Решение № 193 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20245300102379 по описа за 2024 година

Ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131 134023, със седалище в гр. София и адрес на управление ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представляван от изпълнителните директори А. Д. и Н. С., а по делото – от юрисконсулт Д. И., твърди, че на 05.05.2023 г. е сключил с Б. Х. П. Договор за потребителски кредит № 4053860514, по който му е предоставил кредит в размер на 26 602.92 лв., в това число 18 500 лв. за закупуване на избрана стока – мотор, и 8 102.92 лв. за заплащане на застрахователна услуга BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА, който е следвало да бъде върнат на 60 месечни погасителни вноски, 59 от които по 577.07 лв. и една изравнителна в размер на 577.08 лв., в срок до 05.05.2028 г., както и че поради неплащане на три поредни вноски с падежи – на 05.07.2023 г., на 05.08.2023 г. и на 05.09.2023 г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с уведомление, връчено на длъжника на 25.11.2023 г. и за непогасените вземания по него, а именно : за сумата от 26 267.47 лв. – главница; за сумата от 1 302.98 лв. – договорна лихва и за сумата от 615.60 лв. – обезщетение за забава, се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1608 по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с. за 2024 г., като за принудителното им събиране е образувано изп. д. № 289/2024 г., в хода на което заповедният съд е дал указание за предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта, с оглед на което с исковата молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът му дължи незаплатения остатък от главницата по договора в размер на 26 267.47 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.01.2024 1 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски по настоящото и по заповедното производство.

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 Търговски закон.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат А. С. Н., упълномощена от Ц. Б. П. с ЕГН **********, в качеството й на настойник по силата на закона - чл. 173, ал. 3 Семеен кодекс, на поставения под пълно запрещение неин син Б. Х. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес – *************************, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск по следните съображения : договорът за потребителски кредит е нищожен поради липса на съгласие, тъй като с решение № 242/27.02.2023 г. постановено от Окръжен съд – Пловдив по гр. д. № 2293/2022 г. ответникът е поставен под пълно запрещение, поради което не е в състояние да изразява правновалидна воля, нито да се обвързва валидно по каквито и да било правоотношения; ответникът страда от *********************, включваща поведенческо разстройство, свързано с обсебеност от мотоциклети, която негова обсебеност се използва от трети лица в тяхна лична изгода; процесният кредит не е единственият отпуснат от ищеца, въпреки знанието му за влошеното психично здраве на ответника, за което негови служители са уведомени от майка му още през месец август 2022 г.; парите по процесния кредит се твърди да са преведени от банката директно по сметката на продавача на стоката – мотор, но по делото не е представен договор с продавача на тази стока, за закупуването на която е отпуснат кредитът, нито се сочи продавачът, а и липсва молба с искане от длъжника за отпускане на кредит с посочване на конкретна сума на продавача, на модела и марката на мотора; при направено собствено проучване от настойника на ответника е установено, че ответникът е закупил мотор марка „Кавазаки 3Х 6Р“ за сумата по фактура № 226/05.05.2023 г. от 1200 лв., издадена от доставчика „МАЙ МОТО“ ЕООД, което дружество е свързана фирма с доставчика на закупен в предходен момента от ответника мотор – „МАРИО МОТО“ ООД; месец след покупката на гореописания мотор - на 15.06.2023 г., е сключен Договор за покупко-продажба на същия с нотариална заверка на подписите рег. № 2494 по регистъра на Е. К. – нотариус рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Дупница, за сумата от 5900 лв. – така сключеният договор е нищожен, тъй като липсва съгласие за сключването му, а освен това ответникът на 15.06.2023 г. не е ходил в гр.

Дупница, нито е получавал някакви пари по този договор; нито моторът, нито суми от продажбата му са отишли в полза на ответника; ищецът е уведомен относно недееспособността на ответника нееднократно от настойника му, а освен това при сключване на Договор за кредит № 7053436864/20.04.2023 г. в самия него е отбелязано, че ответникът е трудоустроен с решение на ТЕЛК с диагноза :

„*********************“; исковата сума не е отишла в полза на недееспособния 2 ответник, поради което е приложима разпоредбата на чл. 58 ЗЗД; ищецът не е изпълнил свое законово задължение, произтичащо от чл. 16 Закон за потребителския кредит, като не е извършил оценка на кредитоспособността на ответника; нищожна е и клаузата за застраховка „Защита на кредита“ като неравноправна, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на кредитора и потребителя – посочената в договора такса застраховка „Защита на кредита“ представлява действие по усвояването и управление на кредита, за което кредотирът не разполага с възможност да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита; обстоятелството, че в договора е предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита не легитимира ищеца като титуляр на вземането за застрахователната премия; с уговорката за разсрочване и изплащане на застрахователната премия едновременно с погасителните вноски по заема се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 Закон за потребителския кредит. По изложените съображения адвокат Н. моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, както и да й присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Съдът като обсъди твърденията, доводите на страните и правоизключващото възражение на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Не е налице спор, а и се установява от приложеното за послужване по делото ч. гр. д. № 20245330101608 по описа на Районен съд – Пловдив за 2024 г., че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 29.01.2024 г. на 30.01.2024 г. Районен съд – Пловдив е издал Заповед № 802 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Б. Х. П. с ЕГН **********, да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023 : сумата 26 267.49 лв. – предсрочно изискуема главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 4053860514/05.05.2023 г., предсрочно изискуем считано от 24.11.2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2024 г., до окончателното й изплащане; сумата 1 302.98 лв.

– възнаградителна лихва за периода 05.07.2023 г. – 24.11.2023 г.; сумата от 615.60 лв. – обезщетение за забава за периода 05.07.2023 г. – 17.01.2024 г.; сумата от 563.72 лв. – разноски за държавна такса по производството и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради което дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на дължимостта на присъдената със заповедта главница.

Макар и да липсва твърдение в тази насока при прочита на представения с исковата молба и приет като доказателство заверен препис на Договор за 3 потребителски кредит № 4053860514/05.05.2023 г. се установява, че същият е сключен със средства за комуникация от разстояние, поради което приложими при уреждане на отношенията между страните са Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/; Търговски закон /ТЗ/, Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, към които ЗПФУР изрично препраща, а също и правилата на Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Легалната дефиниция на понятието „договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние” се съдържа в чл. 6 ЗПФУР, според който : това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние в закона е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл. 8 – чл. 10 от ЗПФУР информация. В глава ІV от последния са уредени и правата на потребителя да се откаже или да прекрати договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже : изпълнението на задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазването на срока за отказ на потребителя от сключения договор съгласно чл. 12, ал. 1 ЗПУФР; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора, а при необходимост и за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, а според ал. 2 на цитираната норма за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис.

В унисон с твърдението на процесуалния представител на ответника установява се от представения с отговора на исковата молба нотариално заверен препис на Решение № 242/27.02.2023 г. постановено по гр. д. № 20225300102293 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2022 година, влязло в сила на 29.03.2023 г., че със същото, повече от месец преди „подписване“ на договора за кредит, на който ищецът основава предявения иск, ответникът е поставен под пълно запрещение, поради което считано от 29.03.2023 г. съгласно чл. 5, ал. 1 Закон за лицата и семейството /ЗЛС/ той е лишен от дееспособност, т. е. от способността по чл. 2 ЗЛС чрез своите действия да придобива права и да се задължава.

Следователно щом към 05.05.2023 г. той е бил лишен от възможността да 4 формира правновалидна воля, то и не е могъл да даде съгласие за сключване на Договор за потребителски кредит № 4053860514/05.05.2023 г., а от там и да се задължи по него. А като не е постигнато съгласие за сключването на договора, последният е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД, не е породил правно действие, поради което даденото по него подлежи на връщане на основание чл. 55, ал.

1, предложение първо ЗЗД – като получено без основание, а не на договорно такова.

Тъй като вземането, установяването на чиято дължимост се претендира, в заповедното производство е заявено от кредитора като произтичащо от договор за потребителски кредит, то е недопустимо в настоящото исково производство да бъде присъдено на друго основание – чл. 34 ЗЗД, съответно чл. 23 Закон за потребителския кредит /в този смисъл е и т. 11.б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д.

№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/.

Предвид гореизложеното предявеният иск за установяване на дължимостта на незаплатения остатък от главницата по Договор за потребителски кредит № 312256478/05.05.2023 г. като неоснователен следва да бъде отхвърлен.