Решение № 361 от 06.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая Т. И.ова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20263100500384 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 496/06.01.2026 г. от ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 51, чрез юриск. И. Й., срещу Решение № 4403/07.12.2025 г., постановено по гр. д. № 2411/2025 г. по описа на ВРС, с което ответникът е осъден да заплати на В. К. Р., ЕГН **********, с адрес: ****** сумата от 20.00 лева /10.23 евро/ - частичен иск от общ размер на вземането 1000.00 лева /511.29 евро/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден десен калник и заден капак, причинени в резултат на настъпило на 17.06.2024 г. застрахователно събитие по договор № ******/19.06.2023г. за застраховка „Каско", клауза „Пълно каско" на лек автомобил марка „Ситроен С 3“, с рег. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405 от КЗ.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния и 1 процесуалния закони, както и при неправилна преценка на събрания доказателствен материал. Твърди, че от събраните доказателства са установени щети по автомобила, предхождащи настъпването на ПТП. Счита, че с изплащане на обезщетение в процесния случай се наблюдава хипотеза на неоснователно обогатяване на насрещната страна. Квалифицира случая като основание за изключване на отговорността на застрахователя по т. 12.5. от ОУ към застрахователния договор, доколкото щетите са били налични преди момента на сключването му. В допълнение, поддържа, че вредите по автомобила били причинени от различни събития, което обстоятелство било подкрепено от изготвеното експертно заключение. Искането е за отмяна в цялост на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 12590/16.02.2026 г. от въззиваемата страна, в който се оспорват всички наведени в жалбата доводи и твърдения за неправилност на постановения съдебен акт. Счита, че с изготвената по делото САТЕ са установени щети по застрахованото имущество, които подлежат на обезщетяване от застрахователя. В подкрепа на този извод са и събраните по делото свидетелски показания. Посочва съдебна практика по аналогични случаи в подкрепа на становището си. Отправя искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът ЗАД „АРМЕЕЦ“, редовно уведомен, не изпраща представител.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна - В. К. Р. не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалния й представител адв. Й. А., който оспорва твърденията във въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от В. К. Р., ЕГН **********, с адрес: ****** срещу ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД ЕИК 121076907, със седалище: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 51 осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20,00 лв., представляваща частичен иск от общо 1000,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден десен калник и заден капак, причинени в резултат на настъпило на 17.06.2024 г. застрахователно събитие по договор № ****** от 19.06.2023 г. за застраховка „Каско", клауза „Пълно каско" на лек автомобил марка „Ситроен С 3, с рег. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебно-деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се излага, че на 19.06.2023 г. ищецът е сключил 2

Застраховка „Каско", клауза „Пълно каско" на собствения си автомобил марка Ситроен С 3, с рег. № ****** с ответника ЗАД „АРМЕЕЦ" със срок на действие от 24.06.2023 г. до 23.06.2024 г. Автомобилът е бил застрахован за 3500.00 лв., като застрахователната премия, която е трябвало да заплати, съгласно застрахователна полица № ****** от 19.06.2023 г., възлизала на 306.00 лева. Застрахователната премия е била разсрочена на 4 вноски, като към момента всички вноски са платени.

На 17.06.2024 г., около 7.00 часа, ******, ищецът паркирал собствения си лек автомобил марка „Ситроен С 3", с рег. № ******. На същият ден, около 14:00 часа, отивайки до автомобила, ищецът установил, че са увредени преден десен калник и заден капак.

На 18.06.2024 г. ищецът уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Представител на ответника извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на претенция № 29024030100065, като в него описал увредените части: преден десен калник и заден капак.

До момента ищецът не е получил необходимото застрахователно обезщетение, поради което за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Във връзка с получените увреждания, ищецът извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 1000.00 лв.

Вследствие на изложеното, се моли да се уважи предявената искова претенция и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД е депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорва предявената искова претенция изцяло по основание и размер.

Излага се, че във връзка със събитие на паркинг от 17.06.2024 г., декларирано от застрахованото лице на 18.06.2024 г., в ЗАД „Армеец" е заведена преписка по щета с № 29024030100065. Същата е разгледана и е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС". Твърди се, че така постановеният отказ е законосъобразен и правилен в съответствие с разпоредбите на приложимите общи условия и Кодекса за застраховането. След обстоен преглед на приложените към преписките документи, изготвения снимков материал на МПС, на база експертното становище на дружеството, се установява, че са налице съществени разминавания между декларирания и описан в заявлението за изплащане на обезщетение от 18.06.2024 г. механизъм на настъпване на уврежданията и констатираните вреди по автомобила.

Цитираният документ, изходящ от застрахования водач, съдържа съществени противоречия и по никакъв начин не изяснява механизма на настъпване на произшествието. Същевременно за настъпилото събитие не са уведомени 3 компетентните органи на МВР - Пътна полиция.

Счита се, че събитието не е настъпило по начина, времето и мястото, декларирани в исковата молба и описани в заявлението за изплащане на обезщетение от 18.06.2024 г. Съществува обосновано съмнение, че щетите са настъпили при различни обстоятелства и/или не попадат в обхвата на общите условия, неразделна част от застрахователния договор, или застрахованото лице цели да злоупотреби с правата си, като не представи изискуемите съгласно застрахователния договор документи при настъпване на пътнотранспортно произшествие, както и поради факта, че не е изпълнено задължението по Закона за движение по пътищата за уведомяване на компетентните органи при настъпване на ПТП.

На самостоятелно основание се твърди, че за същите увредени детайли са били заведени предходни претенции, съответно № 13021030103506 за заден капак и № 713023030100003 за преден десен калник, след което липсват данни МПС да е отремонтирано и представено за оглед, съгласно разпоредбите на общите условия. Уврежданията са напълно идентични с настоящата претенция, поради което и на основание т.12.5 от общите условия, застрахователят не дължи повторно изплащане на обезщетение.

Оспорва се предявения иск по размер. Счита се, че същият е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.

На самостоятелно основание се твърди, че доколкото процесното МПС е на повече от двадесет и една години от датата на първа регистрация, не съществуват каквито и да било нормативни или житейски причини ремонтът да бъде извършен в официален сервиз на марката, съответно с части от официален вносител. На пазара са налични огромен брой марки на резервни части от алтернативни доставчици, които не отстъпват по качество на предлаганите от официалния вносител, но същевременно са на много пониска цена.

С оглед горното, се счита иска за главница за изцяло неоснователен, като неоснователността на главния иск води и неоснователност на акцесорния иск за лихви.

Поради всичко гореизложено, се моли да се отхвърли предявения иск и да се присъдят сторените в производството по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на 4 спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че страните са валидно обвързани по силата на договор за имуществена застраховка „Каско" по отношение на притежавания от ищцата лек автомобил марка „Ситроен С 3, с рег. № ******, обективиран в Застрахователна полица № ******/19.06.2023г., като срокът на действие на договора е от 00:00 часа на 24.06.2023г. до 23:59 часа на 23.06.2024г., която застраховка е валидна към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие - 17.06.2024 г., което обстоятелство е прието за безспорно установено от първоинстанционния съд, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК. Установява се и че дължимата застрахователна премия е изцяло заплатена към датата на предявяване на исковата молба.

Същевременно от заключението на изслушаната по делото съдебноавтотехническа експертиза с вещо лице А. Х. В. се установява, че на 17.06.2024 г. /по данни на ищцата/ собственият й лек автомобил е претърпял увреждания на преден десен калник и задния капак, подробно описани в заключението, като реалния и възможен механизъм за настъпване на тези увреждания е пряк контакт между лекия автомобил, докато е бил в паркирано състояние и обект, движещ се в близост до него.

Ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ е навел възражение, че се касае за увреждания, които е невъзможно да са настъпили едновременно, а на различни дати, поради което се сочи и че ищцата не е доказала конкретния механизъм за настъпване на уврежданията. В конкретния случай обаче следва да се има предвид, че и двете увреждания попадат в предметния обхват на сключената между страните застраховка, поради което подлежат на обезщетение по същата, ако не са налице обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя, като не съществува забрана искането за обезщетение за двете увреждания да бъде направено с една застрахователна претенция. Същевременно, следва да бъде отчетено и това, че вещото лице сочи един и същ механизъм за настъпване на двете увреждания, независимо от това дали същите са настъпили едновременно или не. Този механизъм не е от такова естество, че да изключи отговорността на застрахователя за обезщетяване на настъпилите вреди. С оглед на това, същият дължи обезщетение за тях, като е неоснователно твърдението му, че тези вреди са съществували към момента на сключване на застраховката, поради което и присъждането им би повишило застрахователната стойност на автомобила, а оттам - и застрахователната премия, както и последващото възражение, че тези две увреждания са били предмет на предишни застрахователни претенции.