Определение № 21397 от 09.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21397 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20261110111506 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на А. Н. Ч. срещу „Ти би ай банк“ ЕАД.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит № 720031211662/20.02.2022г. с главница от 1500лв., застрахователна премия 607,26лв., лихвен процент от 41,07%, ГПР от 47,65% и срок до 05.08.2024г., като общо дължимата сума възлизала на 3356,28лв.

Ищецът твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като ГПР бил посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, доколкото не била включена в него застрахователната премия. Изтъква, че е посочен и само като процент, без да са описани компонентите му по пълен, ясен и разбираем начин. Изтъква, че не е посочен и лихвеният процент на ден. Евентуално счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради нарушение на добрите нрави, тъй като надвхърля три пъти размера на законна лихва. Посочва, че е платил суми без основание по недействителния договор, които подлежат на връщане.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата за дължимост на възнаградителна лихва е нищожна, както и ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 639,11 евро – платена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Признава, че между страните е сключен описания договор за кредит, но отрича същият да е недействителен. Признава, че застрахователната премия не е включена при изчисляване на ГПР и твърди, че това не следвало да бъде правено. Посочва, че договорът отговаря на всички изисквания по ЗПК. Поддържа, че ГПР е посочен коректно и в него са включени предвидените в закона компоненти като разходи.

Посочва, че застраховката не е задължителна, а по желание на клиента. Излага допълнителни съображения за неоснователност. Признава, че ищецът е извършил плащания в общ размер от 2201лв., с които са погасени 2107,26лв. главница, 72,12лв. договорна лихва, 0,06лв. наказателна лихва и 21,07лв. такса за ППП.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

1

Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК, евентуален установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и кумулативен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на сочените императивни норми на закона, че клаузата за дължимост на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, както и плащане на суми в полза на ответника.

В тежест на ответника е да докаже, че договорът отговаря на всички императивни норми, както и годно правно основание за получаване на сумите.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно по делото, че между тях е сключен описания договор за потребителски кредит, по който застрахователната премия не е включена при изчисляването на годишния процент на разходите.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

Съдът намира, че следва да бъде допусната и поисканата от ищеца съдебносчетоводна експертиза, предвид наличието на разминаване в плащанията по договора, която да отговори на поставените в исковата молба задачи и на служебно поставени такива.

Искането по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, предвид че няма необходимост от него с оглед допуснатата експертиза.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.07.2026г. от 10:15ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставената в исковата молба задача, както и на следните задачи: Усвоена ли е сумата по кредита, в какъв размер и по какъв начин? Как са разпределени по пера извършените по договора плащания от страна на кредитополучателя?

НАЗНАЧАВА за вещо лице Стела Русева Иванова, която да се уведоми за поставените задачи и да се призове за откритото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 200 евро, вносими от ищеца в 1-седмичен срок.

ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за 2 изготвяне на заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него информация и документация и му осигурят достъп до всички счетоводни записи и документи. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК, а именно ще приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3