Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5330 от 09.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1024/2026
Вид
Определение № 5330
Подписан
09.03.2026
В сила
09.03.2026
Състав
Милена Богданова, Весела Трайкова Живкова Офицерска, Илиана Станкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 531 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 570 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 577 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 112 · Закон за собствеността
  • чл. 11 · Правилник за вписванията
  • чл. 12 · Правилник за вписванията
  • чл. 13 · Правилник за вписванията
  • чл. 14 · Правилник за вписванията
  • чл. 32а · Правилник за вписванията
  • чл. 4 и сл. · Правилник за вписванията
  • чл. 4, буква "з" · Правилник за вписванията
  • чл. 6 · Правилник за вписванията
  • чл. 6, б. "г" · Правилник за вписванията
  • чл. 6, ал. 3 и ал. 4 · Правилник за вписванията
  • чл. 6, ал. 3 и ал. 4 · Правилник за вписванията
  • чл. 7 · Правилник за вписванията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5330 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно частно гражданско дело № 20261100501024 по описа за 2026 година Производство по чл. 274, вр. чл. 577 ГПК, вр. чл. 14 от Правилник за вписванията (ПВп).

Образувано е по Частна жалба с вх. № 18-00-05 от 19.01.2026 г. по описа на Служба по вписвания – гр. София, подадена от Ц. С. Я., Я. Т. М., Е. С. Я., З. Д. И., В. В. В. и Ц. Д.

Ц., чрез адв. М.Р., срещу Определение № 1577/30.12.2025 г. на съдия по вписвания при СРС К.В., с което е отказано вписване по заявление с вх. № 119458/30.12.2025 г. на Решение № 647/2025 г., постановено по гр.д. № 4245/2023 г. по описа на ВКС.

Оплакванията са, че с подаденото заявление е поискано вписване на влязло в сила решение на ВКС, като към заявлението са приложени нотариално заверен препис от решението, удостоверение за наследници, надлежно пълномощно и документ за внесена държавна такса в размер на 36 лева. Съдията по вписванията не бил дал указания за представяне на данъчна оценка на имотите и не е определил срок за това, поради което тъй като се касаело до отстраними нередовности, следвало да се дадат указания, а не да се отказва вписване, съгласно трайната съдебна практика, вкл. ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че към момента на подаване на заявлението не съществува обективна възможност за издаване на данъчна оценка, а издаването на скици било заявено и предстояло.

Иска се въззивният съд да отмени обжалваното определение и да разпореди вписване на решението или алтернативно – да върне преписката със задължителни указания за отстраняване на евентуални нередовности.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, както и доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, срещу подлежащ на обжалване акт. Представено е и доказателство за платена държавна такса.

От фактическа се установява следното:

Охранителното производство е образувано въз основа на заявление (именовано Молба) с вх. № 119458/30.12.2025 г., подадено от Ц. С. Я., Я. Т. М., Е. С. Я., З. Д. И., В. В. В. и Ц. Д. Ц., чрез адв. М.Р., с което е поискано на основание чл. 4 и сл. от ПВп да бъде вписано в Агенция по вписванията съдебно Решение № 647/2025 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 4245/2023 г., влязло в законна сила, с което по предявени искове по чл. 108 ЗС и във връзка с реституция по ЗСПЗЗ са признати правата на собственост и е разпоредено 1 предаване на владението върху 4 недвижими имоти, описани подробно в молбата.

Със заявлението са представени пълномощно за подалия го адвокат, заверен препис от решението и документ за внесена държавна такса в размер на 36 лева.

С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал вписване на решението на основание чл. 32а и чл. 6 ПВп, вр. чл. 6, ал.2 и чл. 531 ГПК с мотиви, че липсва надлежно искане за вписване на съдебното решение с данните по чл. 6, б. „г“ ПВп – материален интерес, за да бъде определена дължимата държавна такса. Освен това с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и липсата на нарочно искане за това, не може да бъде постановено отбелязване на решението по вписана искова молба, като за това липсва искане, позоваване на вписана искова молба и установяване на такова вписване по отношение на описаните в молбата имоти и по персоналните партиди на страните по делото.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Производството пред съдията по вписвания е охранително и е започнало въз основа на писмена молба, с която е поискано вписване на окончателно решение, с което са уважени искове с правно основание чл. 108 ЗС. Искането действително не е конкретизирано, като не е посочено дали се иска вписване на решението като самостоятелен акт по смисъла на чл. 4, б. "з" във вр. с б. "а" от ПВп, подлежащ на вписване като акт относно недвижим имот, т.е. по реда на раздел II от ПВп, или като подлежащ на отбелязване по чл. 14 от ПВп - влязло в сила решение, постановено по искова молба по чл. 11. Принципно, противно на поддържаното в частната жалба, нередовностите на молбата за вписване не подлежат на отстраняване по реда на чл. 129, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно приетото по т.1 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, този ред е неприложим в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. В случая тези обстоятелства, обаче, не са основание за отказ на съдията по вписванията, доколкото с молбата е представен заверен препис от решението и въз основа на съдържанието му е възможна самостоятелна преценка от съдията по вписванията, че актът, предмет на заявеното искане, подлежи на вписване или отбелязване, каквато преценка следва да се извърши. Ако актът е постановен по вписана искова молба, той подлежи на отбелязване по силата на чл. 14 от ПВп и след като е представен от страната с искане да бъде вписан, не може да бъде отказано отбелязването му, ако основанията за това са спазени. Съдията по вписванията може да откаже да извърши действия по вписвания само ако: представеният акт не подлежи на вписване (чл. 32а от ПВп), което следва от съдържанието му; ако не е местно компетентен (чл. 570 от ГПК и чл. 7 от ПВп); ако формата на акта не отговаря на изискванията на закона, за който извод се изхожда от съдържанието на този акт; ако актът няма необходимото съдържание, като не позволява идентифициране на страни и на имот; ако не е внесена дължимата държавна такса; ако не е представена данъчна оценка или скица за имотите, а такива са необходими; ако не са представени доказателства за изпълнени изисквания на други закони, какъвто е чл. 264 от ДОПК, изискващ представяне на декларация от праводателя при прехвърляне/учредяване на вещни права върху недвижими имоти, апортни вноски, ипотека, особен залог върху такива. (В този смисъл т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 11 вр. с чл. 4, буква "з" от ПВп, вр. с чл. 114, вр. с чл. 112 от Закона за собствеността, трябва да бъдат вписани или отбелязани искови молби, с които се признават вещни права на собственост върху недвижими имоти. Съгласно чл. 12 от ПВп, за да се извърши вписването или отбелязването по чл. 11, представя се подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или преписизвлечение от молбата; вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитумът на исковата молба по съответната персонална партида. Съгласно чл. 14 от ПВп влезлите в сила решения, постановени по исковите молби по чл. 11, се отбелязват по начина, посочен в чл. 12, по представен препис от решението. В този случай решението трябва да отговаря и на изискванията на чл. 6.

2

Съгласно чл. 6 от ПВп подлежащите на вписване актове трябва да съдържат конкретни данни: собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните, в случаите на чл. 3 ЗРБУЛСТАТ, ЛНЧ или код по БУЛСТАТ, а когато няма такъв - мястото и датата на раждане; когато една от страните е търговец или юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията - ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ; датата и мястото на издаването на акта; описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите; цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес. Съгласно чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от ПВп, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистъри към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схемапроект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива., но това изискване не се прилага при вписвания, отбелязвания и заличавания по чл. 11, 17, 18, 19, 22, чл. 22а, ал. 1 и 3, чл. 23, 24, 25, 26 и 31.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните таксите, събирани от АВ за извършване на отбелязване, за заличаване и за подновяване на вписване се събира половината от събраната такса за вписване.

Анализът на горепосочените разпоредби обосновава извод, че положителното съдебно решение по иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на недвижим имот подлежи на вписване, а ако е вписана исковата молба – на отбелязване по начина, посочен в чл. 12 от ПВп – чрез нанасяне на диспозитива по съответната персонална партида. За да се уважи искането за отбелязване на влезли в сила съдебни актове по вече вписани искови молби, както и на искане за заличаване на вписване на искова молба, е достатъчно да се представи заверен препис от съдебния акт по вписаната искова молба, както и доказателства за внесена държавна такса за отбелязването, искането следва да е направено от лице с правен интерес и да се представят преписи от съдебните актове, чието отбелязване се иска. Не е необходимо да се представя данъчна оценка за имота, нито схема на същия. Данъчната оценка е необходима само с оглед определяне на материалния интерес и на дължимата държавна такса за вписването. В хипотезата на искане за отбелязване/заличаване към вписана искова молба разпоредбата на чл. 3 от Тарифата изрично сочи колко е дължимата такса, и тя не зависи от данъчната оценка на имота, а зависи от събраната вече такса за вписване на исковата молба, като в правомощията на съдията по вписванията е да извърши необходимата проверка и преценка за размера на дължимата/внесената държавна такса. В случая съдията по вписванията е следвало да извърши преценка на постъпилото искане и ако установи вписана искова молба по посоченото в отказа гражданско дело, да продължи с преценката си относно основанията за отбелязване на влязлото в сила решение по тази искова молба, включително за размера на дължимата държавна такса. В обжалвания отказ липсва констатация, че внесената такава е в по-нисък размер от дължимата. Прилагането на скици и описание на имота по ЗКИР също няма практическа стойност, защото вписването става по персоналните партиди на страните по съдебния спор, а не по партида на имота. /В този смисъл т. 2 от от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС;

Определение № 189/13.03.2014 г. по ч. гр. д. № 868/2014 г. на ВКС, 4-то Г. О. /. При отбелязвания и заличавания по чл. 11 от ПВп, каквито са отбелязвания на постановени съдебни решения по вписани искови молби по чл. 14 от ПВп, заличавания на вписани искови молби по чл. 13 от ПВп, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ПВп не се изисква схема, издадена от АГКК за имота.

При така възприето съдът приема, че няма основание да се откаже искането по молбата от 30.12.2025 г., поради което следва да се отмени отказът на съдията по вписванията с указания за извършване на исканото вписване след съобразяване от него на 3 характера на съдебния акт и реда за вписването/отбелязването му по персоналните партиди на молителите.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1577/30.12.2025 г. на съдия по вписвания при СРС К.В., с което е отказано вписване по заявление с вх. № 119458/30.12.2025 г. на Решение № 647/2025 г., постановено по гр.д. № 4245/2023 г. по описа на ВКС.