъдителни искови претенции – арг. чл. 127, ал. 4 ГПК, какъвто характер нямат процесните.