Решение № 2129 от 11.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2129 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СтИ.а Григорова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от СтИ.а Григорова Гражданско дело № 20221100113594 по описа за 2022 година

Ищецът И. Д. М. е предявил срещу В. Д. М. обективно съединени искове за ревандикация на описания в исковата молба апартамент № 1 с площ от 69 кв.м. и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за ползване на имота за периода 19.07.2021 г. – 06.10.2022 г. в размер на 7 500 лева.

Ищецът твърди, че е единствен наследник на баща си Д. И. М., починал на 18.07.2021 г. Наследодателят му притежавал право на собственост върху апартамент № 1, със застроена площ от 69 кв.м., заедно с мазе № 1 и с 5.45% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото и със 7.89% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „*******, с площ по скица 402 кв.м., а по акт за собственост – 410 кв.м.

След смъртта на баща си И. М. предприел действия по приемане на наследството и ползване на наследствения имот. Ищецът установил, че в апартамента се е нанесъл В. Д. М., който обитавал имота по волята на бащата на ищеца. Ответникът не се отзовал на молбата на И. М. да се изнесе.

Изпратил му нотариална покана да се яви при нотариус за предаване на ключовете на апартамента и за заплащане на наем за ползването на имота. На 22.04.2022 г. В. М. получил нотариалната покана, но не се явил при нотариус.

1

Вместо това предприел действия по снабдяване с констативен нотариален акт.

Това обосновавало правен интерес за И. М. да предяви иск за осъждане на В.

М. да му предаде владението върху имота, както и да му заплати обезщетение за ползването му за периода 19.07.2021 г. – 06.10.2022 г. в размер на 10 354 лева, съгласно допуснато в открито съдебно заседание увеличение на размера на иска.

Ответникът В. Д. М. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените срещу него искове. Оспорва правото на собственост на И. М. върху процесния имот с твърдения, че в края на 2010 г. бащата на ищеца му предал ключовете на жилището, като му казал, че апартаментът си е на В. и да го ремонтира. От този момент В. започнал да владее имота като свой, без противопоставяне от страна на Д. М., ремонтирал и обзавел жилището, заплащал дължимите такси и данъци. Признава, че след като получил нотариална покана от И. М. предприел действия по снабдяване с констативен нотариален акт.

Към настоящото дело е присъединено гр.д. № 12757/2022 г. по описа на СГС, образувано по подадена от В. Д. М. искова молба, с която моли съдът да го признае за собственик на процесния апартамент по отношение на И. М., на основание придобивна давност, текла от 31.12.2010 г. до 06.01.2023 г.

В отговор на предявения от В. М. положителен иск за собственост И. М. е оспорил, че баща му Д. М. е приемал В. като собственик на имота. Заявява, че баща му Д. посещавал имота, полагал грижи за него, плащал данъци и такси, а В. М. бил държател на апартамента. Текущите ремонти не означавали, че са направени от лице, което счита имота за свой.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение на построяване на апартаменти № 90, том III, рег. № 8803, дело № 442/26.07.2006 г. на нотариус рег. № 053 на НК, В.Ф. Г., А.Ф. Г. и Д. И. М., като съсобственици на УПИ III-115 от кв. 230а по плана на гр. София, м.

„Павлово-Бъкстон“, с площ от 410 кв.м., си запазват и взаимно си учредяват право на строеж върху съсобствения си имот за обектите, посочени в него.

Според уговореното, Д. И. М. придобива с своя изключителна собственост право на строеж за изграждане в жилищната сграда с магазини и гаражи на 2 апартамент № 1, разположен на първи жилищен етаж, на кота +2.70 м, със застроена площ от 69 кв.м., състоящ се от антре, спалня, дневна-трапезария с кухненски бокс, баня с тоалетна, килер и тераса, заедно с мазе № 1, разположено на сутеренния етаж, на кота -3.40 м, със застроена площ от 5.20 кв.м. и с 5.45% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.

На 23.12.2008 г. е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж – жилищна сграда с магазини, гаражи, външни ВиК връзки и кабели НН, находяща се в УПИ, представляващ парцел III-15 от кв. 230а по плана на гр. София, м. „Павлово-Бъкстон“, с административен адрес район „Витоша“, СО, ул. „*******.

Съгласно приетото по делото удостоверение за наследници изх. № РВТ22-УГ01-2788 от 07.03.2022 г. на СО, район „Витоша“, Д. И. М. е починал на 18.07.2021 г. и е оставил за свой наследник сина си И. Д. М..

На 12.07.2022 г. В. Д. М. е подал молба до нотариус с район на действие РС – София, чрез кмета на СО, район „Витоша“ за извършване на обстоятелствена проверка и признаване правото му на собственост на основание давностно владение върху апартамент № 1 в гр. София, ул.

„*******. Посочени са свидетели, които да бъдат разпитани.

Дирекция „Общински приходи“, отдел „Витоша и Овча купел“ е удостоверила, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 27.12.2010 г. Д. И. М. е декларирал, че е собственик на недвижим жилищен имот в гр. София, ул.

„*******, *******, а с декларация от 09.03.2022 г. е отразена промяна в собственика - И. Д. М.. За имота няма непогасени задължения за данък недвижим имот и такса битови отпадъци. Липсват данни и документи за дадено съгласие за регистрация на постоянен/настоящ адрес.

По данни на „Е.П.“ ЕАД, дружеството има сключен договор за продажба на електрическа енергия с И. Д. М. от 24.03.2022 г.

С нотариална покана от 19.04.2022 г., И. М. поканил В. М. да му предаде владението върху придобития по наследство апартамент № 1, да напусне имота, за чието ползване му дължи наем, ведно със законната лихва за закъснялото плащане.

По делото са приети две заключения на съдебно-оценителни експертизи 3 за стойността на месечния наем за периода 19.07.2021 г. – 06.10.2022 г.

Първоначалната експертиза е заключила, че за процесния период дължимият месечен наем възлиза на сумата от 375 лева, а според заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза – 728.64 лева.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели на всяка от страните за упражняваната фактическа власт върху имота.

Свидетелят О.В. е първи братовчед на бащите на И. М. и В. М. – Д. И.

М. и Д. Н. М.. Поддържала по-близка връзка с И., който в момента живеел в гр. Ботевград. С бащата на И. били много близки и в годините се виждали поне веднъж седмично. През почивните дни Д. й гостувал на вила в Кокаляне в продължение на повече от 30 години. Когато апартаментът на ул. „******* бил сравнително годен за живеене през 2012 – 2014 г., Д. живял там, като понякога оставал да нощува при приятелката си. През 2015 г. пуснал В. да живее в апартамента на ул. „******* под много голям натиск. Преди това, през декември 2014 г. В. отишъл при майката на свидетеля с молба да го пуснат да живее в къщата в Кокаляне. Тъй като къщата била собственост на свидетеля, майка й й се обадила. След като В. отказала В. да бъде допуснат в къщата, В. започнал да подлага Д. на натиск да го пусне за 2-3 месеца в апартамента, докато си намери нещо по-добро. Наемът В. щял да му изплаща под формата на подобрения – слагане на интериорни врати и навес на терасата. Впоследствие казал, че ще заплаща паричен наем, но се оказало, че средствата не му достигат.

Д. ходел в апартамента на ул. „Пирин“, за да види какви подобрения се правят, но изразил недоволство. Трудно измолил В. да смени интериорните врати и да направи навес, а след това го предупредил да напусне, ако няма да плаща наем.

След 2016 г. Д. заживял в Гоце Делчев и до смъртта си идвал едни-два пъти годишно, за да получи наем от В.. Често получавал недостатъчни суми, защото В. имал затруднения.

Когато Д. починал, роднини на В. заявили, че са казали на И. за смъртта на баща му, но той не дошъл от Англия, където живеел по това време. Един ден И. се обадил на В. и я помолил за новия телефон на баща си, защото не можел да се свърже с него. Тогава разбрал, че баща му е починал. И. незабавно се върнал и отишъл да говори с В.. Поискал да плаща наема на 4 него. В. предложил на И. да продаде апартамента и да си разделят парите.

В. не била чувала за претенции от страна на В. към апартамента или че полага грижи за него, защото е собственик на това жилище. Знае, че В. не плащал наем на И..

В апартамента на ул. „******* И. не живял, защото от 2016 г. до 2022 г. бил в Англия, а преди 2016 – студент. Тъй като апартаментът се ремонтирал, И. живял в общежитие и на квартира.

Свидетелят С.Д. помни, че със своя приятел И. пренасяли плочки и строителни материали за апартамента на ул. „******* през 2013 г. Тогава се запознал с бащата на И. – Д.. Материалите били доставени от куриер и трябвало да се пренесат по стълбите до първия етаж на ул. „*******. Няколко месеца по-късно помогнал на И. да качат легла с пружини. Тогава банята била почти завършена. В жилището ги посрещнал Д.. Леглата разположили в празна стая. Самият апартамент бил необзаведен и се нуждаел от довършителни работи, включително боядисване. След около година свидетелят ходил с И. още веднъж, за да боядисват стени в една голяма стая, прилична на хол.

Свидетелят А.Б. разказва, че познава В. покрай М. - жената, с която живеел отдавна и с която сключил граждански брак. М. и В. живеели в апартамент на първия етаж на ул. „*******, по спомени на свидетеля - от 2013 г. – 2014 г. Б. се запознала с В. през 2011 г. и тогава за първи път отишла в апартамента заедно с бъдещата съпруга на В.. В. живеел сам в жилището. Покъсно започнали довършителните работи в апартамента – полагане на гранитогрес и ламинат. Б. знаела, че този апартамент е на В. и се изненадала, че това не е така.

Б. заявява, че не познава лично Д. М., но е чувала за него и знае, че е чичо на В., който се разболял и през 2021 г. починал. В. се грижел за него, а Д. го приел като свой син. Почти всеки уикенд В. и М. ходели в Гоце Делчев и В. със средства помагал на чичо си, но не знае подробности за тези отношения. Б. видяла, че В. и М. направили всички ремонти в жилището, което било на шпакловка и замазка.

Б. не познавала бащата на В., който живеел в гр. Гоце Делчев. Не знае някой да е оспорвал собствеността на В. върху жилището.

5

Свидетелят Ю.Й. познавал В. М. от края на 2010 г., когато родителите на Й. закупили жилище в същата сграда. Запознали се на събрание на етажната собственост през есента на 2010 г. Свидетелят познавал и Д., чичото на В.. На събранието Д. представил на свидетеля племенника си В. и казал, че той ще живее на този адрес и че той ще отговаря за имота. Акт 16 за сградата бил издаден през 2011 г.

Събранието през 2010 г. се състояло за обсъждане присъединяването на електричество и вода в сградата. Получили апартаментите на циментова замазка, шпакловка, без вътрешни врати и санитарен възел. Всеки направил довършителните работи в своя имот.

Към края на 2011 г. В. вече живеел в апартамента. На общите събрания през годините В. се подписвал като собственик; плащал сметките за поддръжка и ремонт на сградата.

През 2016 г. – 2017 г. Д. дошъл на събрание. Тъй като разбили блока и обрали четири апартамента, В. предложил да извика чичо си, който работил в районното управление в кв. „Павлово“ и можел да съдейства със записи от околните сгради. Тогава Й. видял Д..

Няма впечатлението, че някой оспорва обитаването на апартамента от В. и друг в това жилище не е виждал да живее. В. отговарял за апартамента и това знае от Д..

През 2022 г. на Й. се обадил синът на Д. и поискал чип за достъп до блока. Представил се за собственик на апартамента. След това свидетелят споделил с В. за обаждането и той му разказал за спора за собственост. Й. не познавал И. и не знаел, че Д. има син.

Отначало В. живеел в апартамента сам, а от до 2014 г. – 2015 г. – със съпругата си, но никога не са говорили за начина, по който В. ле започнал да обитава апартамента.